Новата разработка на учени от Калифорнийския университет в Сан Диего ще помогне да се получат по-ясни визуални изображения с висока резолюция, без да се налага да се използват външни камери.

Екипът е използвал силициеви нанопроводи, които се имплантират в ретината и имитират работата на фоторецепторните клетки.

Когато светлината попада върху тях, те генерират ток и го предават на очния нерв. В този случай, проводниците са толкова тънки, че от тях може да се изтъче мрежа с плътност близо до тази на ретината.

Втората отличителна особеност на новата система е уникалния елемент за безжично захранване, който дистанционно предава енергията на имплантанта чрез индукция.

Какво е интересното на тази фотография? Изобилието от жици.

Това е 1888 г. с много, много жици.

Не е имало съвременна комуникационна техника, а само съвременна гама от кабели.

Нямало е култура на поставяне на кабели. В Индия и подобни страни от втория и третия свят и до сега могат да се наблюдават такива картини.

Ето защо кабелите за захранване и тези с по-слаб ток (телефон, телеграф) се прекарвали на принципа „от станцията към крайния потребител“.

Мая реши да не се отказва от обувките на високи токове даже, когато отиде на Малдивските острови.

Ежедневен грим и разнообразна козметика, коктейлна рокля, копита и украшения, това е видът в който тя е израснала, даже спи в него.

– Но това е напълно неуместно на плажа, – опитаха се да я вразумят близките ѝ.

– Стига сте ми кудкудякали, всичко това са глупости. Мислете по-нашироко. Та там има не само пясък, а и ресторанти.

Въпреки всичко Мая пълзеше със своите копитца по плажа на Малдивските острови.

Слънце, горещина, край нея скачат малки момчета, но тя не се отказва от вида си, дори се снима нарочно, за да се покаже на завистниците си.

Разбира се, че тя трябваше да се облече според случая и природните условия, така или иначе до стаята си в хотела тя едва се дотътряше.

Навярно много семейства и хора я сочеха с пръст и ѝ се смееха. Е, не явно, а в шепата си. Хората в тузарските райони са свикнали с такива кукли, дори такива не им изглеждат подозрително, но се извиват настрана и се смеят в шепите си до насита.

Жалко е, че това е заболяване, което не се лекува. Нима такова нещо може да се нарече нормално?

Това е не само срам, но е заплаха за индивида.

Кой би си помислил, че изобретателят на електрическия стол е зъболекар?
През 19 век американецът Алберт Саутвик искал да използва стоматологичния стол с включен към него електрически ток за обезболяване на зъби.
Но историята се разпоредила по друг начин.
По това време била много жестока конкуренцията относно създаване на ниви системи електроснабдени с променлив ток.
Едновременно опити с електрически ток, в това число и върху умрели животни, правели Томас Едисон и неговите сътрудници Харолд Браун и Фред Питърсън.
През 1890 г. в Ню Йорк електрическия стол взел първата си жертва, някой си Уилям Кемлер.
От тогава започнал да се нарича „Електрическият стол на Томас Едисон“.

Богослужението си вървеше по реда, когато по средата му тока изгасна.

Всички останаха на тъмно. Някой предложи:

– Нека да прекратим  богослужението.

След известно време един от присъстващите започнал да крещи:

– Моля ви, помолете се за мен, аз ослепях.

В салона започнаха да се смеят. Ето до какво може да доведе сън по време на богослужение.