Празник е. Хората сами или със близките си се отправят към централния площад.

Младо семейство, мъж и жена, хванати за ръце отпиват от бутилките си по малко бира.

Пред тях върви петгодишният им син, с измъчено лице, с ръцете зад гърба и мърмори на висок глас, за да го чуят всички:

– Когато порасна няма да пия бира, дори няма да си я купувам. Сладолед ще купувам …. за своите децата.

Наближаваше празник и както обикновено в църквата се готвеха за него. Разучаваха нови песни, репетираха сценки, ….

Една от жените, която професионално се занимава с танци, реши да представи танц, в който участват само деца.

На първата репетиция дойдоха само няколко деца и тя се разстрои, защото за танца ѝ трябваха по-голям брой участници.

И тя реши да направи допълнително съобщение в църквата, за да дойдат повече деца.

В неделя жената застана пред микрофона и каза следното:

– Драги родители, в нашата църква катастрофално недостигат деца….

Тя искаше да продължи, но не можа. В залата започнаха да се смеят.

Първоначално само един човек се смееше, но малко след това останалите се заливаха от смях.

Трябва да се отбележи, че родителите обърнаха внимание на призива на жената и в последните няколко години броя на децата в църквата се увеличи.

Ники скоро бе гледал филма приказка „Шехерезада“.

Скоро наближаваше рождения ден на баба му. Тя бе неговия любим разказвач на приказки.

На празникът майка му подари на баба му краси пеньоар на цветчета.

Възрастната жена веднага го облече и започна да се оглежда пред огледалото.

Изведнъж Ники, на който никой не обръщаше внимания, извика възторжено:

– Бабо, ти си прекрасна като Шехерезада.

Всички се засмяха.

Михаела отиде до прозореца. Още една година ще трябва да среща Нова година с родителите си. А толкова много ѝ се искаше на този празник да бъде с някое момче.

Сълзите без предупреждение рукнаха от очите ѝ.

– Защо всичките ми приятелки си имат момчета, а аз не, – тихо изплака Михаела. – Е, имам Дамян. И той е влюбен в мен. Красив и умен е, но той не е човекът, с който искам да прекарам остатъка от живота си.

Михаела посегна към телефона си и без голямо желание набра номера на Дамян.

„По-добре с него, – помисли си тя, – отколкото пак да прекарам празника с родителите си“.

– Дамяне, можеш ли да отскочиш сега за малко при мен?

– Какво се е случило? Току що излязох от банята и не ми се иска сега да излизам на улицата. Ще ти позвъня по-късно.

– Добре.

Михаела отново заплака:

– Все пак бях права, той не е моето момче. Нима така се обича? Той дори не разбра по гласа ми, колко самотна се чувствам. Трябва малко да поизляза.

Михаела обичаше зимните разходки особено вечер. Но днес нищо не я радваше нито снежинките, които прелитаха около нея, нито празничните гирлянди, нито веселите лица на минаващите край нея хора.

До нея рязко спря кола.

– Можехте под колелата да попаднете, защо не внимавате, – раздаде се мъжки глас.

Михаела вдигна глава. Пред нея стоеше симпатичен младеж, който ѝ се усмихваше.

– Да не ви е лошо? Кажете нещо, не мълчете, моля ви. Хайде ще ви закарам до вас. Къде живеете?

– Дебелянов 23.

През целия път Михаела мълчеше.

– Стигнахме. За първи път срещам такова мълчаливо момиче.

Младежът се огледа. Михаела спеше.  Не посмя да я събуди. Намали звука на радиото в колата и сам не забеляза кога и той заспа.

Събудиха се едновременно. Михаела благодари на младежа и се прибра в къщи.

Телефонът звънеше като на пожар. Търсеше я Дамян.

– Къде изчезна? Започнах да се тревожа за теб. Добре ли си?

– Да.

– Михаела, искаш ли заедно да отпразнуваме Новата година?

– Не, не искам.

Сутринта Михаела пристъпи до прозореца и дръпна щорите. Видя вчерашният непознат да влиза в двора с букет цветя.

– Хайде да се запознаем, – каза непознатият младеж, когато Михаела му отвори вратата. – Аз съм Мирон. Честита Нова година!

След това той си тръгна. Михаела не го покани но бе уверена, че ще се видят пак.

Тя се усмихна на себе си:

– В моя живот стана чудо. Кой казва, че не стават такива неща?

Радостна и щастлива Михаела затанцува из стаята.

Нова Година. Всеки очаква този ден с някаква надежда. Някъде дълбоко в себе си, всеки от нас вярва, че всичко в края на краищата, ще бъде добре.

Такава детска надежда е над всяка друга. Та нали ние сме Божии деца.

Какво щеше да се случи ако Бог не беше до нас?

Нека да помислим и да се помолим в този ден за тези, на които не им е весело, за всички бедни и изоставени деца, които никой няма да поздрави и прегърне на празника.

Господи, колко болка, сълзи и страдания има в този свят. И какво можем да искаме от Теб? Нали Ти стоиш близко до всички хора в неравностойно положение и до тези, които са болни и самотни.

Днес те моля да смекчиш сърцата, които са станали каменни, уплашени, сковани, разяждани от недоверие и подозрителност.

Искаме да сме добри, но животът ни е доста сложен. Нерешителността понякога сковава сърцата ни и ние не сме достатъчно добри и отзивчиви.

Господи изправи сърцата ни! Помогни ни да даряваме повече любов и радост на околните.