Стадо слонове състоящо се от трима възрастни и осем деца паднало в яма на територията на природоохранителния център Keo Seima Wildlife Sanctuary в Камбоджа.

Дупката в земята се е появила след падане на бомби в края на 70 години по време на камбоджанско виетнамския конфликт. След това местните фермери я разширили, за да събират вода за напояване на земята си.

Вероятно слоновете са отишли там на водопой, но глинестата почва се е срутила под краката им. Така цялото стадо се оказало на дъното на езерото, което е дълбоко 3 метра.

Понеже времето било горещо, по-голямата част от водата се изпарила. Когато хората забелязали слоновете, животните били притиснати от дебел слой кал.

Местните жители се обърнали към защитниците на природата от организацията Wildlife Conservation Society и заедно с тях започнали спасителната операция. Част от доброволците хранели и пояли изтощените от дългото заточение животни, а други издълбали в края на ямата стъпала, за да помогнат на слоновете да се измъкнат.

Събраха се на общо събрание, за да се обобщи едногодишния опит в животновъдството на стопанството. Всичко вървеше по план. Изказаха се доста хора за постигнатите резултати и какво още може да се желае в бъдещата работа на стопанството.

Дадоха думата и на Иван Крайчев. След първите му реплики, залата избухна в смях.

Този човек цял живот бе овчар. Той имаше големи успехи в добива на повече мляко и вълна от овцете, но говореше грубо и цветисто. Всичките му изречения завършваха с псувня или някой груб израз.

Смехът и вълнението в залата се усилваха. Водещият се чувстваше като в небрано лозе. Опита се да ограничи изказването на Иван, но главният дошъл от големия град се смееше наравно със всичка и каза:

– Нека да изслушаме човека! Той така си говори със овцете всеки ден. Те го разбират и му дават мляко, вълна и агънца, а ние тук с нашия изискан говор, нищо не произвеждаме, нито даваме нещо на обществото.

– Но той прекалява със цветистите си изрази, – реши да е оправдае водещият.

Горкият дори псувните нарече меко цветисти изрази.

– Нека изслушаме този мъж, – продължи главният, – белким се научим на нещо и ние. Най-вече как живеят, работят и говорят овчарите  …

Самочувствието на Иван се повиши и след още няколко изречения приключи:

– Така получавам високи добиви от моите овце….. – поредната му псувня бе заглушена от бурни смях в залата, – а и кучето добре варди стадото …. – нестихващ смях изпрати Иван на мястото му.

Знаете ли как се придвижват вълците?

Първите три вълка са стари и болни. Те вървят отпред и определят скоростта на групата.
Ако вървяха отзад, те щяха да изостанат и загинат.

След тях следват пет силни вълци. В центъра се движат останалите от групата, а в края петте най-силни вълка.

Последен върви водача, който контролира цялото стадо.

Такова придвижване, спомага най-старите и болните да не изостават и дава възможност да си помагат едни на други.

Той е надежден Бог. Именно поради тази причина, уверено можем да кажем: „Наистина благост и милост ще ме следват през всичките дни на живота ми“.

Ако Господ е Пастир, водещ Своето стадо, то благостта и милостта са двете кучета пазачи, които охраняват стадото Му.

Грешникът се нуждае от милост, и не само от милост, но и от благост.

Ние се нуждаем и от двете.

Благостта е източник на удовлетворение за всяка от нашите нужди, а милостта е източник на прощение за всеки наш грях.

Благостта удовлетворява, Милостта прощава.

Благостта и милостта са участниците в божествения ескорт придружаващи Божието стадо.

Ако това не е достатъчно, за да се укрепи вярата ни, обърнете внимание на следната фраза: „Във всичките дни на живота ми“.

Няма да ни остави, в Него е упованието ни.

Моряците и пътниците, често са забелязвали, че точно пред носа на кораба плуват цяло стадо делфини и не се страхуват от металния гигант. Без особени усилия, те са няколко метра напред.

Отговорът на въпроса, защо делфини плуват пред кораба, е от областта на хидродинамиката. Хитрите делфини използват вълната, която корабът гони пред себе си. По този начин водата ги изтласква в гръб и те увеличават скоростта на движението си.

Ако се обосновем научно, трябва да кажем, че пред носа на кораба се създава област на високо налягане. На границата между повишеното и нормалното налягане се образува вълна, която поддържа делфините.

Плуващите пред моторни катери и лодки делфини могат да развият скорост до 65 км/ч, а без помощта на образуваната от кораба вълна, те плават с не повече от 40 км/ч.