На 6 декември 1969 г. в Калифорния се състоял Алтамонтски рок-фестивал с Ролинг Стоунс като хедлайнери.

На него се събрали около 300 хиляди зрители. Той бил наречен „Западен Уудсок“.

За разлика от други подобни мероприятия, този беше много по-скандален.

На този фестивал са били убити четири души: двама души били ударени с кола, един се удавил в канала, а друг бил убит от охранител от мотоклуба „Ангели на ада“, след като се появил с пистолет на сцената.

Въпреки това, в същия ден на фестивала се родили четири деца. Така, че броя на публиката не се променил.

Преди Рождество се водел диалог с децата в неделното училище за овчарите.

Учителят казал:

– Когато овчарите чули думите на ангела, оставили всичко и хукнали към Витлеем.

Едно момченце се обадило:

– А ако дойде лъв или мечка и започне да яде овцете на тези овчари?

– Овчарите си имат кучета, те наблюдавали овцете. Моя дядо е овчар, за това зная това, – казало друго момче.

– Те са оставили един от тях,  да ги пази, – добави едно луничаво момче. – Така каза майка ми.

Едно момиченце вдигнало високо ръка, искало да каже нещо. Когато учителят кимнал с глава, то бързо казало:

– Нашият Бог е толкова силен, че Той може да направи така, че лъва и мечката цяла нощ да спят и да не се събудят.

Живко живееше в импровизирана палатка близо до гарата. Той е на 65 години, но няма свой дом. Не общуваше с никого, но и хората го отбягваха. Целия бе в дрипи и кал. Лицето му бе мръсно и неприветливо, само сините му очи сияеха, сякаш се усмихваше с тях на всеки.

Веднъж го заговори Васко багерист от новия строителен обект.

– Здравей приятел! – поздрави го Васко.

Живко се изненада от поздрава, но не го показа, само смънка:

– Хм.

– Сам ли живееш тук, – посочи скъсаните парцали намятани върху някакво скеле от клони.

Живко вдигна очи и погледна непознатия:

– Тебе какво ти влиза в работата! – сопна се скитника.

– Мога ли с нещо да ти помогна? – Васко опита още един път контакт с „дивия“ мъж.

– Аз се оправям …., – запъна Живко, сякаш отдавна не бе говорил, – но тук наблизо живее една бездомна жена, тя има нужда от храна, дрехи и лекар.

– Ще ме заведеш ли при нея?

Живко недоверчиво го изгледа, но когато срещна прямия поглед на Васко, само кимна с глава и тръгна напред.

Вървяха около двадесет минути, стигнаха до някаква дупка изкопана в земята. От вътре се чуваха стонове и охкания.

– Може ли само да погледна? – попита Васко.

– Хм….да, – изръмжа като животно Живко, – да не си посмял да ѝ направиш нещо ….. ще си имаш работа с мен….. Повече от година се грижа за нея, никой не искаше да ѝ помогне, – въздъхна Живко.

Васко извлече от влажната дупка, лекото като перце тяло наподобяващо на жена, увито в парцали. Той закрачи към близката поликлиника понесъл необичайния си товар. Скитникът вървеше на две крачки след него, като от време на време промърморваше нещо недоволно.

Скоро стигнаха . Васко предаде изтощеното тяло на жената на дежурния екип,а след това се обърна към Живко:

– Погрижете се и за него, цяло чудо е, че още е на крака….

Скоро двамата бездомници бяха прегледани и им бе предписано лечение. Умиха ги, облякоха ги и ги нахраниха.

– Как попадна на тях? – попита го приятелят му Горан.

– Видя ли скитника,той няма нищо, но е бил като ангел за тази изоставена жена. Грижел се е за нея колкото е можел, но хората са го отблъснали, вместо да го изслушат и разберат. Лесно е да се правят прибързани заключения за някого, само по външния му вид, мястото, където живее и начина, по който говори.

– Да, по плодовете им ще ги познаем, – кимна в съгласие Горан.

Ваалам, като пророк, е бил длъжен много внимателно да се отнася към Божията воля, която му се открива.

Изглежда, че Бог е разрешил на Ваалам да отиде с пратениците, но после Ангел му прегражда пътя.

Какво означава това?

Ако пророкът винаги честно е търсел Божията воля или просто е гледал напред с духовните си очи, обръщайки се към своя Бог, не би се положил на такава опасност и не би саркастично сравнен с магарето.

Роки бе принуден да приеме, че вече не е център на внимание в дома. Кой е Роки ли?

Това е един едър и любвеобилен котарак, който обикваха всички, след като се запознаеха с него.

Един ден в семейството се появи бебе.

За изненада на стопаните си, Роки първи приветства новодошлия член на семейството.

– Виж, – извика Ирена на мъжа си.  – Само го подуши и легна до него, а ние се страхувахме, да не го одраска.

– Той е як котарак, – засмя се Румен, – никога не съм се съмнявал в него.

Скоро младите родители научиха ужасната новина.

– Състоянието на детето ви е лошо,- каза им лекарят. – Ще се наложи да му направим операция на сърцето.

– Та то е само на 12 седмици, – възкликна изненадано Ирена.

Въпреки притесненията операцията премина успешно и  Момчил оцеля.

Върна се у дома, но всеки миг можеше да се влоши състоянието му и за това беше под постоянен надзор на майка си и баща си, които се редуваха да го гледат.

Роки също не свали очи от „по-малкия си брат“. Лежеше до него и успокоително му мъркаше.

Малкото момченце протягаше ръка и докосваше с усмивка меката козина на четирикракия си приятел.
Роки протягаше лапа и леко и внимателни докосваше малкия.

Постепенно здравето на Момчил се подобри и той напълно оздравя.

Между котаракът и момчето се зароди нещо като дружба. Рока бе за него почти като ангел хранител.