Животът е една игра. Нека да приемем, че това е жонглиране, не с две или три топки, а с цели пет.
Ще попитате: Защо точно пет? Защото пет са нещата, които силно влияят на живота ни. И това са: работа, семейство, здраве, приятели и нашата душа, макар и да не са в тази последователност по важност.
Когато жонглирате с тях ще забележите нещо много интересно. Топката, с която сме обозначили с „работа“ е направена от гума и ако я изтървете, тя отскача от пода и пак се връща към вас. Но останалите четири топки са стъклени. И ако изпуснете коя да е от тях, тя непоправимо ще се повреди или напълно ще се счупи. Дори и да опитате да я сглобите и залепите, тя повече нама да бъде същата.
Ако сме наясно с това, трябва да се постараем останалите четири топки да се запазят.
За това работете с мярка и се прибирайте на време в къщи. Отделяйте повече време за семейството и приятелите си. Пазете здравето и душата си, тя са много тесно свързани. Ако душата ви помръкне, ще се разболеете.
Всяко нещо, което се цени е ценно. За това внимавайте как избирате ценностите си.

Това бе обикновена фабрика за производство на паста за зъби, но имаха голям проблем. В края на конвейра излизаха празни тубички.

Директорът осъзнавайки важноста на въпроса събра началниците на цеховете. Дълго умуваха.

– Конструкторския отдел е много натоварен, не можем да му възложим да решава и този проблем, – констатира някой от инженерите.

– Да привлечем тогава друга инженерна компания, – обади се друг.

– Но това е много дълъг процес, – възропта един не много млад ръководител. – Първо трябва да се предвиди бюджет. Следва предложение за сключване на контрактът, – мъжът сви още един от пръстите си на ръката, – привличане на независима трета фирма като изпълнител и т.н. Това са шест месеца разтакаване най-малко, да не говорим за похарчените средства.

– Някой има ли някакво конкретно решение по въпроса, – гласът на директорът звучеше отчаяно и потиснато.

Нерешително и плахо напред пристъпи млад инженер, той скоро бе постъпил във фабриката:

– Да вземем високо технологична везна. Тубичките една по една ще минават през нея. Щом теглото на някоя от тях се окаже по-малко, ще се включва сирена и работник, ще отива до накрая на лентата, за да я отстранява.

Все пак  това бе някакво решение и ръководителите си тръгнаха успокоени. Много скоро след поставянето на везната, вече нямаше толкова много празни тубички и оплакванията на клиентите намаляха.

След известно време изненадващо защо и директорът не знаеше, но вече нямаше брак, а оплакванията бяха секнали.

– Отчетът може да не е верен, – каза на себе си директорът и реши лично да се увери какво става.

Когато директорът влезе в цеха, забеляза, че няколко метра преди везната е пуснат най-обикновен вентилатор за 30 лева, който издухваше празните тубички в кошница.
Когато ръководителят на цеха го видя бързо дотича:

– А, това ли? – махна с ръка към вентилатора. – На един от работниците му омръзна постоянно да тича до края на лентата, когато свирнеше сирената, за да маха празните тубички.

– Какво просто решение, – засмял се директорът. – Човек, който не познава целия технологичен процес е успял да види и внедри нещо съвсем просто. Трябва да поощрим работникът за далновидността му. Това е един добър урок за нас. При всяка възможност трябва да мислим по-простичко, независимо от това колко голям ни изглежда проблема.