В класната стая децата  притаили дъх, внимателно следят учителката си. Тя им се усмихва дружелюбно и ги пита:
– Какви искате да станете, когато пораснете?
Един иска да стане пилот, друг лекар, трети шофьор, ….. всяко дете споделя своята мечта.
Идва ред и на Димитър. Той гордо се изправя и казва:
– Аз искам да стана глупак.
Учителката изумено го пита:
– Но …. защо?
Момчето весело се усмихва и с настървение обяснява:
– Когато се разхождаме с татко, той постоянно повтаря: „Погледни този глупак, каква кола има само…. А я погледни този глупак, какъв дворец си е построил ….“

Момиче довело приятеля си да се запознае с родителите й. Тя се уединила с майка си, а момчето оставила при баща си.
Бащата се обърнал към младежа:
– Колко досадно е всичко, хайде да отидем до бара!
– Може, с удоволствие.
Седнали на бара и си пийнали добре.
Бащата отново:
– Какво ще кажеш да поизлезем малко, да свалим по някоя мадама?
– Няма да откажа!
Отишли, правили какво правили и решили да се прибират.
– С какво ще си ходим с такси или с метрото? – попитал бащата.
– По-добре да вземем метрото!
Прибрали се. Седнали да вечерят. Бащата пред всички попитал кандидата за ръката на дъщеря си:
– Какво ще правиш в неделя? Да идем на риболов, става ли?
– Чудесно, – радостно се отзовал младежът.
Бащата се обърнал към дъщеря си и казал:
– Този не ти трябва, дъще. Той е пияница, глупак и скъперник, а и през почивните дни няма да си бъде в къщи.

Седи момченце във влака. Гледа през прозорец и нещо си тананика. После говори за краката си и досажда на майка си.
Тя е не много едра жена, зареяла неподвижен поглед нанякъде. Изглежда разстроена и притеснена.
– Ти ще престанеш ли най-после? – гневно казва тя на детето.
Момчето спира за малко. Но влакът върви, как може да не пее и да не говори?!
– Погледни се, глупак такъв, пак си се омазал.
„Глупакът“ се усмихва виновно. Очите му радостно заблестяват, но това не подейства успокояващо на жената.
След известно време пак:
– Нетърпим бърборко. Само шум вдигаш. Не можеш ли да застанеш мирно?
Все пак тя е негова майка. Детето повдига устни, готово всеки момент да заплаче.
Как мога да му помогна? Съчувствам му, поглеждам го в очите, а там съзирам ….. мъдрец.
Момчето наведе глава, изслуша оскърбленията, въздъхна дълбоко и застана мирно.
Колко са по-умни от нас?!

Един човек се смятал за философ, ходел навсякъде и казвал:
– Аз съм философ. Разбрах смисъла на живота. Достигнах мъдростта.
Срещнал го един човек и му казал:
–  Знаеш ли, че истинският философ е този, който може да изслуша всеки укор, всяко оскърбление спрямо себе си и при това да не се възмути?
„Философът“ казал:
– Давай!
И другият започнал:
– Глупак, нещастник, ………
Този слушал, докато на другият му свършили „избраните“ думи, погледнал го и казал:
– Разбра ли най-после, че аз съм философ?
Човекът отговорил:
– Бих ти повярвал, ако не беше ми го казал.

Запорожец се врязва в мерцедес. От запорожеца излиза мъж застава на колене до вратата на мерцедеса и казва:

– Извинете! Всичко ще платя, само не ме убивайте.

Минават 5 минути. От мерцедеса никой не излиза.

Минават още 10, 20 минути.

На човекът му омръзна да чака, качи се в колата и потегли.

Изведнъж вратата на мерцедеса се отваря и от нея слиза доста едър мъж. Поглежда разочаровано наоколо и казва:

– Докато прогризвах въздушната възглавница, изтървах този глупак.