Какво ви тревожи и не ви дава спокойствие? Навярно ще кажете: „Нищо“.
Но всеки от нас има нещо, което го тревожи, не му дава мира. Обикновено това са мислите за настоящето и най-вече за миналото, в което се осъждаме и не можем да си простим.
Единственото, от което трябва да се боим е Бог. Нужно е да осъзнаем Неговото присъствие.
Майката винаги присъства в съзнанието на детето си, дори и когато то не мисли специално за нея. Така трябва и ние да живеем, да се движим и да съществуваме в Бога.
Ако Бог е винаги с нас навсякъде, в нас не може да проникне нищо, нито безпокойство, нито мъка, нито вълнения…. Осъзнавайки това разбираме, защо Нащият Баща толкова сериозно говори за греха на безпокойството и опасенията.
Как може да не Му се доверяваме, когато Той ни е оградил отвсякъде? Ако Бог е навсякъде с нас, ние имаме надеждна броня срещу всички атаки на врага.
В скръб, в недоразумение, при клевета, във всяко подобно нещо, ако нашият живот е скрит с Христос в Бога, Той ще ни пази. Ние сами се лишаваме от това чудно откровение, а трябва непрестанно да общуваме с Бога.
„Бог е нам прибежище“  и нищо не може да проникне през тези стени, ако ние сами не позволим това.

Когато често ни атакуват неприятности, болести, недоразумения, неразбирателства ….. ние не се държим като войни, а като военнопленници, дори още по-лошо, като дезертьори.
Ако сме християни, трябва ли да живеем на окупирна земя. Бог ни дава победата. Той иска да бъдем победители.
А да се справиш с най-важния си враг греха има само един начин. Трябва да бъдеш близко до Христос, така че грехът  да не царува в живота ти. Той трябва да бъде изключение, а не правило.
Ако сме близо до Христос, ще сме далече от сатана. Противникът на човешкия род далече ли е от вас? И ако не е, защо го допускате до себе си?

Сръбски религиозни лидери са уверени, че причинатa за големите наводнения на Балканите, които са отнели живота на повече от 50 човека е победата на Кончита Вурст на конкурса в Евровизията. Според тях, наводненията са един вид „божествено наказание“ заради победата на Кончита. Представители на ортодоксална религиозна общност Черногорски Амфилохий  заявили, че наводненията се явяват като предупреждения, а не наказание. Според тях, Бог предупреждава хората, че не трябва да се предават на страстите си. Духовният лидер на източните ортодоксални сърби Ириней е отбелязал, че чрез наводненията „измиват греховете на Сърбия“.
Австриецът Томас Нойвирт, изявявайки се в образа на брадатата жена Кончита Вурст, вдигна много шум, като победи е „Евровизията“. Някои политици остро са реагирали на това събитие и предложили да се забрани влизането на Вурст в страните им.

Ние трябва да правим разлика между това, кокво да носим и какво не. Никога не трябва да носим бремето на греха и съмненията, но има и такива, които Бог ни възлага и не прави сметка да ги сваля от нас. Той иска да ги възложим на Него.
Ако се хванем да работим за Господа и се откъснем от Него, губим контакта си с Него, чувството за отговорност ще ни угнетява, ще ни притиска към земята, така че дъх не можем да си поемем.
А ако ние възложим на Бога, това, което е сложил на раменете ни, Той ще премахне от нас чувството за отговорност, но вместо това ще ни даде представа кой е Той.
Много работници са се захващали за работа смело и с добри намерения, но ако не са имали истинска близка връзка с Христос, много скоро няма да могат да издържат на напрежението. Те не знаят какво да правят с товара си. Влачат го на гърба си навсякъде и разбира се, се уморяват.
А хората казват:
– Така добре започна, а завърши толкова печално.
„Възложи на Господа товара си“, не го носи сам, а го предай на Бога заедно със себе си. Тогава бремето ти ще изглежда по-леко, защото няма да гоносиш вече сам. От него не можете да избягаш далече, но поне ще ти е по-леко.

В едно село пожар унищожил няколко двора. На следващата сутрин забелязали някаква тъмна купчинка оцеляла до оградата, приличаща на обгорена шапка.
Някой неволно докоснал купчинката и от нея избягали пиленца.
Квачката се опитал да запази пиленцата от огъня, но не осъзнавала опасността. Тя разпростряла крилете си над тях и изгоряла, но пиленцата останали живи.
Така и Исус Христос като „квачка прибира пиленцата си под крилете си“, за да ги защити от Божия гняв. Огън се излял върху Исус на Голготския кръст, но тези, които са се укрили под крилата Му, ще оцелеят.
Кръста на Христос олицетворява силата на Божия гняв към греха, но и безкрайната Божия любов към грешника. Неговата смърт е основа на надежда ни, обещанието за нашата победа.
Исус Христос дойде да спаси грешните хора. Той дойде, за да утоли гнева на Бога, да изкупи хората от Сатана, да триумфира над ада и смъртта. Пред него лежеше само един начин, чрез който можеше да направи това – пътя към Голгота.
Бог наистина ни обич. Голгота е отговорът на тази любов. Човек обича „по заслуги“, а Бог по „благодат“.