Таксита са се появлии преди няколко века, и затова през цялото това време са се натрупали много интересни събития и факти за тях.
Таксиметров шофьор, който работил в един от градовете на САЩ, в края на деня, намерил в колата си торба, пълна с диаманти! Тяхната стойност се оценявала на 350 000 долара. Но, колкото и странно да звучи, съвестният гражданин на Съединените щати дори не помислил да ги вземе за себе си, а решил да намери собственика на това съкровище. И го е направил. Оказало се, че собственикът на бижута е майстор бижутер от Ню Йорк, който бил толкова щастлив, че се е върнало богатството му, че подарил на шофьорът на таксито диамантена гривна и парична награда. Но както герой сам признал, щяло да бъде много по-хубаво ако на своя адрес получил само думи на благодарност.
Таксиметров шофьор, който живеел в Индия, предоставял услуги за превоз на хора, само на заден ход. Представете си, че сте извикали такси и колата ще ви кара назад. Туристите и местните жители оценили модерният стил на шофиране, така популярността на тази услуга се увеличила драстично. По-късно се оказало, че този стил на каране е възникнал по случайност. На този човек в колата му се счупила скоросната кутия. Колата просто останала на задна скорост и не можела да превключи на друга. Таксиметровият шофьор не можел да измисли нищо по-добро, освен да превозват пътниците назад Той решил да провери каква ще бъде реакцията на хората, които возил по този начин, а тя била положителна. След това шофьорът не бързал да отстранява повредата в колата си.
Знаете ли къде е най-голямият паркинг за таксита в света? Той се намира в Мексико Сити. Там има повече от 60 000 автомобила. Що се отнася до Китай, около 35% от всички таксиметрови шофьори са жени. Все пак, ако имате нужда от евтино, работещо денонощно такси с жена шофьор, знайте, че това е почти невъзможно да се намери.
В едно от такситата в столицата на Чили съществува най- необичайното такси. То е оцветено като крава. Седалките в него са оформени като виме, а когато шофьорът натисне клаксона се чува кравешко мучене.
В света има много странни и смешни неща. Зашеметяващи невероятни събития могат да ви се случат навсякъде, включително и в таксито.

Добри погледна часовника си и се канеше да си тръгне, но Димитър много искаше да остане, за това го закачи:

– Скоро разговарях с един приятел, оказа се, че и той познавал твоя пословичен скрънзълък. Изглежда скъперничеството ти има патологичен характер..

Добри беше готов да избухне, но замълча.

– Приятелят разправяше, – поде отново Димитър, – че баща ти бил местен деятел и за да изхрани многочисляната си челяд продавал семки. Няма срамен труд. Славата ти се носи, че като дете си бил майстор на топчетата. Залагали сте на дребни монети и си обирал другите момчета. А баща ти се хвалел с торбичка пълна с монети, като казвал, че това е спечелил сина му, като добявал, че голям търговец ще станеш и много пари ще изкарваш.

Добри търпеливо слушаше, но мълчеше.

До масата им приближи Горан, местните много го уважаваха. Той бе чул  думите на Добри, затова кротко добави:

– До скоро тук имаше един сляп просяк. Който минеше пускаше по някоя монета в паничката му. Но един ден този човек изчезна. Плъзна мълва, че някой вместо стотинки е пуснал голяма пара. Старците в махалата казваха, че това е направил Добри.. После се чу, че и на други хора, някой ненадено им е подхвърлил пари, когато са били отеснени.

Димитър погледна Добри и тихо каза:

– Хубаво е, че парите, които трупаш, ги използваш за толкова благородни цели. Извини ме за заяждането.

Добри вдигна рамене, махна с ръка и си тръгна. Димитър го проследи с поглед, някаква тъга се бе загнездила в душата му. Толкова години бяха приятели, но до сега не беше разбрал какъв човек е той ….

В африканската пустиня пейзажът е еднообразен. Понякога пътниците в тази безкрайна пустош откриват под краката си интересни камъчета. Дори и ако поискаш да ритнеш, нищо няма да се получи. Не можеш да го махнеш от мястото му и да го подържиш в ръката си. Тези камъни не са друго, а необичайните растения на пустинята – литопси.
Те са малки с диаметър около 5 сантиметра. Майстори са на камуфлажа в пустинята.
Всеки човек или животно, попаднали на такова горещо и пустинно място, на първо време ще търсят източник на вода, кладенец или растение, което съдържа голямо количество вода.
Кой тогава ще обърне внимание на някакви си камъни, в които дори вода не се забелязва?
Така минавайки край тях, човек изобщо не се досеща, че сред истинските камъни са се скрили литопси, имащи запаси от влага.
Техните корени проникват дълбоко в земята, за да търсят вода.
Литопсите имат дебело стъбло, на което растат тлъстички и малки листенца, а през есента между тях могат да се появят малки разноцветни цветчета.

Веднъж един баща строител взел сина си на работа си. Момчето наблюдавало работата на майсторите, заети с ремонта на помещение. Синът няколко дни следял, как мажат стените и тавана…..
Малкото дете споделило впечатленията с баща си:
– Татко, аз се научих да правя ремонт. Видях как мажат тавана, как поставят плочките на стените в кухнята …. Всичко запомних!
Бащата се усмихнл и поканил сина си да  пият чай. Сипал в две чаши чай. В своята пуснал няколко бучки захар, а в тази на сина си не сложил нищо.
– Е, сине, сладък ли е чая ти? – попитал бащата.
– Как може да е сладък чая ми? Ти пиеш твоя със захар, а аз не – възмутило се момчето.
– Но нали ти виждаш как пия чай със захар. Нима на теб не ти е сладък чая?!
Синът погледнал баща си изненадано. Той още не можел да разбере, какво искал да му каже баща му.
– А как ще се научиш да правиш ремонт, само като наблюдаваш майсторите?
Момчето навело глава и се замислило.

В един гръцки град трябвало да поставят статуя. За направата на тази статуя изявили желание двама скулптори и Народното събрание трябвало да обсъди кандидатурите им.
Първият майстор застанал на трибуната и много убедително разказал как трябва да изглежда статуята. Вторият излязъл малко неловко напред и казал:
– Граждни, това което той каза, аз смятам да направя.
Солта на тази история е, че хората се доверили на вторият майстор. И наистина е така. Този, който с желание прави занаята си тема за обсъждане, се оказва работник със съмнителни умения.
Защо е необходимо да се говори за самата работа? Докато тя не е завършена е трудно да се „погледне“. А когато е завършена, всяка мисъл за нея трябва да се изхвърли и да се мисли за следващата ….