Те винаги изчисляват, пресмятат колко са пораснали или са паднали в чуждите очи. Премислят дали са достойни за нещо или не.
Постоянно смятат колко е цената им, за да разберат, какво отношение да очакват от другите.
Да, но получават от хората не по реалната им цена, а по това, което са изчислили в тъмната си малка стаичка на „лошо работещи стари калкулатори“.
Какво да се правим тогава?
Като начало престанете да пресмятате това, което не може да се пресметне. Престанете да претегляте и измервате степента на достойнството си. Спрете да изчислявате цената си.
Защото е невъзможно да се изчисли цената на топлината, нежността, любовта, вниманието, грижите и радостта. Трудно е да се оцени степента на подкрепата, разбирането, искреността, откровеността, щастието и радостта.
Щом не може, защо се измъчвате да го правите?
Това не е инструкция, а въпрос за размисъл.

Животните, за разлика от човека, могат да се похвалят с изненадващо функционални устройства: остри очи, зъби, нокти, хващащи опашки – всичко това предоставя чудесни възможности за оцеляване на зверовете дори и в най-суровите условия.
Човек е лишен от тези устройства, може би само ноктите му напомнят за връзката му с другите членове на фауната.
Тогава за какво са му ноктите на човека?
На първо място, ноктите ви трябват за защита срещу механични повреди на фаланги на пръстите. Заслужава да се отбележи, че човекът не е уникален притежател на ноктите. Такива имат всички примати. Фактът е, че приматите, към която принадлежим и ние хората, използват най-активно  крайниците си и на първо място ръцете.
Очевидно е, че ръцете са най-уязвими и се нуждаят от допълнителна защита. Ноктите не позволяват на патогенните бактерии да проникват в сектора, където растат ноктите и предпазват от удър на чужди тела.
С помощта на ноктите човек може да направи по-трудоемки и фини движения.
Диагностиците специалисти твърдят, че по състоянието на човешките нокти могат да направят изводи за здравето на човека. По този начин, ноктите са един вид екрана, определящ наличието една или друга болест.

 – Е, – обобщи умът, – ние се влюбихме. Това е прекрасно, но на кого да благодаря за това?
– На нас, разбира се, – казаха очите, – ние първи я видяхме!
– Ха, – казаха ушите, – според вас ако беше сляп, нямаще да се влюби? Не, чрез нас той чу нежния ѝ глас!
– Глупаци, всичко е във феромоните или както там ги наричат! – засмял се носът. – Съвремената химия е доказала, че именно чрез обонянието ….
– Да, но ния първи я докоснахме! – прекъснаха го ръцете.
– Ако ни нямаше нас, той нямаше да може да отиде до нея, – важно заключиха краката.
– А ти какво правеше през цялото време? – обърнал се умът към сърцето.
То почервеня:
– И аз …. няма значение…. толкова много се смутих …
Умът само леко се усмихна…

Бащата на едно малко момиченце бил пилот. Веднъж те летели през Атлантическия океан, но започнала буря.
Стюардесата събудила момиченцето и го помолила да затегне предпазния си колан, тъй като са навлезли в зона на турбуленция. Момиченцето отворило очи, видяло, че около самолета святкат светкавици и попитало:
– А къде е татко? Той на кормилото ли е?
– Да твоят баща е в кабината на пилота, – казала стюардесата.
Момиченчето се усмихнало, затворило очи и отново заспало.
Бог държи кормилото на живота ни. По-скоро той би искал го задържи, но ни дава свобода, как и къде да отидем. И твърде често ние попадаме в катастрофа. Това не е изненадващо, тъй като смятаме, че можем да поемем кормилото, а все още не сме се научили да летим.
Бог ни познава. Той знае нашите силни и слаби страни. Знае какво е най-добро за нас. Ако ние му се доверим за управлението на живота ни, Той ще ни отведе у дома безопасно.

Баща разказваше приказката за Пепеляшка на дъщеря си така, както си я спомняше. Спомените не бяха от скоро, но бяха съвсем точни.
Стигна до описанието на бала:
– А най-важният на бала бил синът на царя. Този ден той имал рожден ден. Изведнъж видял Пепеляшка. Влюбил се в нея и не могъл да откъсне очи от нея …..
Впечатляващата се от всичко Деси прехапа устни и ужасено каза:
– Татко, а защо той е искал от нея да откъсне очите ѝ?