Червеният картон във футбола е много тежко наказание. Но чрез него се отстраняват не само футблисти.
В историята на световния футбол има два известни случая, когато съдии сами са се отстранили от футболен мач. Тези двама съдии, са показали удивителна принципност, по различно време, обслужвайки  мачовете на нисшата английсла лига.
Анди Уайн през 2005 г. свирел на мача между клубовете на „Peterborough North End“ и „Royal Mail“. В един от случаите вратарят на „Peterborough North End“  Ричард Макгаффин не се съгласил с решението на съдията, зачел гол в неговата врата. Разярен отбранител на вратата се нахвърлил на съдията и използвайки нецензурни думи, се опитал да му докаже, че не е прав.
Чувайки гневната реч на футболиста, съдията го блъснал настрани и започнал не по-малко агресивно да доказва, че е прав. Работата могла да стигне до бой, но за голяма радост съдията се осъзнал навреме, извадил червен картон за себе си и напуснал полето.
Били минали само 63 минути от срещата. Но мача бил прекратен, защото нямало резервен съдия.
Своята постъпка Анди Уайн обяснил така:
– Моите действия бяха абсолютно непрофесионални. Ако това беше направил някой футболист, щях да го изгоня веднага от полето, но тъй като тава направих аз, трябваше да си тръгна.
Мелвин Силвестър, колега на Уаин, също се оказал толкова невъздържан. Той свирел на мача между „Саутгемптон Армс“ и „Херстборн Тарант Бритиш Легион“. Един от футболистите непрекъснато провокирал съдията и леко го побутвал по гърба. В един от тези моменти нервите на Силвестър не издържали и съдията демонстрирал добра техника на юмручен бой. След няколко негови удара, футболиста паднал в нокаут.
Осъзнавайки какво е направил Мелвин Силвестър дал на себе си червен картон и си тръгнал.
В този случай мача не бил прекратен, защото един от зрителите се оказал футболен съдия.
След мача Мелвин бил извикан на заседание на футболната федерация, където казал, че футболистът го е провокирал.
– Той ме буташе отзад, а аз му отвърнах с удар. След това той още веднъж ме наруга и аз избухнах.
Съдията бил признат за виновен. Бил глобен с 20 фута стерлинги и го отстранили да не съдийства на мачове за срок от половин месец. Самият Мелвин Силвестър сметнал наказанието за твърде строго и бил силно възмутен.

Тази фраза често се употребява, когато някой си тръгне без да си вземе довиждане.
Но от къде се е взел този фразеологизъм?
През 18 век между английските и френски колонизатори възникнала Седемгодишна война причината, за която бил спора за господството над Северна Америка.
Френските войници често дезертирали. Без разрешение напускали местата си по време на боя.
За това англичаните измислили фразата „да си тръгна по-френски“
Французите не останали по-назад и перефразирали този израз за англичаните. Така той дошъл и до нас.

Жителите на много страни не се отказват от допълнителни празници.
В испанския град Ла Нава се устройва фестивал на динята. Последния път там от 400 местни дини са приготвили и изпили 2,5 хиляди литра динен пунш.
Традиционно в началото на септември своя принос на лакомствата дават и китайците. Основното ястие на празника е печена диня.
Девизът на динения фестивал в Камъйшин Волгоградска област звучи така: „Волга е майката, а динята бащата“.
Диненият пазар, изборът на плодове рекордьори, бързото ядене на сочни лакомства, динените шоута и дори диненият бой са неотменна част от големия народен празник.
Без динен празник не могат да живеят и много от жителите на доста американски щати. На първо място Флорида, Тексас, Калифорния, Джорджия, Аризона, там където се отглеждат повече плодове.
В Южна Каролина град Пажленд с население по-малко от три хиляди човека се бори за статут на динена столица на света. Тук от 1951 г. традиционно се провежда динен фестивал.
Кой по-далече ще изплюе динена семка и колко от месестата част може да се изяде за половин минута са два въпроса, които намират отговор на този фестивал.
Задължителна част от програмата са детският конкурс за красота с избор на очарователна Барби-Динка и ярко карнавално шествие. Традиционните движещи се платформи, настроени в стил а ла диня коли, джаз музиканти и пламенни черни танцьори – не Рио, разбира се, без това не може.
Затова пък всичко е задушевно и по домшному.

Големият японски военачалник Нобунага решил да атакува един враг, който бил десет пъти по-голям от броя на войниците му. Той знаел, че той ще спечели, но войниците му не били сигурни.
По пътя, той спря пред храм на Шинто и казал:
– Когато изляза от храма, ще хвърля монета. Ако се падне герба – ще победим, а ако се падне числото на монетата – ще загубим.
Нобунага влязъл в храма и започнал да се моли безмълвно. След това излязъл и хвърлил монетата. Паднал се герба.
Войниците смело се втурнали в бой и победили многобройния враг.
– Нищо не може да се измени, когато действа ръката на съдбата, – казал адютанта на Нобунага.
– Вярно е, нищо не може да се измени, – потвърдил японският военачалник.
И показал монетата на адютанта си. От двете й страни имало герб.

Тази трогателна история е разказана от един ветеран, участвал във Втората световна война. След  тежък бой на един млад войник му се присънил сън, че е получил писмо от дома си. Сънят бил толкова ярък, че той се събудил. Било още тъмно, но той отишъл в съседната дивизия, за да дочака кога ще донесат пощата.

Уви, писмо нямал и разстроен потеглил назад. Когато се върнал, го посрещнали изненадани. Отвели го на мястото където е нощувал. Там зеела голяма дупка от бомба, когато другите я видели си помислили, че е загинал.

Така войникът се спасил от смърт. Какво е било това? Сън или провидение?