Жена наблюдавала ограбването на дома си в реално време чрез приложение на iPhone. Американката качила на телфона си приложение от производителя, камера за видеонаблюдение Dropcam, която позволявала да се свързва с установените камери в другите помещения и да предава картина в Интернет в реално време.  Видеото може да се гледа на екрана на мобилния телефон.

Мелиса Хесли била на почивка с мъжа си, когато получила сигнал за тревога.

Благодарение на приложението в телефона си, тя могла да види как ограбват дома й. Жената позвънила на съседката и я помолила да извика полиция.

Грабителят успял да се укрие и полицията не могла да го хване, но самият той не взел нищо от цените неща в дома.

Мелиса е предала в полицията записа, направен от телефона й, с надежда, че това ще помогне на следствието.

Един млад човек отишъл при Сократ, за да учи красноречие. В разговора с великия философ той говорил толкова много, че Сократ му поискал двойна цена.
– Защо трябва да платя двойно по-скъпо? – попитал младия човек.
– Защото, – казал Сократ, – трябва да ви уча на две неща: първо да въздържате езика си и второ как да говорите.
Не само този млад човек, но и много други си вредят чрез езика. Много да говориш и много да кажеш, не са едно и също нещо. Понякога две три думи казват повече от хиляди други.
Човек се учи да говори две или три години, но цял живот не може да се научи да мълчи. Многословието е загуба на ценно време и енергия. То не принася никакъв положителен плод.
Внимателните към себе си хора са като чувствителни прозорци на душата. Ако ги отворите, ще усетите как от тях излиза любов и вътрешна топлота.
Най-големият отвор – вратата изобилно пропуска цялата топлина.Така е и с език, който говори колкото и каквото си иска. Многословието запушва ушите, затваря очите и чувствителността на душата.
С него е свързано високомерието, арогантността и тиранията. Те са като буря, която разрушава и помита всичко, а след нея остават гордост и заслепение.
Обичай повече да мълчиш, отколкото да говориш. При тишина умът се съсредоточава, а при многословие се разсейва.
Дайте повече отдих на езика си, отколкото на ръцете си!

Всички родители обичат децата си и са готови да общуват с тях, когато са свободни, но нещата не винаги стават така, както ги искаме.

Например, ако главата на семейството се върне в къщи от работа изморен, то изобщо не му е до игри. Обикновено му се иска малко да полежи. За да се излезе от такава ситуация ти е необходима фанелка за игра Pley Mat.

Измореният баща само трябва да облече тениската и удобно да легне на дивана или на пода.

Pley Mat са фанелки, на които са принтирани интересни модели за игри. Ако бащата не е в състояние да играе с децата си на площадката, то тази тениска може да му помогне до някъде.

На нея са изобразени стилизирани пътни карти, по които може да се пътешества на малки коли играчки.

Докато децата си играят, таткото може да си подремне. В същото време той ще получи и масаж от колелетата на движещете се коли играчки.

Истината е, че ако децата си устроят надбягвания или аварии, вместо масаж могат да се получат редица синини.

Тази фанелка е измислена от дизайнерката Besky Thada, която е майка на малко момченце, което само й е подсказало тази идея.

Тези тениски могат да се използват и от майките, но гърбовете на бащите са по-широки и върху тях има повече пространство за увлекателни пътешествия.

И все пак не забравяйте, че децата се нуждаят най-много от живо общение.

Бог присъства навсякъде и преизобилства над всичко. Той е невидим, неосезаем. Той е онова, което не се възприема със разума. Не може да бъде ограничен и не е подвластен на времето.

Той е дух, свръх земен, свята тайна. Ето защо за богопознанието няма предели.

До спасението ни води не изследването – що е Бог, а изповедта, че Той съществува.

Тази сутрин по хладина дворът се огласяше от равномерното, безучастно към несъвършенствата на света гукане на гугутките, накацали по огромните дървета. Клоните се полюшваха едва едва, озарени от бликащата светлина.

През нощта бе валяло и сега тревата, макар и вече уморена, ухаеше свежо. Най-нежните листа бяха пожълтели твърде рано. От време на време ветрецът се усилваше, както и гукането.

В градината човек с престилка метеше пътеката край цветята, сякаш косеше тишината. Мраморната чешма шуртеше сладко. Изведнъж слънцето плисна лъчите си и всичко наоколо заблестя.

Колко е хубаво човек да се потопи в чудото на утринта, забравил съществуването на тревата, дърветата, реката, която като времето неспирно тече и  отминава.

Въздухът се разцепи от крясъците на птиците. Слънцето се издигна и стана още по-голямо. То хвърли златния си мост към земята, а ние се оставихме на ласката му.

Небето се избистри и стана чисто като сълза. Дойде денят, а с него и радостта в живота.