Този ден на Рождество за нас е светъл и тържествен празник. Ден, който символизира най-ценното в живота ни. Господ дойде сред нас.
Роденият младенец бе наречен Емануил – „Бог със нас“.
Ако не ни достигат сили, нямаме успех, мечтите и стремежите ни не се изпълняват, трябва да знаем едно, ако Бог е с нас, ние винаги ще бъдем „повече от победители“.
Ще познаем, че Бог е дошъл при нас, когато утихнат хищните зверовете в сърцата ни, прекратят се вътрешните ни борби, взаимното се унищожат тъмните стихии вътре у нас.
И тогава ще настъпи мирът в хората с добра воля.
Бог изпраща мир в бурния ни и напрегнат живот.
Но Той не го изпраща просто така, а за тези, които се стремят към Него, който Го искат и търсят с цялото си сърце.
Нека в този ден на Рождество, да Му кажем:
– Ела, Господи, при нас! Бъди ни Гост в този Рождествен ден. Остани с нас и ни научи как „да оправим пътеките си“.

Този ярко червен лисугер се превърна в истинска местна звезда. На кордона в Пролетарския резерват „Брянската гора“ този общителен посетител се е появил още през лятото. Няколко месеца е бил срамежлив да се покаже, но сега вече е свикнал с хората и животните.
Заместник-директорът на резервата отговарящ за околната среда и туризма Екатерина Пилюлина казва, че лисугерът вече се чувства като собственик на това място. Сътрудниците на резервата са го кръстили гостът Патрик.
Рижият гостенин се интересува от всичко, което се случва наоколо. Той до толкова е свикнал с кордона, че лично „инспектира“ идващите коли.
Лисугерът е изял няколко чифта обувки, оставени на верандата, а също и разпръснати без надзор зеленчуци.
Понякога оспорва храната си с местния котарак Димка.
Този ярко червен лисугер се превърна в истинска местна звезда. На кордона в Пролетарския резерват „Брянската гора“ този общителен посетител се е появил още през лятото. Няколко месеца е бил срамежлив да се покаже, но сега вече е свикнал с хората и животните.
Заместник-директорът на резервата отговарящ за околната среда и туризма Екатерина Пилюлина казва, че лисугерът вече се чувства като собственик на това място. Сътрудниците на резервата са го кръстили гостът Патрик.
Рижият гостенин се интересува от всичко, което се случва наоколо. Той до толкова е свикнал с кордона, че лично „инспектира“ идващите коли.
Лисугерът е изял няколко чифта обувки, оставени на верандата, а също и разпръснати без надзор зеленчуци.
Понякога оспорва храната си с местния котарак Димка.

Даниела хвърли бърз поглед на госта си. С Дора често си бяха говорели за Захари, преди приятелката ѝ да скъса със него.

„Изглежда Дора е била привлечена от него физически, – помисли си Даниела. – Тя обича високите мъже, а Захари беше точно такъв“.

Младежът имаше високи скули и тъмна коса, която беше много къса и стърчеше нагоре като четка. Беше леко мургав, но си беше истински българин.

„Какво повече би могла да иска Дора от него? – недоумяваше Даниела. – Та той пееше и свиреше прекрасно“.

Даниела и Захари си пиеха кафе, но все още никой не се решаваше, да наруши тишината.

Отговорът на въпросите, които Даниела си задаваше преди малко,  дойде неканен, като истина, която лъсва пред очите в неподходящ момент.

Захари беше прекалено добър. Изцяло се беше посветил на Дора. „Възможно е, да ѝ е угаждал прекалено много, а това е омръзнало на Дора, – продължаваше да расъждава Даниела“.

Хората рядко се чувстват привлечени от други, които са постоянно на тяхно разположение и им се отдават изцяло. Те се притесняват, защото при такова внимание, се чувстват неудобно.

„Ето къде се криеше проблема на Захари, – мислите на Даниела препускаха като в галоп, горката ѝ глава. – Ако Захари беше съумял да запази известна дистанция, това би поддържало интереса на Дора. Ето защо сега бе толкова щастлива с новия си приятел. Каквото и да казваше Дора,  Слави си бе хищник, човек не допускащ никого до себе си, подчиняващ останалите без да се интересува от това, как се чувстват другите“.

Изводът беше доста подтискащ.

– Ти беше много добър за нея, – измърмори Даниела някак на себе си.

Захари я погледна озадачено:

– Прекалено добър ли?

– Извинявай, мислех на глас, – трепна Даниела.

Двамата много пъти бяха обсъждали тази тема и Захари все още хранеше надежда, че ще може да си върне Дора, но сега изводът на Даниела, изтърван на глас, го изненада.

– Съжалявам, – каза бързо Даниела, – навярно не би искал да говорим пак за това?

– Напротив. Обичам да говоря и да слушам за нея.

– Ти все още я обичаше и мислеше постоянно за нея?!

Захари смутено наведе поглед и леко се изчерви.

– Също като мен, – продължи примирено Даниела. – И аз обичам един човек, но той тръгна с друга ….. Ама ние сме едни. Защо ни е всичко това?

Тази вечер пак щяха да свирят заедно, Захари беше донесъл нова партитура, а после всеки щеше бъде у дома си, насаме със своята болка.

В Копенхаген в хотел Crowne Plaza се предлага вид бартер. Всеки гост на хотела е длъжен да произведе на велотренажора за хотела 10 ват/час електроенергия, след което получава безплатна вечеря.
Гостите, които отказват да внесат своя дял в опазването на околната среда, трябва да заплатят за същата вечеря 44 долара.
Популяризирането на екологични чисти източници на енергия е една от основните идеи, с които се занимават хората от Европа в последно време. И Crowne Plaza находчиво е подхванал общата тенденция.
Управителят на хотела казва, че в това нововъведение има полза не само за хотела, но и за неговите посетители, които след като прекарат известно време на велотренажора стават по-бодри и здрави.
Така благодарение на този екогенератор, се намаляват вредните емисии и потреблението на електричество.
Не се споменава колко електричество се изработва за час, нито дали клиентите на хотела след това са имали сили и желание да разгледат забележителностите на датската столица.

Един проповедник се срещнал с човек, който твърдял:
– Грешният човек в мен е умрял.
Заинтригуван проповедникът поканил човекът на обяд у дома си. Когато били на масата, домакинът имал търпението да изслуша разсъжденията на госта си от началото до края.
Изведнъж проповедникът взел чашата с водата от масата и я плиснал в лицето на събеседника си.
Естествено това много възмутило госта и той доста рязко и с неприлични думи, изразил своето недоволство.
Тогава проповедникът казал:
– Както виждате, предишния човек във вас не е умрял. Той просто е бил припаднал и е дошъл на себе си от чаша с вода.