Тя се управлява чрез генерирана слънчева енергия и не изисква презареждане.
Цялата конструкция тежи малко повече от 80 кг, а мощностѝ е приблизително 2 кВт или около 3 конски сили. Скоростта на плавателното средство е 25 км / час.
Разрабодчиците на хелиолодкат са декларирали, че всички части, освен двигателя са родно производство. Основният източник на енергия са високотехнологични слънчеви панели, които по своите характеристики са уникални в света.
Факт е, че в Европа е налице богата и добре развита инфраструктура за електролодки, които работят с батерии. Техните собственици не са имали проблем със зареждането на батериите.
В Русия специализирана обслужваща служба за такива системите не съществува, а създаването ѝ изисква много инвестиции. Затова хелиолодката оперираща с цялата налична енергия от слънчевата светлина, в близко бъдеще може да се превърне в най-популярната и търсена като алтернативно средство за придвижване във водата.
Самарските конструктори са заявили, че планират създаването на нова лодка за развлечение. Приблизителната стойност на тази разработка е около 200 хиляди рубли.

Устройството, представено от инженери на слънчева Калифорния, може да се движи не само по магистралите, но също така и във въздуха. Издига се на височина дванадесет километра и развива максимална скорост от 885 километра в час.
Всъщност «GF7» е една кола, която може лесно да се трансформира в пълен самолет с размах на крилете от седем фута и обратно.
Когато пътува по магистралите този автомобил използва електрически мотор, който позволява да се развие скорост до 160 километра в час и да се ускори до сто километра за 7.12 секунди.
Във въздуха «GF7» се движи с помощта на реактивен двигател.
Основният недостатък на новия модел, създаден от Грег Браун и Дейв Фосет, е все още неговата цена, възлизаща на 3 до 5 милиона щатски долара.

Всяка сряда при всякакви климатични условия Греъм Хил стига до автобуса и до заветните врати, и ентусиазирано се занимава с ремонта и фината настройка на коли. Трябва да се отбележи, че го прави майсторски.
Великият състезател от „епохата на романтизма“ Стирлинг Мос, много високо оценява този дар:
– Неговите ръце са ръце на часовникар или дори на хирург – офталмолог. Слухът му може да се сравни със слуха на висококвалифициран настройчик на музикални инструменти. Греъм е в състояние да идентифицира звука на оборотите на двигателя, като грешката му не надхвърля повече от петдесет процента.

Компанията Ad Astra Rocket е представила най- мощната до днес плазмена ракета в света. Компанията е обявила, че двигателят на ракетата VASIMR VX-200 е имал мощност 201 киловата във вакуумната изпитателна камера.
Двигателят е в състояние да произвежда периодично маневрирано ускорение за поддържане на желаната височина. Ускорението на космическа станция в момента се осигуряват от космически кораб с конвенционалните двигатели, които консумират около седем и половина тона гориво на година. С помощта на VASIMR този обем е намален до 0.3 тона.
Но компанията Ad Astra има много по-амбициозни планове за двигателя – например, като високоскоростна мисия до Марс. Десет и двайсет мегаватовият VASIMR двигател може да достави човешкия екипаж до Марс само за 39 ден, докато традиционните ракети изискват за това шест или повече месеца. По-малко време за пътуване означава, че астронавтите ще бъдат по-кратко време изложени на космическа радиация, което е сериозен проблем за мисии до Марс.
VASIMR също би могъл да бъде адаптиран и за тежко натоварване, характерно за роботните мисии, въпреки че в този случай тя ще се движи по-бавен в сравнение с лекия човешки екипаж.
Тази технология използва радиовълни за нагряване на газове като водород, аргон, неон, и създава гореща плазма. Магнитните полета отделят заредена плазма от задната част на двигателя, създавайки инерция в обратна посока.
VASIMR няма физически електроди, които влиза в контакт с плазмата, а това удължава живота на жизнената конструкция и позволява да се създаде по-висока енергийна плътност в сравнение с другите двигатели.

За Голямата награда на Швеция през 1978 г. конструктори подготвили кола   Brabham BT46C.
Тя получила прозвището „прахосмукачка“, за това, че отзад й бил прикачен голям вентилатор, засмукващ въздуха под колата. По този начин  се намалявало налягането и се увеличавала силата й.
Самите конструктори заявили на организаторите, че вентилаторът е необходим за охлаждане на двигателя.
Ники Лауд успял да изпревари  всички, а след състезанието признал, че не е постигал толкова лесно победа до сега.
Под натиска на другите отбори, тази кола и други с подобна конструкция, били забранени и не можели да участват в следващите състезания.