Много хора вярват, че съдът е нещо като лотария, където всичко зависи от отношението на съдиите, подсъдимите, прокурорите и адвокатите. Разбира се, съдията, според правилата трябва да бъде възможно най-обективен и да не смесват личните си чувства с делата. На практика всичко е малко по-различно. Има случаи, които на никой друг не приличат.
През 2009 г. съдия осъдил на шест месеца затвора човек, който се прозявал шумно в съда. Освен това, този същия съдия осъдил за малък срок друго лице, чийто мобилен телефон звъннал по време на изслушването.
Клифотн Уилямс дошъл в съда, за да чуе присъдата на свой братовчед, който бил обвинен за нещо.
След като Уилямс започнал шумно да се прозява, съдията му дал шест месеца затвор.
Съдията оправдал своето действие с това, че Уилямс много шумно се прозявал, явно решен да наруши реда в съда.
Между другото, този съдия е отговорен за една трета подобни присъди, свързани със звънящ мобилен телефон, разговори в залата по време на съда и т.н., които са обявени в САЩ през последните 10 години.

Argus II е най-новата разработка на американската компания Second Sight Medical Products.
Това е първото в света изкуствено бионично око.
То ще помогне да „се върне“ зрението даже на абсолютно слепи хора.
По време на тестовия период, една година, при всички подложили се на този експеримент е имало само положителни резултати.

Срещнаха се двама приятели. Срещата им била съвсем случайна. Желанието да се разхождат сред зеленина и птича песен ги събра в парка.

Сашо се беше много променил. Косите му отдавна бяха загубили цвета си. Напоследък не чуваше добре, а това го отдалечаваше от хората, защото всеки път трябваше да ги моли да му повтарят, какво са казали.

Радо беше запазил външно стойката си, въпреки, че старите травми се обаждаха при смяна на времето. Но нещо беше станало с гласа му и той се бе изгубил.

Среща след толкова години, но как двамата приятели ще могат да си кажат нещо? Единият не чува, а другият не може да говори.

Те се хванаха за ръце и усетиха как едновременно обмениха обич.

Приятели от преди 35 години и то не какви да е.

Те нямаха нужда от слух и говор, за да се разберат, макар и след толкова много години ……..

Руската компания “ KrioRus “ в продължение на няколко години се е ангажирала със замразяване на хора и животни, които ще бъдат съживявани в бъдещето. До момента в криокамерите се намират 34 човека и 14 домашни любимци. Своят ред чакат повече от 100 човека.
Сред клиентите на компанията са руснаци и граждани на други страни. Услугата е доста скъпа  36 хиляди долара за замразяване на цялото тяло и 12 хиляди долара за замразяване на главата или мозъка, така нареченото нейросъхранение.
Като правило, замразяването на тялото възниква веднага след физическата смърт на човека, това е възможно, защото мозъка живее още няколко минути след спиране на сърцето. Желаещите да попаднат живи в криокамерите са само 30%. В този случай те могат да си платят замразяването сами, дори това може да стане на вноски.
Основателите на “ KrioRus “ са заявили, че бизнесът им носи добра печалба и те вече са изплатили всичките си разходи по организацията на криохранилищата и капсулите. В бъдеще те планират значително „разширяване на производството“, за да бъдат в състояние да замразят всички желаещи.
Най- комично в тази ситуация е, че организаторите по замразяването не дават никаква гаранция на своите клиенти. Те просто твърдят, че в бъдеще, след 50 години, медицината ще достигне такова ниво, което ще позволява безопасно размразяване на хора и мозъчната трансплантация. Кой ще плати за това в размразяване и възкресение за сега не е ясно, възможно е това да бъдат потомците или държавата.
Учените са скептично настроени към дейността на “ KrioRus “ и ги наричат ​​шарлатани, защото в момента няма никаква правилна и проверена методика за замразяване и размразяване на тела и мозък. Освен това, не се знае дали замразеният мозък може да съхрани работоспособността си и да запази паметта си.
А дали хората ще използват услугите на тази компания, това решава всеки човек поотделно сам за себе си.

Картините на английския художник Ради Мади съществуват малко време. Дотогава, докато не изпратят автобуса на автомивката.
Въпреки това рисунките на мръсните автобуси са много по-ценни от много произведения на съвременни художници, тъй като те развеселяват хиляди хора всеки ден.
Между другото, 39 годишният Рад, криейки се под псевдоним, има художествено образование, но за да си изкарва прехраната доставя по домовете цветя.Картини на мръсни автобуси