Рудолф Вирхов, пруски учен и опозиционер, бил недоволен от политиката на Ото фон Бисмарк и раздутите военни бюджети на Прусия.
Той изследвал причините за епидемията от тиф и достигнал до извода, че виновен за това е не кой да е друг, а самият Бисмарк, пренаселеността предизвиква бедност, бедността – лошо образование, а лошото образование – липса на финансиране и демокрация.
Бисмарк не отрекъл твърденията на Вирхов, той просто го предизвикал на дуел.
Дуелът се състоял, но Вирхов се подготвил за него нестандартно. За „оръжие“ избрал наденици. В една от тях имало отрова.
Знатният дуелист Бисмарк предпочел да се откаже от дуела, като казал:
– Героите не преяждат до смърт.
И дуелът се отменил.

Канадски фотограф Шон ван Дел води проекта Drawing Hope.
Той взима рисунките на деца, мечтаещи да оздравеят и създава от тях вълшебни фотографии с авторите в главните роли.
Шон смята, че това ще даде на болното дете и неговото семейство малко повече сила в борбата за живот.
Снимките той продава, а паричните средства дава на своите млади герои.
Фотографа ги призовава никога да не губят надежда.
В края на краищата, всичко в този свят е възможно. И ние се съгласяваме с това твърдение.

Едно момченце се загубило и наддало страхотен рев.
– Момченце, загубило ли си се? – попитал го един минаващ човек.
– Даааа! – продължавал да огласява с рева си всичко наоколо нашият герой.
– Недей да плачеш, – опитал се да го успокои човекът. – Как се казваш?
– Ааааа, като таткооооо! – не спирало да плаче детето.
– А как се казва баща ти? – опитал се да му отклони вниманието човекът.
– Катооооо мееееен, – продължавало да хълца момчето.
– А как се казвате двамата с баща ти? – едва не се засмял човекът.
– Поооо едииииин и същииии начииииин! – заревал още по-силно малкият юнак.

Имаше силна буря с проливен дъжд. Тригодишно момиченце седеше до прозореца и с ужас гледаше в бушуващата природа.
Изведнъж тя видя как един човек излезе на алеята с чанта. Той вървеше срещу вятъра и дъжда. Въздушният напор го блъскаше назад, а водните капки безжалостно удряха лицето му. Но той упорстваше. Хора укрили се при входовете на къщите го викаха, но той не им отговаряше.
– Мамо, мамо, – крещеше изплашеното дете, – човек на улицата.
Майката дойде до прозореца.
– Какъв неразумен човек, – каза тя с усмивка. – Нима иска да се покаже какъв  герой е?
Вятърът задуха още по-силно и човека падна в бушуващия поток.
– Мамо, – извика изплашено детето, – той ще потъне …… трябва да го спасим.
Сърцето на детето се сви от болка.
– Виждаш какво може да се случи на един глупав човек! Защо не почака да намалее малко дъжда, да се прикрие към някой вход, както всички ……, – нагледно обясни майката на дъщеря си.
Мъжът с мъка се измъкна от водата и отново пое срещу вятъра и дъжда.
– Стана…. устоя ….. отива по нататък! – зарадва се момиченцето и запляска с ръце.
– Запомни, дете, неразумният на всяка крачка го чака беда! – наставнически каза майката.
– Но той бърза за там, където ние не знаем….. – каза момичето с тъга.
– Когато бързаш, ще станеш за смях на хората, – продължи майката със същия тон.
Детето се възмути:
– Мамо, ами ако той е лекар и бърза при някое болно дете, за да спаси живота му…. И ако това дете бях аз?

Гъбар от град Цехоцинек отишъл в гората в околностите на Бидгошч, за да събира последните гъби. Едва ли е предполагал, че това невинно занятие ще го направи герой в историите на различни международни медии.
Всичко започнало от там, когато мъжът забелязал в гората огромна манатарка. Тя тежала 3 кг, а диаметъра на шапката й бил 40 см. Гъбарят е решил част от находката да остави за рождествената вечеря тази година.
Гъби виреят на височина до 9 хиляди метра. Учените смятат, че, заедно с бактерии, те могат да повлияят на климата на нашата планета.
Освен факта, че гъбата може да окаже влияние върху скоростта на образуване на облаците и валежите на Земята, те още извършват височинно „околосветското пътуване“, като допринася, включително и за разпространението на различни заболявания.