Разказват, че на параолимпийските игри в Сиатъл девет участници заявили участието си за пробягване на 100-те метра. Всички те били с физически или умствени недостатъци.
След стартовия сигнал всички тръгнали, не с еднаква скорост, но с желание да покажат най-добрите си възможности, да пробягат разстоянието и да спечелят…..
Всички с изключение на едно момче, което се препънало, паднало на пистата и се разплакало.
Останалите осем участника чули плача, забавили бягането си, погледнали назад и без да се уговарят се насочили към падналия.
Едно момиче със синдром на Даун помогнала на момчето да стане, целунала го и му казала:
– Всичко скоро ще се оправи.
Деветимата, хванати за ръце, пресекли финалната линия.
Целият стадион станал на крака и аплодирал победителите.

Попитали веднъж Настрадин:
– Можеш ли да кажеш колко приятели имаш сега?
– Колко са сега, – казал Настрадин, – ми е трудно да отговоря. Тъй като тази година имах добра реколта, всяко мое желание е задоволено, живея в изобилие, удовлетворен съм от нещата край мен, а това ми вдъхва оптимизъм. Как да разбера кой ми е приятел? Нали приятел в нужда се познава!

Финландски писател Й.Л. Рунеберг разказва за селянин, който имал слаба реколта. Съпругата му била недоволна, постоянно роптаела. Той я увещавал:
– Трябва да бъдеш търпелива, да се молиш и да продължиш да се трудиш.
И той продължил да работи усърдно в очакване на новата реколта.
На следващата година, отново нямало добра реколта. Жена му била огорчена, но селянинът продължил да работи, молил се още по-усърдно и се надявал Бог да промени нещата.
На третата година реколтата била много добра. Жената се радвала и уговаряла мъжа си да си почине и да се възползва от запасите.
– Не, – казал селянинът, – аз ще продължа да се трудя, защото съседът имаше лоша реколта и трябва да му помогна.
Светът би бил съвсем друг, ако добродетелта беше най-голямото ни желание. Човек трябва не само да вярвате и да мисли за Бога, но да бъде и добродетелен.
Добродетелността не е нищо друго освен проява на любов в различни форми.

Една майка се оплаквала, че синът й пренебрегва това, което му говори за Бога. Един свещеник я посъветвал:
– Повече разговаряйте с Бога за вашия син, отколкото със сина си за Бога.
Молитвата трябва да бъде естествено проявление на духа. Тя трябва да отразява стремежа на човека да служи на Бога и то така, както на Той иска.
Човек трябва да има вяра, че Бог в Своята велика милост и безкрайно милосърдие е готов да му даде всичко необходимо за всяко добро и нужно нещо за него и хората наоколо.
Пристъпвайте в молитва с желание да изпълните Божията воля, а не своята. След нея допускайте благодатта и добродетелите, които сте получили, да действат в делата ви.

Този град е бил замислен като съвременно и модернизирано селище.

Първоначално Сан Жи е строен във футуристичен стил, като луксозен курорт за богати хора.

Поради многобройните нещастни случаи станали на строителните площадки, изграждането на града е спряно.

Недостига на средства и липсата на желание да се продължи по-нататък довели до това, че градът станал дългостроящ се. С времето строежът бил изоставен.

В околните области се носят слухове, че градът се посещава от призраците на хора, които загинали по време на строителството. Правителството предпочело бързо да преобрази самият проект и съобщенията за него, така че гражданите да забравят за провала.

Провала си е провал. Но любителите на „апокалиптически“ места посещават Тайван и се вмъкват с фотоапарати в града на призраците.