Баща и син отишли при един часовникар.
По стените на работилницата висели много часовници с фигури на животни и хора.
Всичко там подскачало, чуруликало и издавло невероятни звуци. Бавни или много подвижни мелодии се придружвали от весели звънчета. Някои от фигурите въртели очи, размахвали ръце и крака, други клякали или се въртели във вихрен валс.
Детето удивено плахо попитало:
– Татко, това всичко живо ли е?
– Не, сине, – засмял се бащата. – Тук е жив само часовникарят.

Един селянин починал и тъй като синът му много го обичал решил да му поръча портрет.
Намерил художник и много точно описал баща си. Коса, цвят на очите, форма на лицето, …. и всичко както следва.
Когато след няколко седмици видял портрета на баща си възкликнал:
– Горкият ми баща! Колко много се е променил за това кратко време.

Албиносите са хора, които в организма си нямат тъмен пигмент. Това е генетично заболяване, от което понякога боледуват роднини.
В Индия живее най-голямото до днес семейство от албиноси. Баща, майка, шест деца, мъжът на по-голямата дъщеря и едно дете, общо 10 човека. В Книгата на рекордите на Гинес са записани като семейство Пулан – рекордьори.
В обществото не ги приемат добре, присмиват им се и ги презират. Всички индийци имат мургава кожа и кафяви очи, а тези са синеоки, с бяла кожа, а още и с бели коси.
Малко са тези, които вярват, че те по кръв са индийци. Съседите им ги наричат „англичаните“.
При всички албиноси зрението е слабо. Освен това те трябва да пазят кожата си от слънце.

С разбито сърце китайска жена твърди, че нейния син не иска да я види и не ѝ позволява да види внука си, защото се притеснява заради външния ѝ вид.
63 годишната Дин Лян била видяна да плаче на улицата в град Хангжу в източната част на Китай. След пед часа пътуване, предприето от нея, за да види внука си ѝ било отказано.
Жената носела подарък за внука си, като смятала, че синът ѝ ще промени мнението си и ще се срещнат, но нейната мечта не се сбъднала. Синът изобщо не отговорил на телефонното ѝ повикване, а къде живее той, тя не знае. За да се върне по обратния път на Дин ѝ е била необходима юридическа помощ.
Един 53 годишен жител на града бил толкова потресен от изторията ѝ, че повикал журналисти, които взели интервю от нея.
Дин разказала пред микрофона, че е дошла от село, което се намира близо до Юйяо. Тя много се гордеела със сина си. Той бил единственото ѝ дете. Завършил с отличие училище и бил приет в университета.
След като приключил с обучението си дошъл в Ханчжоу, установил се на хубава работа в престижен автосалон и се оженил.
Синът се чувствал неловко, когато майка му дошла на сватбата му, защото според неговите думи „била облечена като селянка“.
След това, той скъсал всички контакти с нея.
– Разбирам, че той си има свой живот – споделила Дин. – Общуваме само по телефон, когато аз му звъня.
Преди няколко дена той ѝ позвънил и ѝ казал, че е станал баща. Естествено Дин решил, че трябва да види внука си и да му занесе подарък.
– Не идвай, – казал синът ѝ, – аз се срамувам от теб, защото видът ти е селендурски.
Интересно, какви причини могат да спрат една майка да види детето на сина си? Дори и да са толкова „големи“, това човешко ли е ?

Жителите на много страни не се отказват от допълнителни празници.
В испанския град Ла Нава се устройва фестивал на динята. Последния път там от 400 местни дини са приготвили и изпили 2,5 хиляди литра динен пунш.
Традиционно в началото на септември своя принос на лакомствата дават и китайците. Основното ястие на празника е печена диня.
Девизът на динения фестивал в Камъйшин Волгоградска област звучи така: „Волга е майката, а динята бащата“.
Диненият пазар, изборът на плодове рекордьори, бързото ядене на сочни лакомства, динените шоута и дори диненият бой са неотменна част от големия народен празник.
Без динен празник не могат да живеят и много от жителите на доста американски щати. На първо място Флорида, Тексас, Калифорния, Джорджия, Аризона, там където се отглеждат повече плодове.
В Южна Каролина град Пажленд с население по-малко от три хиляди човека се бори за статут на динена столица на света. Тук от 1951 г. традиционно се провежда динен фестивал.
Кой по-далече ще изплюе динена семка и колко от месестата част може да се изяде за половин минута са два въпроса, които намират отговор на този фестивал.
Задължителна част от програмата са детският конкурс за красота с избор на очарователна Барби-Динка и ярко карнавално шествие. Традиционните движещи се платформи, настроени в стил а ла диня коли, джаз музиканти и пламенни черни танцьори – не Рио, разбира се, без това не може.
Затова пък всичко е задушевно и по домшному.