Един ден по пътя вървял стар мъдър човек. Разглеждал всичко наоколо и се любувал на ярките цветове на пролетта. Срещнал човек, който носел огромен товар на гърба си. Краката му се подгъвали под тежестта.
– Защо си се обрекъл на толкова тежък труд и страдание? – попитал го старецът.
– Аз страдам, за да могат моите деца и внуци да бъдат щастливи, – казал човекът. – Моят прадядо се обрекъл да се трудят в името на дядо ми, дядо ми – в името на баща ми, а баща ми – за мен, и аз ще страдам за щастието на децата ми.
– И някой в семейството ви щастлив ли е? – попитал мъдрият събеседник.
– Все още не, но децата и внуците си със сигурност ще станат щастливи! – замечтано възкликнал мъжът.
– За съжаление, неграмотните не могат да научат другите да четат, нито къртицата може да стигне до орел! – въздъхнал мъдрият човек. –  Първо трябва да се научим как да бъдем щастливи, само тогава може да  научим децата си какво е щастие. Това ще бъде вашият най-ценен подарък.

Американците Дон и Максин Симпсън от Бейкерсфилд, са били женени повече от 60 години и са починали в един и същи ден с разлика само от няколко часа.
Според тяхната внучка Мелиса Слоун, Максин Симпсън починала първа и когато тялото й било изнесено от къщата, починал и съпругат ѝ.
„Всичко, което искаше Дон е да остане с красивата си съпруга. Той обичаше баба ми и я обичаше до самия край „, – казала е Мелиса.
Дон Симпсън е бил на 90 години, а съпругата му на 87 години. Те се срещнали през 1952 г. в Бейкърсфийлд и през същата година се оженили. Когато Дон, инженер по професия, служил в армията на САЩ, двойката за кратко се премества в Германия, където осиновила двумесечни момченца близнаци, взети от приюта.
След това двойката се връща в Калифорния, където Максин работи като бавачка, а съпруга ѝ си отвяря собствена инженерингова компания.
Двойката е останала с един син и има пет внуци.

Такава самота за много изглежда най-лошото нещо, което може да им се случи в живота.
Кризата идва, когато децата пораснат и напуснат дома на родителите си.
Ако любовта между вас е преминала и не сте успели да установите приятелство по между си, тогава тази криза може да се окаже фатална за вашето семейство.
А ако между вас има все още топла и любяща връзка, то такава „самота“ е като втори меден месец.
Ако вече сте пенсионер, децата ви живеят самостоятелно, нямате никакви ангажименти пред себе си, то този период от живота ви може да стане по-добър, а не най-лошия в живота ви.
Сега вие можете да се занимавате с това, което желаете. Да отидете в друга страна на екскурзия или за по-дълго време……, да се наслаждавате на живота.
Ако самотата ви дразни, в такъв момен най-добрия начин да запазите семейството, е да намирате всякакви пресечни точки на желания, интереси,…
Често в този период събират внуци с баби и дядовци, които обичат малчуганите повече от собствените си деца.
Семейните кризи са неизбежни, има ги и при най-благополучните двойки.
Всичко може да се преодолее, ако разбереш, че семейното щастие до голяма степен зависи и от теб. Ако помислите добре, ще усетите, че имате сили да съхраните любовта, радостта и мира във вашето семейство до края на живота си. Но всичко това можете да разбиете и на половината път, за това внимавайте!

Светла, млада и свежа мечтата дошла при човека и го помоли:
– Реализирай ме в живота си, моля те!
– Все още не, – казал човекът, – Аз съм твърде млад за такава мечта.
След известно време Мечтата отново се обърнала към човека:
– Сега вече си възрастен, реализирай ме в живота си.
– Още не е настъпило времето, – оправдал се човекът, – трябва да стъпя здраво на краката си.
– Е какво, не е ли вече време? – подканила Мечтата човека, след като той се стабилизирал в живота.
– Не, не сега, казал човекът, – трябва да подкрепя децата, може би после……
– Може би сега? – попитала Мечтата човека на сватбата на най-малката му дъщеря.
– Не, не сега, – мъжът поклатил глава. – Толкова много неприятности, деца, внуци, нека по-късно…….
– Добре, после…. – въздъхнала Мечтата.
Накрая човекът се пенсионирал. И изведнъж си спомнил за Мечтата.
– Ей, Мечта, къде си? Мисля, че вече е време!
– Вече няма време, – въздъхнала старата, побеляла, грохнала и почти разпаднала се Мечта, – времето мина……

38 украински евреи са преживели нацистката окупация, скривайки се в пещери.

Еврейското семейство Штермер, преживяло страшните години на нацистката окупация под земята. Естер Штермер и нейните шест деца живеели в украинско село. В края на 1941 г. в селото дошли нацисти.

Хиляди евреи били хванати и изпратени в концентрационни лагери. Но Естер успяла да спаси децата си, като се спуснала с тях в пещера, неприспособена за живот. Тази пещера станала надеждно убежище за 38 евреи.

За живота им под земята разказват синовете на Естер Саул и Сам. Единият сега е на 92 години, а другия на 86.

През 2010 г. Саул и Сам отново се спуснали в пещерата, но това направили при снимането на филма „Няма място на земята“.

– Майка ни беше много умна жена. Ако не беше тя, ние отдавна да не сме между живите, –споделя Сам Штермер.

Веднъж немски войник нахлул в пещерата, където се криели евреите. Естер му преградила пътя и казала:

– Не разбираш ли, че фюрерът губи войната, защото ние сме тук?

Можете ли да си представите еврейка, която произнася думата „фюрер“?

До април 1944 г. 38 човека, криещи се в пещерата, са живели като прилепи. Добивайки храната си нощем, привиквайки да живеят в пълна тъмнина.

След войната Саул и Сам заминали за Канада, където основали собствен бизнес.

38-те оцелели в тъмнина добили 125 деца, внуци и правнуци.