Днес град Трир се намира на мястото на бившата Западна Римска империя, където има голямо количество древни обекти.
Перлата на съвременния град Трир е така наречената Черната порта, която се смята за най-голямата запазена антична порта в света. Тя е построена през 180 г, като част от крепосната стена на града и дълго време е служила като пропусквателен пункт за прииждащите в града.
Името си Черната врата е получила заради светлите блокове джербил, от които е напрвена, но са потъмнели от дъжда и ветровете.
Интересен е фактът, че такива блокове древните майстори изкустно изпилявали с пили от бронз, а после с помощта на лебетка, цялата маса достигаща шест тона, се закрепвала за стената с метални скоби.
Причината портата да е доста добре запазена и до днес, за разлика от много паметници от древността е, че в една от кулите на портата за известно време е живял монахът Симеон Трирсий от Гърция, който по-късно е канонизиран.
След смъртта му, портата е била частично преустроена в църквата.
През 1804 г. по заповед на Наполеон всички по-късни надстройка били отстранени, така била върната първоначалната форма на вратата.

За да подготви за бъдещото престолонаследника, крал Цao го изпратил до мъдреца Пан Ки. Като пристигал при мъдреца, принца бил изпратен да отиде сам в гората. След една година, престолонаследникът трябвало да се върне обратно и да опише звуците, които е чул в гората.
Година по-късно принцът се върна и казал на Пан Ки:
– Чух песента на кукувицата, шумоленето на листата, бръмченето на колибрито, жуженето на пчелите и шепота на вятъра.
Този отговор не удовлетворил мъдреца и той отново изпратил принца в гората. В продължение на няколко дни и нощи подред, младият принц седял сам в гората и слушал звуците, които звучали в гората. Но не съм чул нищо ново.
Една сутрин принца тихо седял под дърветата и тогава започнал да разграничава слаби звуци, които никога преди не бил чувал. Колкото повече слушал, толкова по-ясни ставали звуци. Усещането за просветление обгърнало принца.
Той отишъл при Пан Ки и почтително му казал:
– Чух нечути звуци, как цветята се отваря, как слънцето затопля земята, тревата поглъща утринната роса, …..
Мъдрецът кимнал с глава:
– Да чуваш нечутото, това е необходимо изискване за всеки добър владетел. Само когато владетелят се научи да чува сърцата на хората, не озвучените им чувства, а неизказаната болка и неизречените жалби, той ще бъде в състояние да вдъхне доверие на народа си, да разбира, когато нещо не е наред и ще узнава истинските нужди на своите граждани. Държавите се провалят, когато техните лидери слушат само за повърхностни думи и не проникват дълбоко в душите на хората, за да чуят техните истински мнения, чувства и желания.

Наблюдавате ли залеза понякога? Или нямате време за това?
Красотата на природата е допълнителен стимул, за да подобрите състоянието си и да вървите напред към определена цел.
Суетата, грижите, делата в ежедневието всичко преминава, но красотата на природата остава.
Погледнете облаците лека, розови и пухкави, толкова са прекрасни, сякаш са излезли из под чедката на художник.
… Изгрев, нощта се крие зад хоризонта, а на земята пристъпва нежно утрото. Този миг на проблясък над земята не може да се сравни с нищо.
Можете всеки ден да се наслаждавате на изгрева и да усещате силата и красотата на този спектакъл. Срещнете новия ден с радост, той ви обещава много хубави мигове.
Вижте сезоните! Всеки сезон поднася своите неповторими сюрпризи.
През пролетта всичко се пробужда от зимния сън, пее и се радва. Дърветата се обличат в мека зелена пелена. В сините небеса можеш да потънеш. Цъфтят първите пролетни цветя, прекрасни като самото слънце, което ги стопля с нежната си светлина.
И във всичко това усещаш хармония и красота. Наблюдавайте, обичайте и се потопете във всико това. Отворете сърцето си за промяна и позволете на всичко прекрасно да влезе в живота ви.
Лятото е бунт на цветовете, които ни заливат като водопади, увличайки ни в своето многообразие. Жарко слънце и пухкави облаци високо в небето. Легнете в изомрудено зелената трева и погледнете небето. Съзерцавайки го разбирате, че живота е вечен, а това ни дава хиляди причини да искаме да се променим, да станем по-добри.
Златната есен ни налита със буен вятър, обсипва ни с пурпур и злато. През есента, повече от всякога, чувстваме как времето неумолимо напредва. За да се справим с него, трябва да наваксаме пропуснатото, за да не изостанем още повече.
Но минава и есента и красавицата зима встъпва в своите права. Рисува по стъклата прекрасни картини. Украсява дърветата със сребърни ледени шушулки, а земята загръща в белоснежно пухкаво одеало. И отново край нас цари красота, хладна и ледена, но в същото време завладяваща и провокираща мисълта за вечността …..
Учете се и вземете най-доброто от това което ви обкръжава. Търсете нови краски и впечатления в тази красота. Черпете вдъхновение във всяка минута от живота си…..

Една вечер оживена тълпа се събрала на върха на планината, очаквали някакъв човек да говори там. Стъмнило и всеки запалил лампата, която носел.
Една възрастна жена носела със себе си много малка и изкривена лампа. Независимо от присмехите на другите, тя я запалила и заедно с другите осветила мястото, където били събрани.
Жената била много бедна и нямала пари, за да си купи хубава и голяма лампа.
Изведнъж духнал силен вятър и изгасил всички лампи с изключение на една, тази на възрастната жена. Пламъкът ѝ бил толкова малък, че вятърът не успял да го изгаси.
Всички стояли в тъмнината, само малкото пламъче проблясвало в мрака.
Тогава един човек взел малката и грозна лампа и запалил с нея останалите, а след това казал:
– Докато има дори една малка искра, надеждата не е загубена.

Уникалният проект е предложен от водещият френски архитект Патрик Марсил. В него е вложена многовековната традиция за издигане на къщи с кръгла форма. Такива постройки напълно отговарят на очакванията за енергийна ефективност.
Последните изследвания са доказали, защо в древността домовете имат сферична форма. В такава форма те осигуряват максимална топлина на закрито.
Сферичната форма не позволява постройката да прегрява през лятото и много по-бавно изтива, когато е студено.
Външната и вътрешната обвивка на еко къщата са направени само от природни материали, които осигуряват добро ниво на изолация.
В Марсилия са използвали дърво и корк. Домът се състои от 90% висококачествена дървесина. По принцип, се използва червен кедър, който расте в изобилие в тази област и скандинавски смърч.
За да се гарантира пълната автономия от централизираните системи за вода, топлинна и ел. захранване, Domespace е оборудван със слънчеви панели и система за събиране и очистване на дъждовна вода.
Патрик Марсил твърди, че дома построен по негов проект не се страхува от природните бедствия. Domespace в състояние да издържи на ураганните пориви на вятъра, имащ скорост до 240 км/ч и земетресение с магнитуд до 8 бала.