Нито един вярващ не може автоматично да започне да пребъдва в Исус. Това трябва да стане начин на живот, което не може да се постигне без дисциплина и усилие от страна на човека.

Ние сами трябва да направим своя избор и да се посветим на Господа и да Го поставим на първо място в живота си.

Ако искаме духовно да израстваме, да ходим в сила и да общуваме с Бога, трябва да отделяме повече време, за да Го опознаваме по-добре.

Това не е занятие, което можем да извършваме кога да е, а след това да забравим за него. Ние трябва да правим това всеки ден. Когато престанем да се приближаваме към Исус, веднага започваме да се отдалечаваме от Него.

Разберете, в този свят сме обкръжени от нечестие и безбожие. Ние живеем в естествено тяло. Ако не се противопоставяме на това всеки ден в молитва и изучаване на Божието Слово, нашето тяло и ум ще се подадат на околния натиска и ще тръгнем след този свят.

Сега вземете решение и се посветете на Божиите неща. Съсредоточете вниманието си върху Господа. Оградете се с Божието Слово, четете го и го слушайте всеки ден.

Пребъдвайте в Него днес.

Изследователите, представляващи норвежки ветеринарен институт, са установили, че собствениците на коне  могат да общуват с конете си с помощта на специални знаци.

Интересното е, че конете са се научили да искат, да им се свали или качи покривалото.

В бъдеще се очаква да се разшири „конния език на жестовете“.

Специалистите са провели проучване, включващо 23 коня, всеки от които вече са свикнали с факта, че по време на захлаждане те могат да поискат да бъдат покрити с одеяло.

По време на експеримента зоолозите са научили конете да кимат на лист хартия, на който е нарисувана хоризонтална черна линия, когато на животните им е хладно. Този жест означавал, че конете трябва да се покрият с одеяло.

При движение на главата към лист с вертикална линия, означавало, че трябва да се махне одеялото.

При ранните етапи на тренировките при изпълнение на искането, конят получавал храна всеки път.

Ежедневните тренировки се провеждали по 10-15 минути на ден. След 11-я ден конят привиквал на „правилата“, а след две седмици напълно съзнателно показвал един или друг знак.

Интересното е, че конете възприели първите тренировки с голям ентусиазъм. Те сами идвали при хората и привличали вниманието им с различни звуци.

Приятелите ѝ казват, че животът на Софи Лорен се заключава в работата и спагетите за вечеря. Тя угощава своите близки така, сякаш им дарява частица от себе си. Софи смята, че никакви награди и почести не могат да се сравнят с чувството за майчинство и разбиране, че имаш семейство, на което си нужен.

Животът и стилът на Софи Лорен са станали пример за успешна жена, която е останала прекрасна майка и актриса.

На снимачната площадка в нейно присъствие се усеща домашна и приятелска атмосфера. Софи играе ролята на майка, всички останали край нея са обградени от нейната грижа и внимание. Всеки става член на нейното семейство.

„Свежите бузи, умело напудрения нос и добре очертаните очи не са най-главното в изкуството, за да бъдеш привлекателна. Красотата зависи от друго – доброта, ум и разбира се въображение, без, което ефектна жена няма да станеш“.

Кой може и иска да постъпва като Софи?!

Тя използва всичките си качества, за да постигне това, в което вярва. Лорен винаги е действала като актриса. За нея брака, семейството и децата са произведения на изкуството.

„Жена уверена в своята красота, ще съумее, в крайна сметка, да убеди в нея всички останали“.

Софи използва умело дрехите си, за да подчертае своите предимства. Избира цветове и стилове, които отразяват нейната вътрешна същност и усилват чертите на характера ѝ. Облеклото ѝ винаги е „работило“ за нейния имидж. На всяка възраст тя умее да изглежда стопроцентова жена.

„Когато приятелите ми напомнят, че вече съм на 60 години, аз самата не мога да повярвам в това. Имам чувството, че съм на 12 години. Навярно съм останала в тази детска възраст и гледам на света с широко отворени очи. На мен ми е все още интересно да живея. Благодарна съм за всеки изминал ден, за възможностите да откривам нещо ново …. Ако успеете да запазите детето във вас, тогава най-доброто в живота ви тепърва предстои…“

В средновековието се отделяло голямо внимание на маниерите във висшето общество.

Веднъж Франсоа де Вевил, бъдещият маршал на Франция, бил поканен на обяд при английският крал  Едуард VI.

На масата сервирали рицари на жартиерата. Те носели храната и щом приближавали масата, падали на колене.

Ястията от тях се приемали от главния дворцов управител, който обслужвал краля, като стоял също на колене.

Французинът сметнал това за много странно. Как може, рицарите, идващи от най-известните родове на Англия, големци и военачалници да стоят на коленете.

Във Франция прислужващите пажове, падали на колене още на вратата, влизайки в залата.

Един ден едно кучето дошло при лъва и му казало:

– Призовавам те на бой.

Лъвът не му обърнал внимание.

Тогава кучето заявило:

– Ако ти не се биеш с мен, аз ще отида и ще разкажа на всичките си приятели, че лъвът се страхува от мен.

Лъвът отговорил на това предизвикателство по следния начин:

– Нека по-добре да ме осъдят за страх от куче, отколкото да ме презират лъвовете, за това, че съм се бил с куче.