Те бяха заможни хора. Основната им радост бе осемгодишният им син. Той бе красиво русо момче, с очи като небето. Казваше се Стоян, но му викаха Таньо.

Веднъж Симеон Давидов им дойде на гости. Таньо веднага се появи пред него меч на кръста, шлем на главата и пистолет в ръката.

Симеон го взе на колените си и го попита:

– Какъв искаш да станеш като пораснеш?

– Аз ще бъда Валтер, – каза момчето.

– А кой е този Валтер? – попита госта.

Момчето изтича до библиотеката, извади една книга в зелена подвързия и я подаде на Симеон.

На обложката на книгата бе изобразен главатар на банда. Изглежда той се казваше Валтер, а книгата разказваше за неговите разбойнически набези.

„От какво се вдъхновява това момче?!“ – помисли си Симеон.
А майката на момчето го гледаше с умиление и му се усмихваше. Тя бе горда с войнствения вид на сина си.

Изминаха двадесет години и малкото момче осъществи своите мечти. Дали се е усмихнала тогава майка му?

И самият Симеон бе отбелязал пред родителите на малкото момче:

– Четенето на лоши книги и гледането на безнравствени филми ще доведат до лоши последствия в живота на вашия син.

Бащата на Таньо се бе усмихнал снизходително:

– Та той е още дете. Какви последствия?

– Ако синът ви не чете е лошо, но ако книгите, които чете и филмите, които гледа, не му показват добър пример, е още по лошо. Каквото допуснете да стигне до детското сърце, такова ще покълне в него и ще даде съответен плод. Затова внимавайте какво допускате до сина си!

Тряс и всичко стана на парчета. Стоян стоеше насред стаята изненадан. Той съвсем нямаше намерение да я блъсне, едва ли да я събори …

Но тези негови тромави движения!

– А сега? – възкликна Стоян.

Настроението му се развали и започна да се ядосва:

– И защо? Съвсем слабо я докоснах…

Накрая осъзна, че трябва да вземе инструментите и да я поправи.

Това за него бе лесно, защото той обичаше да разглобява различни неща и да открива механизма, по който работят.

– Колко жалко, че с взаимоотношенията не е така лесно, – въздъхна Стоян.

Ето преди малко обиди сестра си и тя му е сърдита,  а вчера удари Тони, най-добрият си приятел, който бе закаран в болницата.

В такива случаи му се искаше да изтича до мазето и да вземе инструментите, за да оправи нещата, но при тези обстоятелства клещите, отвертката и кой да е друг от тях, не можеха да му помогнат.

Дори думите не действаха в такива ситуация.

Когато наранеше някого Стоян искрено съжаляваше за стореното и обещаваше:

– Повече няма да правя така.

Тогава Бог му помагаше да разреши проблема, който сам беше създал.

Стоян често си спомняше думите на баща си, особено след като се сблъскаше с някого и го нагрубеше:

– Възстановяването на разбитите отношения не е лесно, но това, че Божиите обещания са се изпълнявали не само в миналото, но и днес, ни дава надежда. Бог винаги ще ни помага да се помирим със всеки, защото винаги е до нас и ни води.

Вечерта вече се спущаше на гората. Асен стоеше пред палатката и наблюдаваше как една заклещена пчела се опитва да се освободи.

Най накрая насекомото успя да се отскубне, но бе привлечено от ярката светлина на фенера. Кръжеше около него и често се удряше в предметите наоколо. Само няколко пъти успя да избегне тези сблъсъци.

– Дали не бърка светлината на фенера с тази на слънцето? – учуди се Асен.

Той бе чувал, че пчелите се ориентират в зависимост от положението на слънцето.

Асен продължаваше да наблюдава пчелата и изведнъж възкликна:

– Какво прави тази пчела? Нима не разбира, че тази светлина е изкуствена?

Зад гърба на Асен се чу ясен мъжки глас:

– Колко често и ние хората се заблуждаваме, като не следваме истинската светлина?

Това бе бащата на Асен, който се бе приближил тихо и бе чул как сина му се бе изненадал от поведението на пчелата.

– Много пъти, – продължи бащата на Асен, – ние разчитаме на пари, роднини и връзки. И мислим, че всичко това ще ни отведе в правилната посока, но е необходимо да се доверим на Божието водителство.

– Татко, – каза Асен, – когато е тъмно около нас, всеки би тръгнал след първата светлинка, която види.

– Но това прави ли ни по-сигурни? – попита баща му.

– Но тръгвайки след такава светлина ние се чувстваме някак си в безопасност, – каза Асен.

Бащата  въздъхна и разроши с ръка косата на сина си. След това погледна сина си в очите и му каза:

– Бог е единственият, който може да ни изведе от тъмнината и да ни насочи в правилната посока. За това по-добре следвай истинската светлина.

–

Момиченце на три години не е изпитвало по-голям шок от мига, когато забелязало, че баща му много се е изменил.

Мъжът отдавна е носел брада, но решил да се обръсне и да се пошегува с дъщеря си.

Легнал на кревата да спи, като покрил долната част на лицето си с одеяло.

Когато дъщеричката му го отвила лекичко, тя не намерила обичайната брада и застинала на едно място, като поразена от гръм.

Момиченцето погледнало още по-надолу под одеялото, като се надявало, че изгубената брада ще се появи.

Разбирайки, че брада я няма и баща ѝ е гладко обръснат, детето заплакало и с викове избягало от стаята.

В един малък клас от 17 души имаше само пет момичета. Естествено те се чувстваха като кралици. Момчетата ги привличаха с бонбони и подобни неща.

Едно от момчетата си поговори с Катя след занятията.

– Ти кого повече харесваш Иван или мен?

– Иван, той ми дава шоколадови бонбони.

– Ами това е глупаво. Ще изядеш бонбоните и край, а фамилията е за цял живот.

– Какво общо има тук фамилията? – недоумяваше Катя.

– В това. Като се ожениш за него, цял живот ще се казваш Патарокова. Искаш ли това?

– Не! – поклаща глава Катя.

– Ето виждаш ли. А аз имам такава хубава фамилия! – започна да съблазнява дамата нашия герой.

Вечерта, когато баща му чу какво бе направил, бе солидарен със сина си.

– Браво, всичко много логично си ѝ обяснил. Запомни, сине, логиката е сила.

– А и бонбоните ще бъдат цели, – смирено се съгласи синът.