За своето обръщане към Христос, Чарлз Спържан разказва:
„Бог благоволи да ме доведе още в ранната ми възраст до знанието за моята греховност. Живеех без надежда, утеха и радост. Бях в депресия, шест месеца се молих усилено, но не е получих отговор. Бях готов да посещавам богослуженията, само да намеря път за спасение. Бях готов на всичко, за да получа от Бога прощение на греховете си.
Веднъж се изви силна снежна буря, не можех да вървя по-нататък. Трябваше да спра някъде. Спирането ми се оказа голямо благословение за мен.
Видях двор, в който имаше малка църква. Влязох в нея. Там скоро почна богослужение. Пасторът го нямаше, но отпред излезе възрастен човек. Той отвори Библията и прочете:
– Погледнете към мен и ще бъдете спасени от всички земни краища.
Старецът насочи погледа си към мен, сякаш знаеше вътрешното ми състояние и каза:
– Млади човече, ти си нещастен!
Да аз наистина бях нещастен.
– Вие няма да постигнете щастие, докато не вдигнете поглед нагоре към Исус Христос! – вдигна ръце и продължи, – Погледнете! Погледнете! Спасението се състои в това, да погледнеш с вяра в Христа!
В този момент аз разбрах пътя на спасението. Радост изпълни сърцето ми. Не помня останалите думи на проповедника, тъй като бях обхванат от тази истина.
За своето спасение бях готов да извърша редица неща, само и само да го получа. А когато чух думите от Писанието „Погледни!“, това прозвуча толкова сладко за мен. С цялото си сърце погледнах към Господ Исус Христос и бях спасен.“
„И както Моисей издигна змията в пустинята, така трябва да бъде издигнат Човешкият Син, та всеки, който вярва в Него да не погине, но да има вечен живот“.

Един свещеник бил повикан при тежко болно момиче. Тя била в несвяст. Майката казала на свещеника, че момичето се бояло да умре, тъй като живота му не принадлежал на Господа.
Свещеникът не могъл да говори с момичето, но се навел към нея и казал:
– „Ще излича престъпленията ти като мъгла и греховете ти като облак.“
След това без да дочака девойката да дойде в съзнание се помолил за нея и си тръгнал. Околните забелязали, че момичето шепне нещо. Майката се наклонила над нея и чула следното:
– Всички грехове са заличени, като мъгла. О, мамо, аз съм щастлива! Всичките ми грехове са заличени, аз съм спасена!
Как тежко болната е чула тези думи, изречени от свещеника и е повярвала в тях, въпреки че е била в безсъзнание, си остава тайна. Може би е имала видение и тези думи са дошли като от небето. Факт е, че тя е получила уверение, че греховете й са простени и тя е спасена.
Докато сме живи и здрави, ние се интересуваме от много неща, но когато умира човек, той се нуждае само от едно, прошение на греховете му.
След прошката идва радостта, а Божията прошка е следвана от ликуване.
Само, когато човек признае:
– Аз съгреших.
Бог може да каже:
– Прощавам ти.

Исус идва, да се съпротивляваш е безполезно.
Проникналите в църковния двор ще бъдат кръстени.
Шокирай майка си, иди на църква.
2000 години с един и същ мениджмънт.
Спасението е гарантирано, в противен случай ще ви върнем греховете.
Безплатно кафе. Вечен живот. Тези привилегии са за посетителите.
Молитвата и трудът изискват малко усилие.
Колкото е по-голям Голиат, толкова по лесно ще го улучиш.

Вървели един равин и ученикът му. Ученикът обърнал поглед към разрушения
храм и извикал:
– Горко ни! Мястото, на което Израел получаваше опрощение за греховете си
е в руини.
Равинът казал:
– Синко, недей да скърбиш. Останало ни е все пак нещо, също толкова
опрощаващо – практиката на милосърдието.

Божието име Елохим се приема като Неговото естество да съди, а Яхве – да раздава милост. Съчетанието на двете имена при сътворението на света може да се обясни така.
Имало един цар, който имал много съдове. Той казал:
– Ако сложа гореща вода ще се пропукат, ако сложа ледена вода ще се свият.
Какво направил царят?
Смесил горещата вода със студената, налял съдовете със сместа и те издържали.
За това така казва и Всевишния:
– Ако създам света само по милост, греховете ще се увеличат, а ако го създам  като съблюдавам само справедливостта, как ще оцелее? Аз ще го създам чрез двете, за да пребъде.