Това е един необичаен начин за създаване на интериора със собствените си ръце.
За повечето хора, заплетени кабели са причина за силното раздразнение.
Но понякога е много по-ефективно, да се спреш да се бориш с хаоса и да разгледаш проблема от необичаен ъгъл.
Предлагам ви интересен начин за това, как да внедрите оригиналните кабели, като ги използвате за украса на интериора.
Достатъчно е само да вземете удобни закрепващи части, с които жицата ще приляга плътно до стената. Останалото е действие, отразяващо вашата фантазия.
Можете да поставите на стената абстрактни форми или много реалистична картина. Трябва да опитате. И в случай на неуспех да се прибягне до необичайна маскировка на проводниците.

Холограми можете да откриете навсякъде около вас. Погледнете личната си карта. Тя е част от CD и DVD дисковете. Но това не е особено впечатляваща холограма. Може да видите промяна на цветовете и формите, когато я движите напред-назад, но обикновено изглежда като лъщяща картинка с размазани цветове.
Големите холограми, проектирани от лазери или в тъмни стаи чрез внимателно насочена светлина, са невероятни. Те са двуизмерни повърхности, които показват абсолютно точни триизмерни изображения на реални обекти. Дори не ви трябват специални очила за да видите тези триизмерни изображения.
Ако погледнете холограмата от различни ъгли ще видите обектите от различна перспектива, също както ако гледате реален обект. Някои холограми дори сякаш се движат когато се отдалечавате от тях и ги гледате от различни ъгли. Други пък си сменят цветовете или променят изображенията.
Вижте! Това е великолепен спектакъл!
До скоро холограмата беше нещо недостижимо за хората. Днес тя е достъпна за всеки.
Това може да става не само с животни, които никога не сме видели или докосвали, а и със всеки предмет. Представяте ли си древни експонати задвижени пред очите ви, изразяващи дадена епоха. Човешката фантазия е без граници и с помощта на холограмата може да твори чудеса.

Изобретателят на компютърната мишка Дъглас Енгелбарт в обяснителните чертежите изобразява екранния курсор, като стрелка, която сочи право нагоре.
Такъв вариант на разпределение изглежда най-логичен, но когато се стигнало до изпълнението, станало ясно, че поради ниската резолюция на дисплея е невъзможно да се изобразят пиксели на нормално изглеждаща стрелка с малък размер, която да сочи нагоре.
Инженерите решили да наклонят курсора, така че да бъде наклонен под ъгъл от 45 градуса.
В тази форма, курсорът навлязъл във всички други операционни системи, дори и след появата на монитори с по-висока резолюция.

Веднъж, когато падишахът приемал просители, дошъл един човек, застанал в най-далечния ъгъл и нищо не казал.
Падишахът погледнал човека и погладил главата си. Мъжът се поклонил и прокарал ръка по устата си. Падишахът погладил лицето си. Човекът – гърлото. Царят докоснал корема си, човекът – крака си.
– Давам на този молител слитък злато! – казал падишахът.
Отговарящият за съкровищата на падишаха се подчинил. Мълчаливият посетител взел дара и си тръгнал.
Съветникът, седящ от дясно на падишаха, се разсърдил и запитал владетеля:
– За каква услуга толкова щедро награди този окъсан дрипльо?
– За царска, – отговорил падишахът, като се усмихнал. – Аз зададах на мъдрия човек три въпроса и той ми отговори.
– Но ние не чухме нито въпросите, нито отговорите, – възразил везирът.
– Имащият очи вижда, който има ум разбира, – усмихнал се падишахът. – Аз си погладих главата и мъдрецът разбра въпроса ми. Попитах го: „Какво най- много ни угнетява?“ „Невнимателната дума“ – отговори мъдрецът. „А какво заплашва човек, който си е загубил лицето?“ „Това, – казал мъдрецът, – че дните и състоянието му преминават през гърлото“. „Но нима човек не е роб на своя стомах?“ – попитах аз. „Не, – каза мъдрецът, – за това са дадени на човека краката, за да търси и намира работа и нищо да не пропуска от чудесата на белия света“.
Падишахът погледнал придворните си и се усмихнал за трети път:
– Вие също трябва да запомните тази мъдрост: „Устата води до беди, а краката до храната“.

В южния край на Синайския полуостров, в район, където пустинята свършва и се появяват първите наносни натрупвания на малки фрагменти от скали и минерали, се намира изоставен кинотеатър, който може да се разгледа дори чрез Google Earth.
Местното население, със сигурност знае за съществуването на киното. Но за нас отделените на хиляди километри от там, това е било неизвестно, докато естонски фотограф пътешественик Каупо Кикас не представил много необичайна серия от снимки, направени от различен ъгъл на гледане.
Киносалонът е предвиден за няколко стотин места. Негов собственик е французин, вдъхновил се от идеята да представи на местното население изкуството на киното, макар и в такава необичайна форма.
Уви, отклик от месните, спрямо тази идея, нямало и кинотеатърът бил изоставен.