Мариела знаеше, че не е разумно да плаче, докато е в болницата, защото веднага започваха да се суетят сестрите около нея. Само, че трудно се сдържаше. Куражът я бе напуснал.

Но изведнъж всичко се оправи. Медицинската сестра застана до леглото и ѝ каза:

– Един млад мъж попита за теб.

Мариела се изпъна и погледна съсредоточено сестрата, която мило ѝ се усмихваше:

– Помоли да ти предам ….. много обич.

– Това е бил Миро, – прошепна Мариела. – Каза ли още нещо?

– Ще дойде да ви посети утре сутрината. Поиска веднага да ви види, но му казахме, че сте претърпяла малка операция и сега сте уморена, за това той реши утре пак да дойде.

Мариела се чувстваше безкрайно щастлива. Имаше чувството, че е на седмото небе.

На другия ден ѝ донесоха огромен букет червени рози.

– Ах, – извика медицинската сестра, – изглежда „Свети Валентин“ е позакъснял тази година. Дори и половината няма в какво да ги сложа.

– Не се притеснявайте, – успокои я Мариела, – по-добре ми подайте картичката.

– „За любимата ми лястовичка. С нетърпение очаквам да оздравееш. С много любов Миро“, – прочети задъхано Мариела и се разплака.

След няколко часа Миро влезе усмихнат в стаята при нея. Изкрящите му сини очи изгаряха Мариела. Тя едва се сдържа да не скочи от леглото и да се хвърли в прегръдките му.

Той усети порива ѝ и пристъпи бързо към нея. Седна на стола до леглото ѝ и хвана ръката ѝ. Тя бе неописуемо щастлива. Това бе истинска любов. Медицинската сестра ги гледаше и им се радваше.

Преди три дена бе станал някакъв атентат. Имаше изстрели, викове, много стенещи хора, линейки и полиция. В тази суматоха, тълпата ги бе разделила.

Мариела бе пострадала, но Миро късно разбра, линейката беше я откарала. Той се бе притеснил много за нея. Обиколи няколко болници и накрая я намери.

Успокоиха го, че ще се оправи, но за него по-важно бе, че е останала жива. Другото нямаше значение.

А сега бяха заедно и сърцата им преливаха от любов, какво значение имаше някаква си малка операция там …..

Когато чуем да се споменава за смърч, обикновенно си мислим за иглолосно дърво и няма да сбъркаме. Но знаете ли колко е полезен той за хората?
Кората на смърча съдържа дъбилни вещества, балсам и други. Дървесината съдържа смес от най-различни органични съединения, а също и арабоксилоуронид, в състава на който влизат уронова киселина и остатък от арабофуранози. Иглите на дървото съдържат етерично масло, в състава на което влизат до 12% борнилацетат, 1-а-пинен, р-пинен и други.
Листните клонки също съдържат значително количество етерично масло, а в състава на шишарките влизат борнилацетат и други естери. Семената съдържат до 33% бързо изсъхливо мазно масло, в състава на което влизат приблизително около 5.2% линоленова, около 15.7% а – линоленова, около 29.5% а – линолова, около 23.6% р – линолова и около 11.4% маслена киселина. Те съдържат още към 22% суров протеин, към 12% безазотни екстрактни вещества и други.
Народната медицина използва младите клонки на смърч, които се събират заедно с пъпките, нарязват се още свежи и се сваряват със захар. Полученият сироп е ефикасно средство против кашлица и при други възпаления на дихателните органи, също против рахит, скорбут и други.
Извлек от иглите на смърча в свежо състояние се прибавя във водата за къпане на децата, за освежаване и при разни екземи. Етеричното масло, което се получава от различните органи на билката, се употребява широко в медицината, парфюмерийната промишленост и козметиката.
При сухата дестилация на дървесината се получават редица важни за медицината и промишлеността артикули, като смола, терпентин, колофон и други. Гъстото масло, получавано от семената на смърч, намира широко приложение в безиреното и лаковото производство, става и за горене.
Дървесината се използва освен за строителни материали, в столарството и други, така и за получаване на медицински въглен на прах, който се употребява като абсорбционно средство и като противоотрова при отравяне с алкалоиди и фосфорни съединения. От кората се получават дъбилни материали, които се прилагат за щавене на кожи и за получаване на медицински катран, колофон, дървесинен оцет.
Малцина знаят какъв чудесен лечебен ефект имат обикновените смърчови шишарки. Колкото повече са те в дома, толкова по-здравословен и чист ще бъде въздухът, който вдишваме. Добре е да се снабдим с шишарки за зимата, но не като ги късаме от дървото, а като съберем опадалите около него.
Според народната ни медицина отвара от игличките, клончетата и шишарките на смърч подсилва имунитета. Ваните със смърч са подходящи при нервни разстройства и преумора. Настойка от шишарките се прилага при ангина, пневмонии, астма и за профилактика на остри заболявания на горните дихателни пътища.
Народна медицина предлага следната рецепта за отвара с връхчета от смърч: Измиваме и нарязваме 3 супени лъжици връхчетата на ситно. Кипваме ги в 3 литра вода и варим 10 – 15 минути, след което прецеждаме през цедка и марля. По желание подслаждаме с мед.
Внимание! Отварата от смърч не се препоръчва за бременни жени.

Учени от университета на Копенхаген и Лунда са установили, че южноафриканските листоядни мравките хиляди години назад са почнали да развъждат гъбни градини. Мравките използват гъбичните ензими за получаване на необходимите им въглехидрати.
Насекомите използват ферментите на гъбите за преработка на ферментите на листата и за да получат въглехидрати, липиди и аминокиселини.
През последните години мравки са се научили да създават градини от гъби 100 хиляди пъти по-големи, отколкото техните деди.
Така мравките формирали симбиоза с гъбите. Ако специализацията в селското стопанство при хората е в зависимост от  метеорологичните промени и възможните заболявания, то при мравките всичко е много устойчиво и те не се разболяват.
Човек би помислил, че царицата, хранещите мравки, работничките, личинките и гъбите са свързани в една интерактивна мрежа.

Като християни не трябва да се изолираме от света, в който живеем. Ние сме част от обществото и не са ни чужди неговите трудности, проблеми и радости.
В Библията се говори много за нашата гражданска отговорност. Старият Завет осъжда тези, които са си затваряли очите за страданията на бедните и експлоатацията на слабите.
Не е лесно да се създаде едно справедливо общество. Като християни, ние знаем, че човечеството е засегнато от греха и всеки опит за подобряване на обществото е непълен и несъвършен. Опитването да се създаде идеално общество на земята е утопия.
Но ние трябва да направим всичко по силите ни, за да се облекчи човешкото страдание, да се отстранят причините за несправедливост, етническа омраза, глад и насилие.
Ние сме длъжни да работим за спокоен живот и уважение на човешкото достойнство.
Защо да го правим? Защото Бог обича този страдащ свят
Когато Исус видя тълпите измъчени хора, Той „се смили над тях“.

Славена беше дребничка и рижа, с много лунички по лицето. Живите ѝ сини очи засияха, когато Павел обеща да я закара до града. Той бе шофьор на голям камион и прекарваше стоки от едно място на друго. По този начин изхранваше семейството си.

Славена се покачи на високата седалка в кабината до шофьора и тръгнаха. Тя не обичаше да мълчи и започна да разказва за себе си:

– Била съм осиновена, когато съм била бебе.

– Е, случва се, – уклончиво каза Павел..

– Родната ми майка е била на 14 години, когато съм се родила, – продължи Славена. – Не могла да ме задържи, по-точно не е искала, – в гласа ѝ се усети горчивина. – Тогава са ме взели мама и татко. Те са много мили хора, – очите ѝ заблестяха. – Осигуриха ми прекрасно детство. Чувствах се сигурна и обичана. Бях заобиколена от хубави неща. Записаха ме в добро училище. С избора си на професия май ги разочаровах. Брат ми стана адвокат, а една актриса не може да се мери с юрист.

– Има много начини, чрез които можеш да накараш, хората да се гордеят с теб, – каза Павел. – Може би ако получиш тази работа ще се зарадват за теб.

– Да, но те не са искали това за мен. Мама мечтаеше да стана учителка, но аз нямам достатъчно търпение, особено към децата.

– Човек трябва да има голямо търпение, за да се занимава с тях, – съгласи се Павел. – Аз имам три момчета, които нямат още осем години и съм забравил какво е спокойствие.

– Навярно съпругата ти много се изморява? – съчуствено каза Славена. – Тя ходи ли на работа?

– Как ще ходи с три деца?! – възкликна Павел. –  Много се дразни, когато хората ѝ задават същия въпрос. „Вие какво си мислите, че правя по цял ден, – често ги кастри тя. – Да не мислите, че си правя маникюра, стоя с часове във фризьорския салон или по цял ден си пия кафето с приятелки?“

– Извинявай, това беше глупав въпрос. И на мен ми се случва да търпя подобни забележки.

– Какви забележки могат да ти правят на теб?

– „Колко е хубаво, че живееш при такива хора“ или „Какъв късмет извади, че те осиновиха Доротея и Стефан“. Разбирам ги. Те смятат, че е много добре, като съм попаднала в добро семейство, вместо да бъда в дома, без изгледи за сносно бъдеще. Донякъде са прави, но ми е трудно.

– Собствената ти майка се е отказала от теб, – каза Павел и я погледна в очите, – а други хора със съвест, са те осиновили. Би трябвало да си им благодарна.

Тя наистина им беше благодарна и ги обичаше много, за това много я болеше, когато ги огорчаваше.

„Дали наистина, ще се зарадват, – помисли си Славена, – ако получа тази работа?“

И със скрита надежда в сърцето се усмихна на себе си.