Бетховен е боледувал повече от 35 години. Той е оставил писмо с молба, да се обследва тялото  след смъртта му, за да се открие причината за невероятните стомашни болки, които е имал. Писмото е написано преди повече от 200 години, но изпълнители на неговата воля стават негови поклонници въоръжени със съвременни диагностични технологии.
При анализа на косата на композитора не е открит живак. Следователно не е боледувал от сифилис. За странното поведение и физическото заболяване на Бетховен трябва да има друго обяснение.
Забелязано е, че съдържанието на олово в косата му превишава нормата 100 пъти.
Известно е, че при отравяне с олово, в редки случаи се наблюдава оглушаване. Дали това е причината за загубата на слуха при композитора, не се знае точно. Но той е страдал от отравяне с олово известно под името плумбизъм.
Има предположения, че водата, в която се е къпал и пил е съдържала олово.
Композиторът умира от пневмония, която е завършила с усложнения в червата, а това вече е в следствие на отравяне с олово.

Предстояло приемането на Бетховен за член на Академията на изкуствата в Париж. Заседанието по този случай започнало. Председателят обявил:
– Днес сме се събрали, за да приемем Бетховен за член на нашата академия, но за съжаление нямаме свободни места.
В залата се възцарила тишина. Тогава председателят продължил:
– Но…
Взел гарафата с вода от масата и напълнил една чаша, така че дори и една капка не можело да се добави към нея. След това откъснал един цвят роза от стоящия букет до него и внимателно го пуснал в пълната догоре чаша с вода. Цветът не препълнил чашата и водата не се разляла.  Без да каже дума председателят погледнал към събранието. В отговор на това последвали ръкопляскания.
Така и завършило заседанието. Бетховен единогласно бил избран за член на Академията на изкуствата.

Какво правим под водата? Гмуркаме се или облекли водолазни костюми се наслаждаваме на красотата на морското дъно.А какво ще кажете да караме велосипед? Къде под водата ли?
Това е направил 51-годишният италианец Виторио Иноченте.Той преминал по дъното на Средиземно море 150 м на дълбочина 30 м.
Велосипеда не бил от обикновените, а за планински преходи. Освен това изминатия участък бил идеално равен, в близост до плажа Света Марина.
Към велосипеда си Иноченте прикрепил 30 килограмови оловни тежести, а на себе си още 20 кг, за да се задържи на седалката.
Виторио всъщност е нарушил всички правила за безопасно гмуркане. Самият той споделя: „Като че ли се движех срещу силен вятър. Велосипеда и аз бяхме толкова тежки, че си мислех, как изобщо ще стигнем…“ Все пак е успял и изглежда ще влезе в книгата на Гинес.

В австрийски град забраниха продажбата на вода в пластмасови бутилки. Защо ли са го направили? Според мен това е крачка към желанието за осъществяване на чиста околна среда.
Този малък град Бунданун с население 2.5 хиляди човека за първи път на нашата планета провежда подобен експеримент. Поддръжниците на това нововъведение смятат, че разходите за производство на опаковки и транспортиране на вода  са неправилно вложени, защото нанасят сериозни вреди на околната среда.
На събрание от 350 човека било взето „съдбоносното„решение. Против гласувал само един човек. Това желание за чиста природа повлияло и на някои компании за производство на напитки. Забраната е подкрепена и от собствениците на местните магазини.
Новият ръководител на щата  Натана Райс също се изказал в полза на забраната.
Жителите на града са обещали, че няма да изискват абсолютно изпълнение на новия закон от гостите на града, но за наливане на вода ще се използват вече съществуващите бутилки и специалните фонтани на главната улица.
Като си помисля колко найлонови торбички се носят от вятъра край нас, а да не говорим за пластмасовите бутилки, в които се спъваме всеки ден. Такива инициативи, като споменатата по-горе, като че ли остават капка в морето, а всички ние се движим по течението „давай, няма значение“.  Питам до кога ще бъде така?