Към един от пунктовете за бърза помощ в град  Ашкелон, Израел, се обърнал 35 годишен мъж с оплакване на болки в ръката. Според него тя не била силна, но продължила няколко дена.

Изследвайки го, лекарите попитали пациента, дали скоро е имал някакви болки в другите части на тялото.

Оказало се, че мъжът е имал зъбобол, но той изобщо не свързвал това с болката в ръката.

Анализирайки цялата налична информация, един от лекарите предположил, че болката в ръката и зъба е пряко свързана с проблеми в сърцето.

Това потвърдили и резултатите от проверката, благодарение на която лекарите поставили окончателна диагноза – инфаркт.

След това пациентът е бил спешно транспортиран до болницата.

Тази седмица Израел чества Денят на Йерусалим (24 май), в памет на обединението на Ерусалим и установяването на израелски контрол над Стария град.

Тази година този празник е особено важен. Това е 50-та годишнина от обединението на Ерусалим, което се е случило по време на Шестдневната война през юни 1967 г.

От „Урусалима“ до „Ерусалим“.

Когато цар Давид превзел града от ханаанското племе на евусейците 1000 г.пр.н.е., той променил на иврит старото ханаанско име Урусалим, което означавало „основан от Шилимом“ в „Иерусалим“ – градът на мир.

Интересно е, че думата „шалом“, с корень: ש.ל.מ Ш-Л-M е свързана с такива глаголи като לְהַשְׁלִים – „ЛeHaШЛим“, което означава „завършен“ -и לְשַׁלֵּם – „ЛeШaЛeм „, което означава „заплатен“.

Това е ярък пример за това как на иврит може да се изрази красиво послание: Да се платят дълговете и да се положат всички усилия за пълното завършване е пътят към достигане на истинския мир.

В град Вейфан в провинция Шандонг е открито необичайна виенско колело. То не разполага с обичайните спиците.

Съоръжението има 36 кабини, всяка от които може да побере по 10 души.

Виенското колело е построено на моста, който е над река Байланхе.

Конструкцията е висока 145 метра. Диаметърът ѝ е 125 метра. За построяването на това виенско колело са използвали 4600 т стомана.

Във всяка кабина има телевизор и даже достъп в интернет.

На екрана можете да се насладите на общите планове и да погледнете отстрани в точката, която се намирате.

Колелото прави едно завъртане за 28 минути.

Малко преди да затвори магазинчето си Вера Иванова забеляза група наркомани, които се въртяха наоколо. През нея мина Симеон, който имаше гастроном отсреща и я предупреди:
– Внимавай теб дебнат. Чакат те, да излезеш с парите.

– Какво мога да направя? – смути се Вера. – В магазина ли да нощувам?

Симеон вдигна рамене и излезе от магазина ѝ.

Във Вера настъпи паника. Скоро бяха обрали пощальон, който пренасяше пенсиите.

Пред гастронома седеше просяк, но една сутрин бе намерен пребит. Говореше се усилено, че наркоманите са го убили, за да му вземат събраните му пари.

Вера прехвърли в ума си много варианти.  Мъжът ѝ не можеше да я срещне, защото беше на работа. Децата се бяха изженили и отдавна не живеех в града.

Вера започна да се моли:

– Господи, на тебе уповавам, няма кой друг да ми помогне…..помогни ми, ……

След това сложи парите във вътрешния си джоб и излезе през вратата. Странно, но наркоманите като я видяха се разбягаха на всички страни. И тя без никакви пречки се насочи към дома си.

Крачеше по тъмите улици и се ослушваше във всеки звук, който ѝ приличаше на стъпки. Понякога се обръщаше да види, дали някой не върви след нея.

На едно по-осветено място срещна бившата си съученичка Клавдия Симеонова. Тя беше с мъжа си. Явно се връщаха от гости. Вера ги поздрави. След 20 минути, влезе вече спокойна в дома си.

На следващия ден Вера срещна отново Клавдия, която лукаво ѝ се усмихваше.

– Какъв беше този мъж снощи със теб? – попита Клавдия. – да не си си намерила любовник?

– Какъв любовник? За какво говориш?, – попита я Вера в недоумение.

– Не можеш да отречеш, ние те видяхме с мъжа ми, – настояваше на своето Клавдия. – Ти вървеше под ръка с висок военен. Хайде признай си, кой е този мъжага?

– Какво искаш да кажеш, – възкликна Вера, – Никакъв военен не е имало. Аз бях сама. Привидяло ти се е нещо.

Клавдия само се усмихна и хитро ѝ намигна. „Няма да те издам!“

Вера се замисли: „Кой е бил с мен? От него ли избягаха наркоманите? Това е пълна загадка за мен. Важното е, че моята молитва бе чута“.

През 1468 г. Португалската флот с подкрепата на армията изтрила града от картата. Жителите на региона само 50 години по-късно отново са били в състояние да възстановят селището.

По време на Втората световна война, Казабланка става едно от трите основни места на кацане на войските на антихитлеристката коалиция  в Северна Африка.

Пристанище на града е едно от най-големите изкуствени пристанища на света.

Въпреки че, Казабланка не е столица на Мароко, градът получава официална титла на банкова столица на страната.

Това е най-големият град пристанище в страната. Прави впечатление, че населението на Казабланка е два пъти повече от населението на столицата на Мароко и град Рабат.

Градската джамия на Хасан II има най-високото минаре в света.

В града има руски некропол в християнското гробището Бен-Мсик, създаден през 2007 г.