Известната формула за предназначението на жените в консервативната система от ценности „Деца, кухня, църква“ станала още по-явна по време на формирането на Третия райх.
Нацистите постепенно изключвали жените от университетите, медицината, правото, в замяна на това организирали училища за невести.
Те подготвяли младите германки за ролята им на съпруги на ръководители на нацистката партия и СС, преподавали им домакинска работа, градинарство, отглеждане на децата.
Ученичките полагали клетва за вярност на Хитлер и обещавали да отгледат бъдещите си деца в духа на нацизма, а церемонията по бракосъчетанията се провеждали по неоезически ритуал.
Поради загубата на много мъже на фронта, правителството било принудено да върне жените във фабриките и през 1944 г. били закрити последните училища за невести.

Петър пристигна в училище, а устната му подута.
Децата го гледат с любопитство, а учителката попита:
– Петре, какво се е случило?
Малчугана се мръщи, пристъпва от крак на крак. Вдига хитро очи нагоре и казва:
– С баща ми бяхме за риба. ….. И една оса кацна на устната ми.
– И какво, ухапа ли те?
– Не успя, татко я уби с греблото!

Група деца били изпратени на лагер през лятото. Там те изучавали стихове от Библията и интересни истории от нея.
След библейския урок на тема „Вяра без дела е мъртва“ едно вечно недоволно момче поискало да се обади по телефона на родителите си.
Ето какво казало детето по телефона:
– Мамо, аз съм …. Тук е много лошо и никак не е интересно. Искам да се прибера. Ела ме вземи, скучно ми е …. Не ми харесва програмата на лагера. Днес ни караха да учим някакъв стих за момиче на има Вяра, което умряло от мързел ….
Такъв разговор, не може да не предизвика смях. Питам се дали учителите не са прекалили с образността или малкият не е бил достатъчно заинтригуван и е слушал само от части?

Живели в едно село двама братя. По-големият се оженил и останал при родителите си, а малкия заживял на края на селото.
Живели в трудни времена, макар че работили много, не били богати.
Веднъж се оказала лоша година. Малкият брат си помислил: „На брат ми му е трудно, жена с деца, родителите ни, всичко на него чака. Ще му занеса няколко сноп от моите запаси“.
Решил и тръгнал. По пътя в тъмното се разминал с човек, който също носел снопи, но не му обърнал внимание. Когато се върнал в дома си видял, че има толкова снопа, колкото преди да тръгне.
Отново взел четири снопа и тръгнал към брат си и пак се сблъскал с непознатия в тъмното, в него той познал ….. собствения си брат.
По-големият брат също си помислил:“Навярно по-малкият ми брат е в нужда, трябва да му помогна“.

Целият този ужас беше непоносим от самото начало. Зачестяващите отсъствия, неясните и подробни извинения, а накрая мъката, конфликтите, самоуниженията и обещанията.

За повечето случаи знаеше, че са безобидни флиртове. Той копнееше за ласкателства, възхищение и признание. В други случаи обаче, отношенията ставаха сериозни и най-често завършваха със секс.

Напоследък тя все по-малко се измъчваше заради тези изневери. По-скоро изпитваше отегчение и досада. Отнасяше се с търпение към подбудите му, но не можеше вече да понася последиците. Най-вече изпитваше досада от обещанията, които следваха, че това няма да се случи повече, че се е промени, че истински се разкайва, че ще бъде верен и ще сложи край на авантюрите си.

Тези обещания изобщо не я трогваха, но беше непоносимо да ги слуша.

Първоначалния шок и унижението, когато разбра за изневерите му, бяха отстъпили пред тоталното безразличие. Нищо друго не оставаше освен да го напусне, но все още не й се искаше, надяваше, че нещата ще се променят.

Въпреки всичко тя още го обичаше. Децата и семейството, за което беше копняла …. не можеше така леко да отхвърли. Бе готова на всичко за да съхрани и малкото, което бе останало.

Те все още бяха заедно, при това за околните изглеждаха щастливо семейство. Не й се искаше да обрече децата си на нещастно детство и разведени родители.

Но никак не и беше лесно, по-скоро й беше ужасно трудно. И понеже личният и семейният живот бяха всичко за нея, нямаше къде да скрие и зарови болката. Не споделяше с никого, а това продължаваше да я мъчи, като ужасна рана, която отказваше да зарасне.

И все пак тя успяваше донякъде да се справи с това …..