Навярно сте чували как някой се оплаква:
– Паднеш на улицата и никой не идва да ти помогне. Такива са хората.
Равнодушието започва от чуждите деца. Когато на улицата крещят на дете или го бият, на вас ви е все едно. Навярно си казвате: „Това си е тяхна работа. Сами ще се разберат. Може би си го е заслужило…..“
Равнодушието започва от непознатите. Седите на седалката в автобуса и си мислите: „Тази баба подозрително гледа към моето място. Ще затворя за малко очи, тя нека постои, все още е силна“.
Гледате мъж се подпира на стената и какво си мислите? „Тоя какво се подпира? Вероятно се е напил. Ще мина и няма да се меся“.
Там се бият, а вие си казвате: “ Гледай как се бият. Какъв ужас. Ще бягам, току виж и на мен налетели. Може би някой друг ще се обади на полицията, а аз да си вървя по-добре“. Равнодушието започва с чуждата гора, не нашата улица, другите градове……
Хубаво е да караш кола. Надничаш през прозорчето и възкликваш:
– Този боклук какво прави тук?
Представете си, че сте сред природата и барбекюто е вкусно и водата хубава. Време е да си тръгвате.Решавате,  ето тук в голямата трева ще мушна боклука, кой ще го забележи?
Тези хартийки в джоба станаха много. Никой не гледа, ще ги хвърля в тази канавка.
Защо се случва това? Защо всеки се надява, че ако му стане лошо на улицата някой ще му се притече на помощ. Вие виждали ли сте този тайнствен Някой? А в огледалото погледнахте ли?

Погледнете това животно. Не е ли прекрасно?
Филипински Дългопети е един от най-малките примати в света и за съжаление този вид е на границата на изчезването.
Височината на възрастен Дългопети е около 16 см и тежи около 140-160 грама. Размерът на мъжкия съответства на размера на малка ръката на човека.
Най-запомняща се част от тялото на това прекрасно животно, разбира се, са очите, сред други бозайници то има най-големите очи. Големите мембранни ушите също се отличават от другите части на тялото на примата. Това му помага да ловуват през нощта.
Главата си може да завърти на 180 °. Има къси предни крака и удължени задни, вълнообразна кожа, с копринена текстура. Цветът варира от сивкаво кафяв до тъмно кафяв.
Обитава тропическите гори на някои острови на Филипините. Храни се с дребни гръбначни животни и насекоми. Основното местообитание на нощният ловец е: високата трева, храстите, издънки от бамбук и малки дървета. За това през деня е много трудно да се намери сред гъсталака.
Поради дългите задни крака, те са в състояние да скачат добре и да се преместват от едно място на друго. В плен могат да живеят до 13 години.
Голямо влияние върху изчезването на този вид примати има ловци, които отсичат дървета и ги разклаща за да хванат малките животни. Също така, те са любима плячка и на грабливите птици.
Интересното е, че издават тънки звуци. Благодарение на мимическите си мускули могат да променят изражението на лицата си.
Туземните племена смятат тези зверчета за горски духове. Има поверие, че ако бъде убито такова животно, то ще се навлече гняв върху собствениците на гората.

Овчарите Франц Реле и неговия син Роланд били изумени. Пред тях лежали две мъртви агнета. Друго животно било сериозно наранено и не могло да се движи. Очевидно е, че това са го направили врани.
Франц се оплакал, че жертва на гарваните са станали 40 агнета и 5 овце. Неговият син Роланд е съобщил, че предния ден е видял три птици да нападат новородено агне. Той го прибрал в дома си, но се съмнявал, че ще оцелее.
Миналата есен тук върху клоните на дърветата са се настанили около 100 агресивни врани. От тогава те отново и отново атакуват овцете. Обикновенно птиците изкълвават очите на жертвите си.
Франц е показал ужасни повреждания върху мъртвите животни. На агнетата са изкълвани очите. От дълбоките рани на жертвите враните са извадили вътрешностите.
Според фермера, обикновено овца облизва новороденото веднага след раждането, малко след което то стои на собствените си крака. Тогава най-лошото е преминало. Но ако започне раждането на второ агне, майката остава първото и тогава враните налитат първото агне.
Франц не знае какво да прави. Това застрашава тяхното съществуване. Преди не са съществували такива проблеми. Враните се появяват от време на време.
Реле смята, че вина за ситуацията имат двете биогазови устройства, който са разположени на близо. Тук птиците намират храна през цялата година.

Още от древността се е смятало, че името на човека играе важна роля в живота му. Това, че съществува връзка между името на човека и събитията в живота му е привличало вниманието на много умове. Изглежда това влияние е доста сложно и не се подава лесно на разшифроване.
Съществуват предположения, че влиянието на името се определя от неосъзнати компоненти, като значението на самото име или влиянието на хора, които са носили това име. Има много примери за въздействието на името върху съдбата на човека.
Една от тях е историята за живота на Александр Суворов. Той се е родил слаб и едва жив. Не дишал, не шавал, не крещял, дори не отворил очи. След силен шамар момчето оживяло и извикало с дебел глас: „А-а-а!“ Това дало повод да дадат на детето име започващо с буквата А.
В календара  на светците близко родени до рождената датата на бъдещия пълководец  и започващи с буквата А бил Анастасий, което в превод от гръцки означавало „възкръснал от мъртвите“ и още трима с името Александр: Римски, Свирский и Невски. Майката пожелала първото име, като смятала, че синът и ще последва стъпките на своя покровител. Но бащата настоявал за  името Александр. Свещеникът отбелязал, че когато момчето порасне само ще избере между своите покровители сред тези с имена Александр.
Известно е, че Александр Римский е бил римски прелат, според преданието, напуснал дома на заможните си родители и отишъл в манастир. Живял на остров Валаам трийсет години, където дълбал ниша в гранитна скала, която не успял да завърши. Александър Невски е известен със своите бойни подвизи.
Когато Суворов бил на седем години, трябвало да избере един от тримата Александр за свой покровител. Той избрал Александр Невски. Освен него той имал и още един пример за подражание Александр Македонски.
Класическото образование по това време доста наблягало на древната история, така че малкия Суворов е могъл да се запознае с произведенията на Плутарх, в които се разказвало за великия македонски цар.
Имайки пред себе си тези два примера, слабоватото момче упорито се заело с усилена физическа подготовка и постоянно духовно самоусъвършенстване, така успял да направи от себе си велик пълководец.
През цялата си военна кариера Суворов не е загубил нито една битка. На 75-годишна възраст заедно с войниците си пеша е преодолял Алпите. Суворов е оказал влияние на много от съдбите на потомците си. Неговият внук, Също Александр, по примера на своя дядо, същ станал военен и достигнал до чин генерал.
Опити да се разбере и обясни влиянието на имената върху характера на човека се правят и днес. Всички те се отличават с голямо разнообразие и подходи при решаването на този проблем.
Въпреки всичко, трябва да се отбележи, че се получават доста различни значения при изследване на имената.

Когато Микеланджело издълбани от мрамор, известната статуя на Давид, всички граждани  дошли, за да  погледнат това чудо. Дошъл и кардинала с неговото обкръжение.

Статуята била красива. Всички се възхищавали от нейното съвършенство. Чакали да чуят какво ще каже кардинала. Той бил човек, който обичал да прави забележки, за това се обърнал към Микеланджело и казал:

– Добра е работата ви…, но тук..това рамо. Мисля, че трябва малко да се одяла.

Какво да се прави? Не можеш да спориш с такъв самонадеян и надменен човек. От неговото благоволение зависило всичко. Но да наруши хармонията и красотата, художникът не можел.

Микеланджело взел чука и длетото, качил се по стълбата и започнал да чука, като се преструвал, че удря по статуята. Паднали дребни късчета мрамор.

Скулптора слязъл, огледал скулптората и попитал кардинала:

– Сега по-добре ли е?

Кардинала присвил очи, огледал внимателно статуята и казал:

– Да! Така е по-добре.