Един китайски император оглавил войската си и тръгнал да усмирява въстание в една от своите провинции. Той се заклел да унищожи всички свои врагове. Когато стъпил на границата на метежната провинция, населението го срещнало добродушно и с почести.
Сановниците очаквали незабавна заповед за избиване на подбудителите на бунта, но много се изненадали, когато видели как меко се отнесъл той с тях. Един от министрите попитал императорът:
– Защо не посякохте виновните, както се клехте, а ги помилвахте?
– Дадох клетва да унищожа враговете си, – казал императорът, – а това и направих, аз нямам повече врагове. Даже тези, които трябваше да посеча, вече не са врагове, а мои приятели, а приятелите си трябва да помилвам.
Не постъпва ли така и Бог? Въпреки, че грешниците са против Бога, Той не им е враг. Той иска да спаси грешниците, а не да ги погуби, да ги помилва, а не да ги унищожи.
„Представете си една искра, – казал Йоан Златоуст – паднала в морето: може ли тя да остане цяла или от тук отново да се появи? Както е искрата спрямо морето, така е и порока спрямо чевоколюбивия Бог, и то не по-същия начин, а много по-малко. Морето  е голямо, но има граници, а Божието човеколюбие няма граници.“

Василий II бил византийски император от 976 до 1025 година. Бил провъзгласен за такъв на две години. Реална власт получил, когато бил на 16.

Поради непокорния си характер и стремеж към лидерство, той отказал да му помагат в управлението на държавата, но скоро разбрал, че няма достатъчно опит. За това приближил до себе си постелника Василий, един от най-умните хора по това време.

След като се обучил, с негова помощ, да управлява държавата, го изпратил в изгнание и сам започнал да командва войската.

Цялото време на управлението му било запълнено с войни и бунтове. А своето богатство Василий II получи, завладявайки България и по този начин увеличил значително и без това голямото си наследство.

Общата сума пари, които са били собственост на Василий II е била 169,4 милиарда долара.

През 1916 г. В Ирландия избухнало „ Великденско въстание“ срещу британците.

Метежниците бързо завзели повечето правителствени сгради в Дъблин.

Бил изпратен допълнителен британски контингент, които превишавал по численост въстаниците 20 пъти. Веднага войските пристъпили към потушаване на бунта.

Англичаните нямали достатъчно бронетехника, а трябвало да решат въпроса за придвижването в града.

За това събрали импровизирани автомобили и шасита на камионите Даймлер и парови котли от завода на Гинес, в които прорязали отвори за да могат да стрелят от тях.

Тъй като бунтовниците не са имали тежки оръжия, дебелината на стоманените котли била достатъчна защита за войниците вътре, а цилиндрична им форма спомагала някои от куршуми да отскачат.

След въстанието, тези машини са били демонтирани, върнати на фабриката и продължават да се използва по предназначението си.

Главната армия на Навуходоносор се съедини с групата обсаждаща Ерусалим., а той самият поведе част от войската през равнината. Ярмут, Соко, Кеила и Гет градовете, които подкрепяха цар Седекия в бунта му, бързо паднаха. След това Навуходоносор изпрати отрядите си към Лахис, укрепление известно с двойната си стена.
За два дена пробиха първият обръч на стената. Вавилонците попаднаха на голям запас от дърва, събрани зад главната стена. Пренесоха дърветата към втората стена и подпалиха портите.
Маслото и смолата, които евреите бяха натрупали върху стената, за да задържат нападателите, се подпалиха и всичко това потече през града като огнена река. Скоро всички къщи горяха. Стените се осветяваха от разярилия се огън. Чуваха се женски писъци и детски плач зад дебелия облак от дим.
Градът изгаряше с жителите си. За него нямаше помощ и спасение от никъде.

След паническото бягство на Сюлейман паша от Одрин остатъци от неговата разбита армия са били привлечени от Сенклер. Той искал да отцепи Родопите като самостоятелна област извън пределите на бъдещата българска държава.
Към метежниците се присъединили башибозуци и мюсюлмански бежанци.  Руското командване не могло да отдели достатъчно сили за потушаване на този бунт. С изпълнението на тази трудна и важна задача се заел Петко войвода.
Кой е Петко войвода?
Петко Киряков е един от многото български войводи, действали в тила на турската армия. Дал е своя принос за окончателната победа над Високата порта.
Първата си чета Петко войвода е събрал още през 1861 г. През 1866 г. се е срещнал с Гарибалди. Участвал е в Критското въстание (1866-1869 г.), По-късно  е събрал дружина, която действала в Източните Родопи и Беломорска Тракия.
След избухването на Руско-турската войната набира нови доброволци и предприема редица смели акции.  Допринесъл е много за успеха на руското настъпление на юг.
Дружината на Петко войвода е изиграла особено важна роля в битката за Мароня. Най-голямата заслуга на войводата е била потушаването на метежа, организиран от английския наемник Сенклер през февруари – март 1878 г.
В знак на благодарност за оказаната помощ през 1879 г. руското правителство е наградило Петко Киряков с  чин капитан. Дали му и голямо имение в Киевска губерния, което той продал ,за да се завърне в родината си.
По-късно капитан Петко войвода се е включил в защитата на Съединението на България през 1885 г. Самият той е станал жертва на политическите борби в Княжество България.