Лавандулата оказва доста благоприятно въздействие върху човешкия организъм.

Тя има нервоуспокоително, болкоуспокояващо, дезинфекциознно и пикочогонно влияние. Пикочогонното действие се дължи на терпинеола, а останалите действия главно на етеричното масло.

Лавандулата се използва при неврастения, сърдечна невроза, мигрена.

В българската народна медицина лавандулата се прилага при шизофрения, събиране на газове, гастрит, безсъние, виене на свят, а също така и при ускорено сърцебиене, главоболие, и стомашни болки.

Външно лавандулата се прилага при стомашни болки, парализи, ревматизъм, натъртване, ужилване и ухапване от насекоми, за жабурене при зъбобол и гаграра при гърлобол.

Маслото от лавандула, разтворено в спирт, се прилага за разтривка при простуда, невралгия, ревматизъм.

За вътрешно приложение е добре да се приготви отвара от 1 супена лъжица от билката лавандула, която се залива с 400 мл вряла вода. Кисне се 1 час, след което се пие по 100 мл 15 минути преди ядене. Процедурата с отварата от лавандула се прилага 4 пъти дневно.

Широкото приложение на лавандулата днес е заради етеричното масло, което се извлича от цветовете от 0,8 до 1,5 %, което намира широка употреба в парфюмерията, за ароматизиране на съпуни, в производството на бои, лакове и дуги.

Като подправка се използват листата на лавандулата или стръковете с цвета и листата. Растението има силна, но приятна миризма с горчиволютив вкус.

Голяма популярност има в италианската, френската и испанска кухня.

Използват се сушени и пресни листа. С тях се ароматизира задушено месо, риба, зеленчукови супи. В сосовете задължително се използва сушена лавандула.

Лавандулата прекрасно се съчетава с копър, градински чай и мащерка. такъв букет е силен и е предназначен за гурманите.

Отдавна с лавандула се ароматизират вина, ликьори и безалкохолни питиета.

Цветовете на растението поставени между дрехите прогонва молците.

Финният аромат на лавандуловото масло се подчертава, като се разреди със спирт.

Нарисуваната през 1642 г. картина на Рембрандт „Настъпването на стрелковата рота на капитан Франс Бенинг Кок и лейтенант Вилем ван Рьойтенбюрг“, в крайна сметка станала известна като „Нощна стража“.
При реставрацията на платното през 1947 г. станало ясно, че думата „нощ“ тук е съвсем неуместна.
Рембранд е покрил картината си с няколко слоя тъмен лак. Дълги години тя се намирала в кметството на Амстердам и станала жерта на саждите от камината.
Почистването на картината заедно с анализа на сенките на персонажите показали, че действието се развива между обяд и два часа следобед.

В Япония съществува традиция „охагуро“. Тя се състои в почерняне на зъбите със специален лак. Той е разтвор на желязо в оцетна киселина с добавяне на оцветител от мастило, получено от орехи.

Лакът се поставял, както за „красота“, така и за запазване на емайла.

Традицията е изчезнала в началото на 20 век. Днес си почернят зъбите само традиционите театрални актьори и някои гейши.

Въпреки това, в югоизточна Азия тази традиция се е запазила по-дълго. За това днес в Тайланд, Виетнам и други страни често могат да се срещнат възрастни жени с черни зъби.

Той е необичаен по това, че обединява класиката и съвременността, кабриолет и обикновено купе, с една дума, това са два автомобила в едно.

Този автомобил е създаден от украинецът Василий Лазаренко. Този човек е продал двата си автомобила, за да създаде „колата на мечтите си“.

За основа е взет Opel 1981 г.

Той е направен от дърво и е покрит с пет слоя водоустойчив и огнеупорен лак.

Ако на дъното на ютията се появи нагар, опитайте се да го почистите лесно със следните достъпни средства:
– Сол ситно смляна.
– Амоняк.
– Оцет. Водороден прекис.
– Лимонена киселина.
– Течен препарат за почистване на стъкло.
– Течност за сваляне на лака от ноктите .
Започнете със сол, ако нагарът не се отстрани, преминете към следващите средства. Редът на прилагането трябва да се съблюдава точно.