Лошо ли бе времето или хубаво, нямаше значение. Младежите не преставаха да се събират и да обсъждат това, което ги вълнуваше.

Този път Миладин започна дискусията:

– В всяка старана има посолства на чужди държави. Правилата на съответния народ се прилагат в границите на посолството. То е убежище за сънародниците му.

Михаил се почеса по главата и добави:

– Като си помисля, виждам, че по подобен начин Бог е определил църквата като убежище. Тя трябва да е като едно райско кътче тук на земята.

– Е, да, – съгласи се Здравко, – тя е като предварителен преглед на Божието царство.

Крум подскочи:

– Тя е подобно на филмовите премиери, които привличат хората към предстоящия филм.

– Съгласен съм, – подчерта Михаил, – че църквата трябва да привлича хората към алтернативен начин на живот, който е отблясък на Божието царство.

– Вярно е, – плесна с ръце Димо. – В света може да има война, но в църквата трябва да има мир. Бедността, църквата е необходимо да замени с доброволно споделяне и даване, а расизмът с освобождение, справедливост и единство.

– Не всичко в църквата е идеално, – отбеляза Виктор, – за това често я критикуваме.

Димо поклати глава:

– Едно е да оценяваме честно църквата, но съвсем друго е да не я одобряваме. Нека внимаваме какво говорим и как се отнасяме към нея.

– Исус обича църквата, умря за нея и ще се върне да я вземе, – заяви Михаил. – Вместо да критикуваме, нека горещо се молим за Божията невяста.

Всички се съгласиха с това.

Борко бе от хората, които започваха с ентусиазъм, но не довършваха докрай нещата.

Той много бързо се въодушевяваше, но после губеше интерес и зарязваше всичко.

Борко много обичаше да готви и след това сладко да си изяде приготвеното, но станеше ли въпрос за чистене след това казваше:

– Не обичам да мия всички тези мръсни съдове и прибори.

Или захващаше се с някаква идея, готов бързо да я осъществи, но свършваше три четвърти от работата и си казваше:

– Ще довърша по-късно.

Но изобщо не правеше това. Даже забравяше, че е работил над такава идея.

Баща му гледаше недовършените му работи и един ден му каза:

– Представи си, че Бог ти каже: „Обичам те. Избрал съм те. Искам да те преобразя в Моя образ, но малко Ми омръзна от теб. Захващам се с друг“.

– Как така? – свъси вежди Борко. – Той няма ли да довърши започнатото с мен?

Бащата продължи да описва нататък сцената:

– „Не, – ще каже Бог, – Захващам се с друг, който е по-интересен от теб“.

– Не, Той ще довърши работата си с мен, – категорично заяви Борко, – не може да ме зареже внезапно.

– Така е, – съгласи се бащата. – Бог не губи интереса си към нас. Той няма да ни изостави.

Борко само въздъхна

Бащата попита:

– Не си ли щастлив, че Бог ще завърши това, което е започнал в теб?“

Митко си имаше мечта. Той бе уверен, че това е правилната насока и тя е точно за него.

Но Бог никога не бърза. За него са по-важни благочестивият характер, а не талантите и променливият успех.

– Може би трябва да бъдеш по-добре подготвен, – отбеляза баща му.

– До кога трябва да се подготвям? – нервно попита Митко.

– Навярно сега е времето, когато трябва да се променяш в някои области и да порастеш в други, – намекна баща му.

– Трудно ми е да чакам, – призна си Митко.

– Когато настъпи твоя звезден час, ти ще притежаваш необходимите качества, които ще ти помогнат, да се представиш по най-добрия начин.

– Как ми се иска, това да стане по-бързо, – възкликна Митко.

– Тогава поработи над характера си, – посъветва го баща му.

Филип не знаеше как да постъпи.

Той искаше да бъде приет от приятелите си, да има успех сред тях, да се радва заедно с тях, но част от нещата, които трябваше да прави с тях го смущаваха.

– Ами ако се отстранят от мен и престанат да ми бъдат приятели? – страх напираше в сърцето на Филип.

Примката около него се затягаше и той се чувстваше в безизходица.

– Единственият изход е Бог, – заяви приятелят му Николай. – Само Той може да те изведе от трудния момент, но трябва да Му се довериш.

Филип бе изправен пред избор. Той дълго мълча и мисли.

Накрая реши:

– Трябва да следвам Бог въпреки самотата и притесненията.

– Правилно, – потвърди Николай. – Само така ще можеш да се изправиш срещу страховете си и да надделееш.

Янко вилнееше. Гняв бе изпълнил сърцето му.

– Сега бушуваш, – скастри о Стефан, – но това вреди на хората около теб.

– А по-добре ли е да го подтискам? – скръцна със зъби Янко.

– Ако го подтиснеш, ще бъдеш изправен пред огромни рискове за здравето си.

– Тогава как да преодолея този гигант, наречен гняв? – скептично попита Янко.

– Както приемеш победата, която Исус вече е спечелил над него, – посъветва го Стефан. – Но внимавай трайната промяна не настъпва мигновено.

– И Бог малко по-малко ще промени живота ми? – недоверие искреше в очите на Янко.

– Ключът към истинската промяна в твоя духовен живот е постоянно да се изпълваш с вяра.

– Вяра?! – възкликна Янко.

– Чети Писанието и замени гнева си с истините, които са там, а гневните разговори, които водиш в ума си, замени с молитва за тези, които са ти съгрешили.

– Не, не …. това е трудно за мен, – възрази Янко.

– Покани Исус да царува изцяло в сърцето ти и се покори на Божията воля.

Янко само поклати глава, а Стефан продължи:

– Не сме съвършени, но Бог ни е простил, така че и ти можеш да простиш на другите. Бог е сключил мир с теб чрез Исус на кръста. Той е твоя отмъстител и те е освободил да сключиш мир с останалите хора.

Янко мълчеше навел глава.

– Признай, – подкани го Стефан, – че това, което Бог е направил за теб, е много по-голямо от това, което някой би могъл да направи срещу теб. Само чрез Христовата сила е възможно да простиш на онези, на които си ядосан. Така ще освободиш болката, която е отравяла живота ти.

Може да сте били отхвърлени от другите и сте се чувствали незначителни, но в Божите очи вие сте обичани, сигурни и значими.

Съсредоточете се върху Бога, а не върху хората, които са ви онеправдали.

Ако го направите, ще бъдете освободени, ще продължите напред с Божията сила и ще правите това, към което Той ви е призовал.