Много ѝ провървя в живота. Мъж красавец, грижовен и във всичко добър. От пет години вече бяха женени, а не можеха да се наситят един на друг. Такъв мъж знае как да угоди на една жена.

Тази неделя изобщо не излязоха от леглото. Нямаха в момента нищо друго за ядене освен един останал от вчера крем. Поомазаха се, но сладкото не щеше да влиза в гърлото им.

Изведнъж той скочи и каза:

– Мила, нима това е храна? Бих предпочел пържени картофи с месо и домати, допълнени от гърдите ти за закуска.

Тя разбираше мъжа си от половин дума и бързо приготви това, което той искаше.

Продължиха да пируват в леглото. Той омете всичко от чинията. Навсякъде беше напръскано с доматен сок, а малка част от него се стичаше от устата на мъжа. Награби пърженото телешко, обилно го напои с кетчуп и почти го нагълта…

На вратата се позвъни. Той надяна панталоните си и отиде да види кой е. Тя гневно изропта и си помисли: „Навярно е пак съседката. Тази нахална жена…
Събира клюки и ги разпространява, в това се състои целият ѝ живот. Двама мъже избягаха от нея…“

Тя наостри слух да чуе какво става на вратата. Да, не беше се излъгала, леля Ваня беше. „Старата вещица пак е надушила нещо!“ – засмя се тя.

– Свърши ми солта, бихте ли ми услужили с малко? – гласът беше мазен, а навярно се опитваше да погледне и вътре. – А къде е твоята? Какво прави? ….. Какво дъфчеш?…. Явно сте позабогатели! Я, виж какъв залък си налапал?!

Младият мъж невъзмутимо отвърна:

– От моята жена си похапвам. Да знаеш колко е вкусна само! Ела да видиш бурканите в коридора. От нея си направих яхния.

Жената избяга на стълбите и започна да крещи:

– Хора! Тук има канибал! – тя прегракна, но започна още по-силно да крещи, – Хванете го, той яде… – задъхвайки се тя не можеше да довърши фразата.

Съседите излязоха навън. Хванаха младия човек и го вързаха.
Съпругата му навлече в бързината един халат и надникна от вратата, за да види какво става. Мъжът ѝ бе целия омазан с кетчуп, сякаш беше облян в кръв.
Някой от живеещите се уплаши сериозно и побърза да се обади в полицията.

Когато двама униформени дойдоха и разбраха какво се е случило, едва се въздържаха да не се разсмеят. На леля Ваня ѝ стана обидно. Как могат да се шегуват така с нея, та тя е възрастна жена?! За това накара полицаите да
отворят всичките буркани със свинското в коридора, като упорито настояваше:

– Ами ако е заклал някой друг човек и го е консервирал в буркани?

Дълго време съседите избягваха младия мъж по стълбите. А той, когато ядеше месо в къщи все се шегува:

– Мила, не мога да те доям, мога ли да те поделя с леля Ваня?

Две катерици се препичали под топлото септемврийско слънце. Едната пита другата:
– Кажи ми какъв е смисъла на живота?
Втората се замислила и казала:
– Помниш ли миналата година? Суша, гората гори, няма какво да се яде, лисиците гладни и ние бяхме гладни. Цяла есен и зима едва успявахме, въртяхме се и гледахме да оцелеем.
И тогава смисъл не търсихме. Излиза, че тогава смисъл е имало?
А виж какво е сега: ние сме в безопасност, лисици няма, хората не ни закачат, храната е в изобили и всички се запасяват за зимата. Животът си върви напред, но ние търсим неговия смисъл.
Излиза, че сме го загубили?

В Тайланд не трябва да се слага храна в устата с вилица. Вилица може да се използва за слагане на ориз в лъжица.
Съществува и изключение на правилото. Някои храни от северния и североизточния район на страната се ядат само с ръце. Те лесно се разпознават. Такива ястия имат лепкава консистенция.
Вилица се използва, когато се консумират храни, които се поднасят отделно от ориза.
Най-непростително в тайландската кухня е използването на пръчици при ядене на ориз.

Опрашващите насекоми играят важна роля в репродуктивността на растенията. Но от 1990 г. насам, светът е изправен пред сериозен проблем, тъй като здравето на пчелите на планетата започва да се влошава.

Причина за това са токсичните пестициди разработени от компаниите „Shell“ и „Bayer“, а също и загубата на биологичното разнообразие, дължаща се на разпространението на генетично модифицирани монокултури създадени в лабораторията на биотехнологиите компании като Monsanto.

Според гигантите на агроиндустрията „няма причини за безпокойство“, защото тези живи опрашители, пчели и птици, скоро могат да станат неважни за обезпечаване храната на хората.

В Харвард са разрешили този проблем. Те са създали рояци малки насекоми от титан и пластмаса, които ще опрашват гигантските поля от геномодифицирани растения.

Лабораторията по микророботика в Харвард работи над проекта „Въздушни микроапарати“ още от началото на 2009 г. Вземайки за основа биомеханиката и социалната организация на пчелите, група изследователи са създали малки крилати роботи опрашители, имунизирани срещу въздействието на токсини.

Те вярват, че могат да програмират робопчелите да живеят в изкуствени кошери, да координират поведението им, като ги научат да разговарят помежду си за методите на опрашване и разположението им на конкретни полета.

В публичните доклади не са описани възможностите на тези роботи за военни цели. Например, за изследване и картографиране или снабдяването на малките пчели с невротоксин за ужилване на противника.

Мече погостувало в един дом, за да си похапне в кухнята, но изплашило 25-годишния Джастин Лий. Той затворил кучето си в банята и  се обадил в полицията, след като видял мечето в кухнята.
Дивото животно се е промъкнало през отвора, през който влизало кучето. Според Лий наоколо често можело да се видят мечки, които обикалят около къщите. Те влизали в градините и дворовете. Това е нещо обичайно за тях. Но когато Джастън видял мечката в дома си се уплашил.
Дошлите полицай забелязали, че мечето си е харесало китайската храна в кухнята. Част от нея то изхвърляло навън, за да я сподели с останалите мечки на улицата.
Мечето втренчено гледало полицаите, но не било агресивно.
Полицай стрелял във въздуха, за да уплашат мечето и то да избяга. В дома нищо не е счупено или разбито при тази необичайна визита.