Транспортът на бъдещето е създаден не само за обикновените хора, но и за военните. В помощ на американските военни е създаден високоскоростен плавателен съд, предназначен за борба с пиратството в Аденския залив и да се даде отпор на ирански кораби в Ормузкия пролив.
За по-продължителни мисии новосъздаденият плавателен съд се отличава от другите по това, че може да съхранява по-голямо количество гориво.
За да се достигне по-голяма скорост се използва специална технология, която създава въздушни джобове, които намаляват триенето на корпуса до морската повърхност. Плавателният съд използва реактивен двигател.
Този вид транспорт е предназначен за тричленен екипаж. Той може да поеме голямо количество оръжия и дори торпеда. Като допълнение, инсталираните  оръжейни системи, могат да стрелят едновременно по няколко цели.

Юл Браун е всъщност по-късното име на българския електронен инжинер Илия Велбой, който емигрира в Австралия. Неговата иследователска дейност е насочена към превръщането на водата в гориво.

След неколкогодишни опити той успява да създаде водород и кислород в същото съотношение, както са във водата. Интересното е, че при свързването си атомите произвеждат много малко топлина.

Обемът им е много малък и при запалване пламъкът пробива дупки в огнеопорни тухли, изпарява волфрам.

Така създаденият газ влияе върху материала, който предизвиква химична реакция.

Развива се температура 6000 градуса по Целзий, без да се замърсява околната среда.

Това е толкова интересна, силна и красива дума. Съдържа само четири букви, а поражда безброй образи на любов, преданост, саможертва и служба в името на другите. Ако се вгледате в нея, няма да откриете там сричката аз.

Майките явно взимат тази липса буквално. Те са безусловно отдадени да подкрепят и да се грижат за семействата си, но се сриват от напрежение. Колкото повече се стремят да дадат криле на тези, които обичат, толкова повече потъват в бездната на отчаянието.

Тяхното съкровено желание е да бъдат съпруги и майки, ала усещат, че се провалят, защото нямат сила да продължат по същия начин.

Те си казват: „Аз трябва да бъда до семейството си. То е моя приоритет. Нямам време да се грижа за себе си”.

Твърде много майки вървят по този път. Те са толкова заети да отговарят на чуждите нуждите, че забравят да попълнят с гориво собствения си резервоар.

Скъпи жени, помислете и ще осъзнаете, че да се грижите за себе си, не е проява на егоизъм. Всъщност това е ценен подарък за тези, които обичате.

Става дума за Александрийския фар. Построен е на острова срещу пристанището. Той е  бил чудо на технологията и архитектурата.
Проектиран е от малоазийския грък Состратос. По всяка вероятност е завършен през 279г. пр. Хр.
Издигал се е насред покрит с колонада двор и е имал четири етажа.
Квадратният долен етаж е бил осеян с множество прозорци и в него имало около 300 помещения, в които бил настанен обслужващият персонал. В центъра имало двойна спираловидна стълба, по която с помощта на машини се вдигало горивото.
Вторият етаж бил осмоъгълен и се заемал изцяло от спираловидната стълба. Над него се издигал кръглия трети етаж, след който идвал ред на самия фар.
На върха вероятно е имало някакво тайнствено огледало, което изпълнявало ролята на гигантска увеличителна леща, с чиято помощ се наблюдавали корабите на голямо разстояние. Същевременно  то можела да фокусира и насочи слънчевите лъчи към неприятелската флотилия и да я подпали.
Според една легенда византийският император искал да нападне Александрия, но се уплашил да не би „магическото огледало“ да открие и унищожи корабите му. За това изпратил свой агент, който спечелил благоволението на халифа и му казал, че под фара лежи заровено съкровището на Александър Македонски.
Халифът наредил сградата да бъде разрушена и преди жителите на града да успеят да се намесят, двата горни етажа, включително и магическото огледало, рухнали в морето
Оттогава фарът бил само жалък остатък от някогашното величие, а на върха му горял голям огън.
Днес от него е останало още по малко.

В британския град Дидкът 200 къщи вече се отопляват с биометан, получен от екскрементите изхвърлени в градската канализация.
Технологичния процес за получаване на това гориво отнема 23 часа. Колкото и да бърчат чело някои сноби, топлината в къщата в този случай не мирише.
Първоначално този проект е бил предвиден за малък град от 25 хиляди души. В него са вложени 2,5 милиона евро. При по-широкото приложение на тази технология разходите за придобиване на биометан ще бъдат намалени значително.
Във Великобритания най-големите енергийни компании са планирали в скоро време да внедрят тази технология в цялата страна