Рано тази сутрин Тошката потегли от дома си, за да закара жена си в родилното отделение на болницата.
Горкият той си мислеше, че знае къде е болницата, но когато измина много по-дълъг път, отколкото се очакваше, започна да се съмнява в убедеността си.
Беше подминал болницата и спря пред добре уредено фоайе на един блок. Когато придружи жена си до там, разбра грешката си, но беше вече късно да се връща назад.
Жена му роди дъщеря във фоайето на блока. По-късно линейка откара майката и детето в намиращата се наблизо болница.
И двете били в добро състояние, това съобщиха  след час на объркания баща.

Продължителен звън на телефон:
– Здравей, моля те, не затваряй!
– Какво искаш? Нямам време за приказки, казвай по-бързо!
– Днес бях на лекар …
– И какво ти каза?
– Бременна съм в четвъртия месец.
– Мога ли с нещо да ти помогна? Не искам никакви проблеми, абортирай!
– Казаха ми, че вече е късно. Какво да правя?
– Не ми звъни повече!
– Как така….? Ало….ало.
– Абонатът не отговаря. Моля обадете се ….
Изминаха 3 месеца.
– Здраевей, мъниче!
– А ти кой си?
– Аз съм твоя ангел хранител.
– А от кого ще ме пазиш? От тук няма къде да избягам.
– Много си интересен. Как я караш?
– Аз съм добре, но мама всеки ден плаче.
– Не се притеснявай, възрастните все от нещо са недоволни. Ти по-добре спи, набирай сили, ще ти трябват.
– А ти виждал ли си моята майка? Каква е тя?
– Разбира се, аз винаги съм до теб. Тя е красива и много млада.
Минаха още три месеца.
Жена мърмори под носа си:
– Какво ще правиш сега? Вече силно рита вътре…., втора чаша разлях…. и силен алкохол няма да ми помогне……
А някъде там вътре се обажда тихо гласче:
– Ангел, тук ли си още?
– Да, няма да те оставя.
– Днес на мама много ѝ е лошо. Цял ден плаче и се ругае сама.
– Не ѝ обръщай внимание. А ти готов ли си да видиш белия свят?
– Изглежда вече съм готов, но много се боя. Мама много ли ще се разстрои, когато ме види?
– Какво говориш, тя непременно ще ти се зарадва!? Нима може да не обикне такова мъниче като теб?
– Ангел, как е навън?
– Сега е зима. Наоколо всичко е бяло, падат красиви снежинки. Ти скоро ще ги видиш.
– Ангел, аз съм готов да ги видя.
– Давай малкия, чакам те!
– Ангел, много ме боли и се страхувам …..
Жената взе да охка и да пъшка:
– Ох, мамичко, много боли! О, помогнете ми ….., няма ли кой да ми помогне? Какво мога да направя тук сама? Помогнете, много боли…

Детето се роди бързо, без чужда помощ. Всичко ставаше накрая на града близо до последните блокове.
– Сине, – каза жената, надвесила се над новороденото, – не ми се сърди. Къде да отида с теб? Животът е пред мен. За теб няма значение, ти ще заспиш и това е всичко …..
– Ангел, къде отиде мама?
– Не зная, не се притеснявай, тя сега ще се върне.
– Ангел, защо гласът ти е такъв? Плачеш ли? Ангел, повикай мама, моля те. Тук е много студено.
– Не, момчето ми, аз не плача, така ти се е сторило. Сега ще я доведа. Ти не заспивай, викай силно!
– Но мама каза да спя и да не плача.
През това време в близкия пет етажен блок, в един апартамент, спорят мъж и жена:
– Не мога да разбера, на къде си тръгнала. На улицата е тъмно. Станала си нетърпима, откакто се върна от болницата. Не сме единствените, хиляди двойки са безплодни като нас. И те някак успяват да живеят са тази болка.
– Моля те, облечи се и да вървим.
– Къде?
– Не зная. Просто чувствам, че трябва да вървя. Повярвай ми, моля те!
– Добре, но това е за последен път. Чуваш ли ме, повече няма да тичам след теб, като куче на каишка.
Излязоха от входа. Жената вървеше с бързи крачки напред. След нея бавно пристъпваше мъжът ѝ.
– Скъпа, имам чувството, че вървиш по отдавна избран маршрут.
– Няма да повярваш, сякаш някой ме води за ръка.
– Плашиш ме. Обещай ми, че утре целия ден ще бъдеш в леглото. Аз ще позвъня на лекаря.
– Тихо ….чуваш ли, някой плаче?
– Да, от тази страна, чува се плач на дете!
Ангелът прошепна:
– Мъниче, плачи, силно викай! Твоята майка се е заблудила, но скоро ще те намери!
– Ангел, къде си? Виках те! Тук ми е много студено.
– Ходих да викна майка ти. Тя вече е наблизо.
Жената нежно промълви:
– О, Господи, но това наистина е детенце! То съвсем е замръзнало, да вървим по-бързо в къщи! Милият Бог ни е изпратил детенце!
Детето едва доловимо каза:
– Ангел, гласът на мама се е изменил?!
– Свиквай, мъниче, това е гласът на истинската ти майка!

Физиците са показали, че древните египтяни биха могли лесно да транспортират огромни блокове, които са били използвани в строителството на пирамидите, намокряйки пясъка по пътя си.
По време на строителството на пирамидите древните египтяни са били принудени да транспортират в пустините огромни каменни блокове. Известно е, че строителните материали са били поставени върху дървени шейни и използвайки въжета робите са ги влачили. Авторите експериментално са доказали, че мокрия пясък може много да улесни работата на строителите.
Учените са направили миниатюрно копие. Оказало се, че ако пясъка е леко навлажнен, шейна се движи много по-лесно. Това се дължи на капилярните сили на вода, които събират пясъка в малки гранули. Ако пясък е суха, той се натрупва по посока на движението и пречи на придвижването на товарите.
Изчисленията показват, че ако пясъка е намокрена в правилните пропорции, са необходими приблизително два пъти по-малко усилия и  два пъти по-малко роби.
Интересното е, че на стенописите открити в гробницата на фараона Джехутихотепа са изобразени хора със стомни, които излива вода върху трасето, по което роби с въжета влачат огромна статуя.

Огромен интерес е предизвикала презентацията на съвместния проект на Музея на съвременното изкуство в САЩ и Американския институт по архитектура сграда наречена „The Living“.
При строителството са използвани най-новите биотехнологии. В резултат на това постройката може самостоятелно да се приспособява към всякакви атмосферни условия и даже частично да отстранява повреждания.  Създателите на проекта са успели да съчетаят висока якост и относително ниско тегло на сградата.
Това е станало възможно чрез използването на уникални органични блокове и свето отражаващи ленти. Екологичното здание осигурява почти нулево съдържание на въглерод. Органичните блокове образуващи основата са изработени от стъбла и корените на царевицата.
Давид Бенджамин подчертава, че голяма част от конструкцията е от отпадъците на селскостопанското производство.  Наситените нюанси на външните структури са получени чрез използването на органични бои. Горната част на сградата е проектирана така, че слънчевата светлина прониква в интериора, намалявайки разходите за осветление. Охлаждането се осъществява за сметка на кръглата форма на блоковете.

Германските фенове на Apple са намерили модел на кошче за боклук, което идеално пасва на формата на тялото на новия Mac Pro. Ако го поставите с главата надолу, се получава това, което трябва. Сега всеки може да си направи сам компютър, като този, който Apple продава за 10 хиляди долара.
Припомнете си, че системния блок на настолния компютър Mac Pro е изработен във формата на малък цилиндър, в който,  безпроблемно, нагъсто са подредени компонентите му. Оригиналния модел е висок 25 см, диаметъра е 16,7 см, а теглото е около 5 кг. На официалния сайт на  Apple можете да поръчате една от конфигурациите. Най-слабият модел с четири-ядрен Intel Xeon E5 струва 3 хиляди долар.
Немският модел не може точно да повтори пълният набор на Mac Pro, но за това пък максимално правилно е направен корпуса, включващ логотипа с отхапаната ябълка и компонентите вътре в нея.