Във вашия мобилен телефон, има няколко скрити функции, които може би не знаете!
Ключ е останал в затворената ви кола? Автомобилът има ли дистанционен ключ?
Следващият съвет може да се окаже полезен за вас!
Ако ключовете ви са се оказали в затворена ви кола, а в къщи има резервни ключове, позвънете на някой от домашните ви по мобилния си телефон.
Дръжте своя телефон на разстояние около 30 сантиметра от вратата на автомобила си. Когато някой от домашните ви натисне бутона за разблокирване върху резервния ключ, трябва предварително да сложи наблизо своя мобилен теллефон и колата ще се отвори.
Това е една чудесна възможност да се икономиса време, тъй като човек не винаги може да носи резервен ключ. Разстоянието в дадения случай няма значение. Дори да сте на хиляди километри, ако можете да позваните на човек, който е в дома ви и при него е резервния ключ, то можете да отключите колата или багажника си.
Това наитина работи! Ние можем да отворим вратата на автомобила си, като предадем сигнал по мобилния си телефон.

В една банка работел програмист. Всичко било много добре, но в един прекрасен ден той изчезнал. Минали ден, два, но него го нямало на работа….
Директорът на банката решил да го открие.
Тръгнал към дома на програмиста.
След като звънал, никой не отворил вратата, но от вътре се чувало плясък на вода. Разбил вратата и влязал.
Намерил програмистът да лежи във ваната, целия син, на главата му почти нямало коса, а в ръката му флакон с шампоан.
Директорът взел флакона, а на него Инструкция:
Намокрете главата си. Сложете малко количество от шампуна в ръка си и го разтрийте в косата си. Оплакнете с вода. Повторете……

Една млада и доста красива девойка отишла при един мъдрец и със сълзи на очи го попитала:
– Какво да правя? Винаги се старая, със всичките си сили добре да се отнасям към хората. Никого не обиждам. Помагам на всеки с каквото мога. И въпреки, че съм приветлива и мила, вместо благодарности и уважение получавам обидни думи и горчиви насмешки. Дори открито враждуват с мен. В нищо не съм виновна. Това е несправедливо и обидно до сълзи. Посъветвайте ме какво да правя.
– Мъдрецът погледнал красавицата и с усмивка казал:
– Свали всичките дрехи от себе си и така мини през града.
– Да не сте полудели! – възмутила се девойката. – В такъв вид всеки може да ме обезчести и кой знае какво може друго да направи с мен.
Тогава мъдрецът отворил вратата и поставил на масата огледало.
– Ето виждаш ли, – казал той, – ти се боиш да се появиш гола пред хората. Тогава защо ходиш навсякъде с разголена душа? Тя в теб е като отворен врата. Всеки, който не го мързи, ще влезе през нея. И ако види в твоите добродетели, като в огледало, отражението на безобразията на своите пороци, той ще се постарае да те наклевети, унизи и обиди. Никой няма смелост, да признае, че някой е по-добър от него. Нежелаейки да се променя, порочния човек враждува с праведника.
– Тогава какво да правя? – попитала девойката.
– Ела с мен. Ще ти покажа моята градина, – предложил старецът.
Когато отишли в градината, мъдрецът казал:
– Много години аз поливам тези прекрасни цветя и се грижа за тях. Но никога не забелязвах как се отварят пъпките на цветята въпреки, че после се наслаждавам на красотата и аромата на всяко от тях. Сега  ти си подобна на тези цветове. Не бързай да разкриваш сърцето си пред хората. Погледни и виж, кой може да ти бъде приятел и да ти прави добро. Кой полива цвета с вода ии кой къса листата му, а след това ги тъпче с краката.
Т.е. не хвърляй напразно думите си на хора, които не могат да ги разберат и не желаят да оценят техния смисъл. Да хвъляш бисери на свинете е равносилно да говориш на хората недостъпни или неинтересни неща за тях. Не можеш да приобщиш към духовните цености, нечия душа, чийто ум не е готов да приеме истината и съзнателно я пренебрегва.

Вратите са затворени, учениците се криеха. Изведнъж шум, подобен на гръм, разтвори прозорците и всички паднаха на колене и огнени езици се разделиха над тях и се спряха върху всеки поотделно.
И ето тези слаби, изплашени хора, паднали на земята, станаха апостоли Христови. И в този ден, когато множество народ е в Йерусалим, те започват безстрашно да възвестяват Словото Божие.
Забравен беше страхът и немощта. Сила бликана от думи им и хиляди хора повярваха на техните свидетелства.
С нас става същото. Ние сме същите слаби и грешни хора. Когато се обръщаме към Христа, търсим преди всичко покой за душата си, храна за разума си, увереност за живота си. Той не ни отхвърля, макар че сме изпълнени със себелюбие, защото очаква промяната в нас.
До Петдесятница, до слизането на Светия Дух, апостолите били само потенциални ученици Христови, а после станали такива. И ние с вас сега можем да станем ученици Христови. Господ ни е изпратил Своя Дух и ако Го приемем, ще видим, какви сме били по-рано и какво сме вършили в живота. Тогава сърцата ни не могат да не се променят.
Трябва да оставим духовния сън. Не бива повече да кретаме, както по-рано, не трябва повече да влачим върволицата на греховете си, купчината от страсти, каруцата на немощите си.
Всичко е толкова просто. Оставете Божия дух да работи във вас, да ви води и извая в „съвършен съд за почетна употреба“.

Има нещо привличащо в това, да погледнеш крадешком, как живеят другите.
Да погледнеш, какво се вижда през прозорците, да хвърлиш поглед в отворената врата или порта, да надникнеш в отвора на оградата, а ако имаш възможност да погледнеш от високо – никой от това няма да се откаже.
Ето как живеят жителите на Ню Йорк, имащи собствен достъп до покривите на жилищните сгради.
За любопитните погледи тук се разкриват зелени насаждения, кресла и шезлонги, басейни и веранди, обичаен комфорт, достъпен за нюйоркчани със собствен достъп до небето.