Учени от Университета на Аризона, съобщават за разработка на анатомично точен модел на човешки крака.
Изследователите смятат, че новият продукт ще помогне за по-добро разбиране на начина, по който децата се учат да ходят.
Краката на робота са изработени от пластмаса с технология за 3D печат. „Мускулите“ се състои от двигатели, дърпани от кевлар ленти за сгъване и разгъване на краката. Силен сензор, вграден в презрамките позволява да се симулира чувство на положение и движението на крайниците.
За да се направи модел по-близки до човека, на компютър, който контролира движението на краката се моделира действията на невронната мрежа, разположена в гръбначния мозък на човекът, отговаряща за автоматично движение при ходене.
Изследователите са използвали опростен модел на тази мрежа само с две последователни сигнали за сгъване и разгъване на краката. В допълнение, движението може да бъде леко коригирано въз основа на обратната връзка от датчици.
Този модел е опростен в сравнение с реалните човешки крака, но е достатъчно точен. Учените предполагат, че децата, учещи се да ходят, първоначално могат да използват подобен механизъм, който впоследствие ще бъде разширен с нови модели на управление.

Понякога отказването ни от личните ни притежания е по-трудно от изваждането на зъб. Когато сте притиснати, вие силно защитавате решението си да задържите някои малки неща в живота си. Ето и някой от най-честите срещани причини, с които се оправдаваме, за да не изхвърляте ненужните неща:
– някой ден ще ми потрябват;
– това е подарък от деветият ми рожден ден;
– сигурно ще му намеря загубената част;
– не е счупено;
– може да се поправи;
– ако сваля 10 килограма ще се напъхам в това, колко хубаво ми стоеше;
– ще придобие колекционерска дейност някой ден;
– моите деца ще го дадат на своите деца;
– планирам да го прочета.
Всички тези извинения съдържат поне мъничко истина. Но ви гарантирам, че след погребението ви, роднините ще имат толкова много ненужни неща на куп, че няма да знаят какво да ги правят. И вероятно всичко ще отиде в боклука.

Като деца ние изобщо не знаем какво означава думата репутация. Обяснението и разбирането й идва много по-късно. Има хора, който си спомнят за значението на репутацията, когато е трудно да се поправи нещо, а има и такива, които си спомнят за нея всеки момент и постоянно изпитват страх да не направят нещо , както не трябва и да получат осъждение от околните.
Съществува правило: „Ако искаш да стигнеш до пенсия, помни, че отначало човек работи за изграждане на репутация, после репутацията работи за човека…“
Човек с безупречна репутация, дори да остане без работа, винаги ще намери такава. В крайна сметка, не можеш да я поставиш в щатното разписание, не можеш да я купиш за пари или да я окачиш в кабинета си.
Репутацията на човека в живота се поддържа от три стълба: професионални и лични качества плюс умението да се представяш добре.
Професионализъм е качество, което човек изработва през годините. На първо място той трябва да умее да решава задачите в работата си, без особени разяснения и даже такива, които не влизат в преките му  задължения. Но ние всички сме хора. Можем да се почувстваме недобре, да преживяваме неприятности случили се домовете ни, от това никой не е застрахован. Ако се появят „грешки“ с мъмрене и отбелязване в документите, възниква въпроса за некомпетентността на заемащия съответната длъжност. По-добре е да се коригират  грешките на място, преди да е станало късно.
Хората са различни. В един колектив могат да влизат хора, които не се харесват, но трябва съвместно да решават поставените задачи. Умението да се намери общ език заради работата е едно от най-цените качества на всеки човек. На работното място не винаги и не всички навици намират определено място. Моралните качества на един работник са нещо лично, но ако се използват неща за лични цели, никой не среща това с разбиране.
Най-добра репутация имат обикновено хора, които винаги изглеждат безупречно.
Не се опитвайте да спечелите доверие с изпълнение на лични и съмнителни задачи. Това не води към нищо добро, а отказа за такива „добри“ дела ще запази репутацията неопетнена.

При един старец дошла една семейна двойка. Жената била много притеснена и казала:
– Бремена съм, а вече имам четири деца. Ако родя пето, няма да можем да се изхраним. Моля те, благослови ме да направя аборт.
– Виждам, че живота ти не е лесен, казал старецът, –  но как да ви благословя, да убиете детето си? По-добре убий най-голямата си дъщеря, тя е вече на 15 години, поживяла е, видяла е доста неща в света. А това мъничкото още и слънчев лъч не е видяло, несправедливо ще бъде да го лишиш  от тази възможност.
Ужасена жената закрила лицето си с ръце и заплакала.

Британският каскадьор Гари Конър скочил без парашут от борда на хеликоптер, който летял на височина от 730 метра.
Така, Конъри станал първият човек, който скача без парашут от подобна височина.
За да скочи 42-годишният каскадьор от Оксфордшир си е направил специален костюм, имитиращ криле. Преди да го направи Конър наблюдавал как големите птици използват опашката си за регулиране на полета. След това каскадьорът усъвършенствал своя костюм, като скачал от планините и скалите в Италия и Швейцария.
Освен това на земята били поставени 18,600 картонени кутии, върху които Конъри се приземил.
– Толкова меко и толкова удобно е. Моите изчисления са напълно точни, за което се радвам – казал каскадьора след като се приземил.
Съпругата на Конър след скока казала, че  чувства облекчение. Нали вече всичко е свършило. Двойката има две деца.
Конър  за първи път скочил с парашут на 23 години, когато служил в армията. След това станал професионален каскадьор, изпълнявайки през своята кариера повече от хиляда скока от въртолет, а също и от различни здания като Айфеловата кула, колоната на Нелсън и Tower Bridge.  Той е бил дубльор на Гари Олдман, Хърт Джон и Роуан Аткинсън и е работил в такива филми като „Батман в началото“ и „Индиана Джоунс“.