Обикновено италиански семейство. Александро сега е на 60 години. Миналата година с жена са отбелязали 40 години от сватбата си.
След пет години съвместен живот, жената на Александро му родила две деца. Но тя тежко се разболяла и останала прикована на леглото. Преди това семейството емигрирало на север.
Александро останал сам с две малки деца, болна жена. Изграждал дом, който скоро бил започнал. Но трябвало и да работи, за да оцелее семейството му в тази ситуация. Ако бяха останали в родния си град, щели да им помогнат близките им, но сега те са на хиляди километри. Някои от роднините им идвали да им помогнат за кратко време, но всеки от тях си имал свой живот и множество проблеми.
Така постепенно Александро се научил да прави всичко в дома си. Готвел, перял, чистел и помагал на децата си в подготовката на уроците. Но главно се грижел за болната си жена. Поставял и инжекции. Давал и капки и нужните лекарства. Сменял памперсите ѝ… Правел всичко, което било необходимо за болен на легло.
В такива ситуации мъжете псуват и нагрубяват, а Александро не загубил дори чувството си за хумор.
Когато тя все още можела да седи и гледа, Александро от името на жена си поканвал приятели и те заедно се разхождали в природата. Съпругът подкрепял жена си, забавлявал я, а тя му отговаряла както може.
Жена му губела все повече сили и се опитала да се самоубие, за да не тежи на семейството си. Тогава Александро ѝ казал:
– Не ме оставяй сега, когато децата са вече пораснали и всеки си има свое семейство. Забрави ли, че сме дали обет пред Бога да бъдем заедно и в мъка и в радост. Мъката премина, остана радостта….
Много лекари и специалисти Александро посетил заедно с жена си. Дори пътували зад границата.
Един от лекарите, когато разбрал, че жената живее с тази болест вече 36 години казал:
– Този случай може да се отбележи като световен рекорд. Човек с такова заболяване не оцелява повече от 25 години.
Причина за всичко това бил грижливият съпруг.
Попитали го веднъж:
– Какво ви държа през всичките тези години?
Той навел глава, очите му се просълзили и едва добавил::
– Едва ли ще разберете, не любов….това е много повече.
Сега той живее с жена си, която почти нищо не чувства и семействата на порасналите си деца, които му помагат и живеят с него в дома, който сам е построил.

Никой не би си помислил, че това може да стане с 14-годишната девойка Ерией Дохърти в Лос Анджелис. Тя починала при вдишване от препарат за почистване на клавиатурата на компютър.
Сестрата на Ерией  я намерила мъртва в леглото със стиснат нос и буркан със сгъстен въздух към устата. Това била голяма трагедия за семейството. Бащата разказва за този случай, като се надява, че смъртта на дъщеря му ще бъде предупреждение за другите родители.
Ерией Дохърти е вторият тинейджър в Калифорния, който почива този месец от злоупотреба с химикали за домакинство.
Преди това 12-годишната Кристал Салцидо от Викторвиле е починала при вдишване на фреон от климатика в дома си.
Както показва анализът на тези случаи, за да почувстват екстаз, учениците миришат опасни химични вещества. Тази необезопасена „игра“ е популярна сред тях.

Един от тези, които най много се боял от числото 13 бил австрийският композитор Арнолд Шонберг. Тази фобия станала косвена причина за смъртта му.
През 1950 г. неговият личен астролог казал, че композиторът скоро ще стане на 76 години и през следващата година  за него ще бъде критическа, защото 7 + 6 = 13.
На 13 юли 1951 г. в петък Шонберг бил болен и сутринта легнал на легло. Така лежал цял ден, но 15 минути преди полунощ той получил пристъп и лекарят отбелязал смъртта му.

Няма значение колко чувствителен е човешкия сън, все някога идва сутрин, когато нямаш никакви сили да се вдигнеш от постелята след като е иззвънял часовника. Но има хора, които спят толкова дълбоко, че и с пистолет не можеш да ги събудиш. Може би главния проблем е тихия звън на будилника?
За да решат проблема група изобретатели създали будилник Sonic Bomb Alarm Clock. Това наистина е звукова бомба, която може да накара всеки да стане от леглото, на бегом да отиде до кухнята и да закуси.
Този звън може да разбуди дори и съседите, тъй като силата на сигнала е 113 децибела, което отговаря на звука от една резачка или парен чук.
С този будилник никой не може да каже, че не го е чул, в противен случай той е глух. Или вероятно има здрави нерви, защото такъв звук по време на сън, не може сериозно да не уплаши някого.
В допълнение към звуковия сигнал будилникът свети с червени светодиоди и вибрира.

Вениамин Праведния бил избран да управлява фонда на милосърдието.
Веднъж по време на суша една жена дошла и го помолила:
– Моля ви, помогнете ми!
Той ѝ казал:
– След храмовата служба нищо не остана във фонда.
Жената проплакала:
– Ако ти не ми помогнеш, една майка и седемте ѝ деца ще загинат.
Тогава той ѝ дал от своите пари.
След време се разболял и бил на смъртно легло. Ангелите, които служели наоколо се застъпили пред Бога за него:
– Ти си казвал, че който спаси един живот, все едно цял свят е спасил. Ето Вениамин Праведния спаси една жена със седемте ѝ деца. Трябва ли толкова млад да умре?
Присъдата над него била веднага отменена и към живота му били прибавени още 22 години.