Няма разказ, от който да научим как точно е станало самото възкресение. Не знаем как е бил отвален камъка и по какъв начин е излязъл Исус от гроба.

Дали възкресението е станало мигновено или отнело часове, за да започнат телесните органи да функционират отново? Какво е било тялото на Спасителя?

Просто хората намериха гроба празен, а Живият не е могъл да остане сред мъртвите.

Бог действа в живота ни, дори когато не можем да видим това или не знаем как точно се случва.

Когато се усъмним, че ни е забравил, Той продължава да работи в нас.

Всичко, което не разбираме за Христовото възкресение, ни помага да вярваме в Божието дело в света.

Когато отидоха на гроба на Исус, жените очакваха да намерят мъртвото му тяло. Не се надяваха на чудо, но продължаваха вярно да служат на своя Учител.

Когато вярата им бе подновена, те изтичаха при останалите, за да им разкажат какво се е случило.

Дори, когато сме обезверени, можем да продължим пътя си с вяра, да служим на другите, да даваме щедро и така да прославяме Бога. Само така ще можем да преживеем чудесата, които Бог е приготвил за нас.

Всяка година в утринта на Христовото възкресение семейство Димови сядаха около трапезата, за да празнуват и хапнат от специалния хляб, който приготвяше домакинята на дома

Веднъж, когато почти всички бяха на масата, се чуха викове от кухнята.

– Не, само това не….Какво ще правя сега. Боже, помогни ми….

Децата изтичаха на там и видяха майка им, която току що вадеше хляба от фурната и се вайкаше.

– Хлябът е прегорял, – на лицето ѝ бе изписано разочарование.

Тя стоя така известно време, но бързо намери решение. Тъй като изгорялото бе само на повърхността, тя го махна и останалото можеше да се яде.

Докато всички се наслаждаваха на вкусния хляб Пламен извика възторжено:

– Това е най-вкусният хляб, който мама е приготвяла до сега.

– Всичко съдейства за добро, на тия които любят Бога, – добави бащата му.

– Нямаше да мога да опитам този вкусен хляб, – дяволито се засмя Румяна, – ако мама го беше изхвърлила всичкия.

– Понякога забравяме, че Бог обръща най-лошото в добро, – засмя се бащата, – горчивината в сладост, неприятностите в благословение. Нашият Бог  е всесилен. За това можем да му се доверим в трудни ситуации.

Погледнете към Христовото възкресение и забележете, че всички освен Спасителят имаха очаквания, които не се оправдаха.

Петър очакваше, че ще остане верен на Исус. Ирод се надяваше Исус да извърши някакво чудо пред него. Пилат се надяваше да освободи Исус, а не Варава.

Еврейските водачи, които бяха подбудителите на убийството на Христос предчувстваха, че Неговите ученици ще  се опитат да откраднат тялото Му.

Жените, които отидоха при гроба на Исус, очакваха, че ще намерят мъртво тяло, което да помажат.

Бог обаче надмина всички очаквания. Чрез своята смърт и възкресение Той хвърли мост между хората и Бога, така че с радост да пристъпим към Господа. Това не можем да направим с добри дела, нито със заслуги.

Бог е направил път, по който да достигнем до спасението.Сега можем спокойно да пристъпим към него, благодарение на Христовата жертва.

Изобщо не можем да разберем Божиите пътища, но любовта Му надвишава всяко наше разбиране. За това нека отговорим на тази любов и да Му се доверим независимо от обстоятелствата.

Тя бе малка църква. Намираше е на хълма близо до града.

От известно време вярващите в тази църква се бореха с един сериозен въпрос:

– Как Бог иска да се грижим за бедните и отхвърлените хора, които срещаме през седмицата и особено в неделя, когато в църквата има богослужение?

Причина за това бе Мильо, бездомен алкохолик, който идваше на църква всяка неделя. Когато го виждаха, тъй като постоянно миришеше на алкохол, хората се отдръпваха инстинктивно от него.

Една неделя Едуард не се стърпя и попита:

– Какво да правим с него? Нали и той е Божие дете, което е дошло в Божия дом?

– С Христова любов да го приемем или да се притесняваме, че присъствието му ще отблъсне някои хора от службите? – смутено продължи с въпросите Любо.

– Тези въпроси са важни и за мен, – обади се Камен. – Ето аз служа в църквата и смятам, че съм отговорен да вземам правилните решение.

– Но кое е правилното? – Наско крачеше напред назад неспокойно.

Тогава се обади пастирът на църквата:

– Какво би направил Христос в ситуация като тази? Убеден съм, че Той би посрещнал с милост и много любов този човек в църквата. Та нали и аз съм грешник приет от него, както е Мильо?

Всички останали го погледнаха с радост в очите.

– Да, да, наистина така трябва да постъпва всеки от нас, – изрази мислите на останалите на глас Любо.

– Всеки ден се моля Святият Дух, – въздъхна пастирът, – да ни бъде водач и да ни открива как правилно да постъпваме с всички около нас.

– Нека Бог да ни помогне да бъдем милостиви към Неговите деца, – каза Мария. – Нуждаем се от Неговата помощ, за да се грижим за тези, които ние трудно да обичаме.

– Кого Исус би върнал от църквата? – засмя се Стефан.

И всички бяха съгласни, че много хора могат да им бъдат неприятни, но Исус обича всеки един човек, независимо от положението му в обществото и те трябва да следват примерът Му.

Велика събота е деня, когато си спомняме за оставането на тялото нашия Господ Исус Христос в гроба, а душата Му в ада.

След смъртта на Спасителя на кръста, Душата му е бил отведен в ада, защото след греха на Адам и Ева, душите на умрелите отиваха само в ада.

Въпреки това, имаше специално място за праведните хора, което се нарича ​​лоното на Авраам.

Но Адът силно се излъга, разчитайки, че ще получи душата на Божия Син завинаги.

Демоните изведнъж видяха как с голям шум и невероятно ярка светлина се приближи душата на  Господ Исус Христос, победоносно разрушаваща портите на ада.

Спасителят победи тъмните сили и вечната смърт, а после издигнал душите на праведните в рая.

Всички ние вярващи, деца и възрастни, трябва да се радваме на това събитие не само в предстоящия празник Великден, но и във всеки неделен ден, посветен на победата на Христос над смъртта.