В един от столичните вестници в Токио била поместена обява със следното съдържание:
„Продават се родители: баща на 70 години и майка на 65 години. Цена 1000 иени!“
Хората четящи това съобщение били учудени:
– Какви времена настанаха! Деца да продават родителите си.
Други добавяли:
– Защо властите допускат такова нещо?
Около тази обява се вдигнал голям шум. Обсъждали я по домовете си и на улицата. Тя се превърнала в истинска сензация.
Вестникът с обявата попаднал в ръцете на младо семейство, което скоро било погребало любимите си родители, загинали при катастрофа. Те още тъгували за тях и желанието на някой да продаде родителите си им изглеждало чудовищно. Те си представяли колко нещастни се чувствали тези родителите в такава ситуация. Какво да очакват от такива деца?
Те решили да купят старците и да ги обградят с любов. Взели нужната сума и се отправили към оказания адрес.
Когато дошли на мястото, видели луксозна вила, потънала в цветя. Решили, че в обявата има грешка, но все пак позванили.
Отворил им възрастен мъж с приятна усмивка. Те му разказали, как прочели обявата във вестника, че са загубили скоро родителите си и че решили да купят възрастната двойка, за да се грижат за тях. Извинили се, че са разтревожили с посещението си господина, навярно е имало някаква грешка в адреса на обявата.
– Не, вие не сте сгрешили, влезте! – поканил ги развълнувано старецът. – Сега ще повикам и жена си.
Той бързо се върнал с жена си и започнал да обяснява:
– Ние сме собственици на този дом. Имаме много пари, но нямаме деца, а ни се искаше да оставим всичко това на някои добри хора. За това и дадохме такава обява. Решихме, че на това ще откликне достоен човек. Честно казано, ние се съмнявахме, че ще се намери купувач на такъв товар. Вашето желание ви прави чест, а на нас ни донесе радост. Ние сме уверени, че вие сте хората, на които можем да оставим всичко, което сме натрупали до сега.
Архив за етикет: деца
Виена ви очаква
Брамс винаги охотно помагал на всеки, който се нуждаел от помощ и това го правел от чисто сърце. Много му станал симпатичен чешкия композитор Антонин Дворжак, с който се запознал веднъж в Прага. Обикнал го с цялото си сърце.
Брамс настоявал Дворжак да отиде във Виена и му обещавал, че ще му помогне да си намери работа.
Дворжак се съмнявал в успеха на това начинание и се отказал под предлог, че живота в Прага е по-евтин.
– Нека това да не ви притеснява, – настоявал Брамс. – Вие напълно можете да разчитате на мен. Работата е там, скъпи Антонин, че аз имам състояние, но нямам деца, а да ги правя на тези години е твърде късно….
– Нима искате да ме осиновите? – засмял се Дворжак.
Защо детските градини се наричат така
През 1937 г. немския педагог Фридрих Фьобел отворил образователно-възпитателно учреждение за малки деца. Там те могли да играят, да пеят, да танцуват и да придобиват важни житейски умения. Тези заведения нарекъл Kindergarten, което означавало „детска градина“.
Чрез това понятие Фьобел искал да направи аналогия между тези учреждения и обикновените градини. За децата трябва да се грижим така, както се грижим за растенията.
Днес предучилищните учреждения в много страни се наричат детски градини.
Завещанието
Скоро починалият патриарх на Българската църква е завещал своето имущество на Синода на Българската православна църква. Колкото и смешно да е имуществото му не е голямо.
Покойният патриарх не е имал лична банкова сметка, някакви парични спестявания, ценни предмети или недвижима собственост.
Неговото имущество се състои от предмети, които е купил с парите си: книги, ръчен часовник „Лъч“ и стара пишеща машина „Континентал“, която той е купил от един познат адвокат през 1968 г..
Служителите на Софийската митрополия разказват, че през цялото време докато е бил патриарх, той е живеел в малка стая в зданието на Софийската митрополия, мебелировката, на която включва: диван, бюро от дъб, библиотека с книги и три стола за посетители. Той не обичал разточителството, за това храната му била скромна. За голям деликатес е считал печената скумрия.
Според отчетите, патриарх Максим е получавал 680 лева заплата, от които 100 лева оставал за себе си, а останалите ги давал в детския дом за деца със слабо зрение в софийския квартал „Надежда“. На този детски дом патриарх Максим всеки месец е привеждал пари почти 30 години.
