
Пазарът бе пълен с хора. Продаваха мъже и жени за роби. Обикновена смяна на господарите.
Всеки хвалеше стоката си, като се надвикваше с останалите.
– Много е як. Върши всичко, което му поръчаш, – така възпълничък мъж представяше Матьо, доскорошен роб в неговото имение.
Така прехвалената стока, стоеше отпуснала рамене.
Мъжът с уморените си очи безцелно се взираха в далечината. През пепелявото му лице прозираше срам. Гордостта, че е човешко същество, се бе отдавна стопила.
Внезапно пред Матьо се появи мъж със нежни очи.
Изглежда той виждаше истинската стойност и потенциала на роба, който бе безразличен и незаинтересован от поредния купувач, но …
Матьо забеляза някаква искрица в очите на мъжа, който плати исканата цена за него и го отведе със себе си.
В дома си новият господар го облече разкошно и го нахрани изобилно.
С Матьо никой досега не се бе отнасял толкова човеколюбиво, за това той бе готов всичко да направи за него.
Досещате ли се кой е Матьо и новият му господар?
Това е всеки от нас, който бе роб на греха, но за който сега се открива нов по-добър живот с Христос, новият ни господар, Който плати цена за нашата свобода, като ни откупи със собствената си кръв.
Но това не е краят, а началото.
Христос ни освободи, не да правим каквото си искаме, според нашата правда, а да Му служим и чрез живота си да Го прославяме.
Франц бе отделен от майка си още, когато беше дете. Принудиха го да работи на полето, когато бе много горещо.
На Владо от време на време му трепереха ръцете. И той отиде на лекар.
Отново почнаха дъждовете, а това внасяше допълнително безпокойство и напрегнатост. Не стига, че цените растат, а заплатите и пенсиите не могат да ги догонят, но и времето не иска да се смили над нас.
Сутринта слънцето надникна между облаците. То развесели и оживи всичко наоколо. Птиците събудили се рано, настройваха гласовете си, за да излеят песните, родили се в сърцата им.