Той отиваше все по-далеч, търсейки приключения, които винаги го удивяваха. Много от дните бяха съвсем безцветни, други изобилствуваха от събития.
Неочакваното винаги е било отличителна черта на ловуването, както и негова неотменна прелест. Един ден той отиде далеч зад хребета, в съвсем друга посока, и мина през широката горска поляна, където лежеше поваленият ствол на огромната липа. Нейните размери го поразиха. Той отмина поляната и се упъти към езерото, което беше на около миля на запад, но след двадесетина минути изведнъж спря.
Погледът му падна върху огромно черно животно, покачило се на десетина сантиметра от земята на разклонения ствол на една ела. Мечка! Най-сетне! Ето го изпитанието на нервите, което беше очаквал през цялото лято.
Отдавна се чудеше как щеше да се държи при подобно изпитание! Стоеше като вкаменен. Дясната му ръка се плъзна в джоба, извади три-четири едри сачми, които носеше за спешни случаи, изсипа ги върху поставените вече в цевта дребни сачми и втикна тампонче, за да не се изръсят.
Мечката стоеше все така неподвижно и младежът не можеше да види главата й, но сега започна да я изучава внимателно. Не беше голяма, напротив малка, да, много малка, истинско меченце.
Меченце! Това означаваше, че наблизо се намира и майката. Той се озърна уплашено и като не видя никой, освен малкото мече, насочи пушката и стреля.
За негова най-голяма изненада животното тупна мъртво на земята. Оказа се, че не е мечка, а огромен таралеж. Заразглежда го с удивление и съжаление, защото нямаше никакво желание да убива подобно безобидно същество.
Откри върху странното му лице две-три дълбоки драскотини, които доказваха, че той не е бил единственият му неприятел.
Реши да си върви, но забеляза кръв по панталоните си, а след това откри, че лявата му ръка кърви. Беше се наранил сериозно от бодлите на животното, без сам да забележи как.

Най-възмутителната особеност на глупостите е тая, че докато ги вършим, са невидими за нас. Ние ги забелязваме обикновено късно, а често и никога.
Характерно варварството на нашето общество е, че никой за никого пет пари не дава. Нито има желание да признае някой по-високо от себе си, камо ли да прояви обич към него. Зад видимо интимната връзка най-често се крие съвместно извършено престъпление.
Навярно не един път сте чували:
– Защо го осъждате? Той се бори за запазване на българския лев. И за да го запази, го пренася от държавните каси в собствения си джоб.

Когато сметна, че е настъпило благоприятно време, той се наведе към двамата мъже и заговори доверително:
— Голяма, много голяма работа….,— той умееше да сниши гласа си до необходимото, — но каквото ви кажа тук, между нас да си остане.
Нито работата беше голяма, нито бе нужно да се забулва с такава тайна, но Петър, така се казваше „известителя“, знаеше от дълъг опит, че такова думи винаги предразполагат събеседниците. Успя и сега. Двамата мъже кимнаха в потвърждение и наостриха уши.
— Днес минаха двама монаси, — продължи все така Петър. — И знаете ли какво носеха? …..Носеха мощите на света Петка.
— А, това ли било — нехайно рече Пепо и пренебрежително се облегна на стола. Но Тодор прочут с набожността си, каза нетърпеливо:
— Разказвай, разказвай нататък.
Петър се поколеба за миг. Дали да се престори на обиден и да се нацупи, но веднага се отказа.  Това нямаше да му донесе нищо.
— Нима не сте чували коя е света Петка? — продължи все така шепнешком.  — Преди една неделя игумена на нашия манастир сънувал чуден сън. Явил му се Дух божи, целият окъпан в неземна светлина, и с глас на медна тръба му казал: “ Иска ли да облекчи страдащите, да върне здравето на болните?  Тогава отиди на това и това пусто място и там изрови костите на света Петка“. На утрото игуменът повел братята от манастира, поръсил мястото със светена вода и щом копнали, разнесъл се звук на камбани и изведнъж пред тях се появили костите на светицата. И знаете ли какво чудо станало? Едва понесли мощите и насреща им — болна жена. Още от дете краката й били изсъхнали, после и лош цирей ослепил едното й око. Тя помолила за благослов. А те й дали да докосне с пръстите си свещените останки. И щом се допряла до тях, сляпото око на жената прогледнало, болните й нозе се изцерили и тя се изправила на тях.
Петър  без особена мъка съчини тази история, но после осъзна, че Пепо и Тодор бяха яки и здрави мъже, та  трябваше да измисли нещо по-засукано:
— Сто крачки по-нататък — ново чудо. Срещнали един отчаян човек  Някакви шмекери го изиграли, та изгубил всичко  и сега бил решил да посегне на живота си. И на него дали да се допре до костите.
— И веднага в джоба му се появили две кесии пълни с пари — през смях завърши вместо него Пепо. — Или може да са били три, а?
Без да губи самообладание Петър попита:
— И до твоите уши ли стигна разказът за тези чудеса?
Пепо троснато рече:
— И каква костичка ти оставиха тези монаси?
— Ей тази, най-мъничката. — Петър показа кутрето си. — Река от сълзи пролях, за да измоля една костичка да ми дадат. Е, склониха, но ми заповядаха за по-малко от хиляда лева да не я давам.
Тодор се прекръсти набожно, но Пепо се изсмя.
— Искаш ли пък сега аз да ти разкажа една история, Петре? Слушай, тя  по нищо не отстъпва на твоята, ще видиш. Едно птиченце ми каза, че във вторник, когато копаели гроб за баба Димитра там се навъртал и някакъв божи човек. Случило се, че извадили от земята няколко стари кости. „Божият служител“ ги събрал всичките и още на часа ги нарекъл: „Тази ще е от света Филомена, тази — от света Варвара, тази пък… от света Петка…
Цялата злоба, натрупана в Петър, избухна изведнъж. Той скочи, брада му трепереше от гняв, а очите му мятаха светкавици:
— Анатема на онзи, който дръзне да похули слугите Христови…
— По-кротко, по-кротко с анатемите, Петре — рече уж незлобливо Пепо, но имаше нещо в думите му, което подплаши Петър и  той грабна шапката си и набързо излезе навън.

Всяко животно си има своите особености, дори и при храненето.
Канята яде само охлюви. И ако наоколо няма нито един, става доста заядлива.
Зайците разполагат със страничен джоб в червата си, пълен с бактерии, където храната загнива и става по-лесна за храносмилане. Като поглъща собствените си фекалии, заекът се самонаторява.
Гмурецът поглъща пера. Никой не знае защо го прави. Може би перата помагат на птицата да повърне костите на рибата.
Поповете лъжички се хранят със техните собствени братя и сестри. Съществуват два вида от тях. Безобидно малки тревопасни и канибали с остри зъби. Познай какво се случва когато двата вида се съберат!
Един октопод ще изяде собственото си пипало, ако е много гладен. За негово щастие той израства отново.
Слоновете ходят в една пещера в планината Еглон в Източна Африка, за да хрупат скални отломки. Учените смятат, че скалите съдържат минерали, които са полезни за здравето на тези огромни животни.
Има още много интересни случаи, но за сега ще спра до тук.

Не е тайна, че хазартът оперира с голям брой на психолози. Всички тези хора в продължение на десетилетия са създали идеално място за игри, което привлича посетителите. Дизайна, осветлението, начина на комуникация с посетителите. правилата на казиното, всички това е отдавна обмислено и изпълнено. Никакви случайности, всичко се основава на логиката и психологията. Нека да видим какво прави казиното, за да привлича и задържа най-много посетители за дълго време.
В казиното няма часовник.
Ще се изненадате колко много хора не носят часовници. Естествено, собствениците на казина знаят това и използват отсъствието на часовниците за техните собствени интереси. Ясно е, че ако човек е увлечен в играта и часовници няма наоколо, той просто ще забрави за времето. и ще загуби повече пари от човек, който често поглежда часовника висящ на стената. Няма ден и нощ в казиното, времето е едно и също.
В казиното няма прозорци.
Това е една психологическа уловка. Ако имаше прозорци, посетителите лесно ще забележат смяната на деня и нощта. А тук е удобно и уютно, тъй като нищо не се променя. Колкото повече се задържаш на това място толкова повече пари ще изхарчиш.
Самата атмосфера в казиното привлича хората. Специфични звуци, приятно осветление и музика. Освен това служителите тук са винаги усмихнати, сякаш не се уморяват, а креслата са меки и удобни.
В края на крайщата е създадена почти домашна атмосфера, която не искаш да напуснеш или ако си тръгнеш отново и отново искаш да се върнеш тук. Разбираемо е, че колкото повече прекарвате времето си в такова заведение, толкова повече ще ви се изпразва джоба и банковата сметка.