Всички известни отбори, започват с това качество. Това е основата върху, която се изгражда всичко останало. Вие не можете да изградите силен отбор или екип, ако няма силни връзки между членовете му.

Защо е така?

Защото той никога няма да стане достатъчно сплотен, за да успее.

В една телевизионна програма обсъждали темата: „Защо войниците умират за страната си“?

Тази програма е била посветена на морската пехота на САЩ, Френския чуждестранен легион и британските командоси.

В нея било казано, че войниците умират за родината си, заради любовта си към своите другари.

Щайниц имал финансови затруднения и си изкарвал прехраната като играел в кафене „Гамбит“. Веднъж той намерил подходящ партньор, който плащал по фунт за всяка загубена партия.

Щайниц му давал коня си предврително и независимо от това печелел.

Един от приятелите на шампиона го посъветвал:

– Така ще загубиш всичките си клиенти, ако само ги побеждаваш. Понякога е полезно и да загубиш.

На Щайниц този съвет му изглеждал разумен. В една от партиите, умишлено поставил офицера и се признал за победен.

Смесил фигурите и отново започнал да ги нарежда. Но всичко било дотук. Щастливият човек скочил от стола и радостно възкликнал:

– Аз спечелих срещу световния шампион! Мечтата ми се сбъдна!

И с тези думи той изтичал на улицата и повече никога повече не дошъл в кафенето.

„Уважаеми Служители на Бога, принуден съм да ви обърна внимание на факта, че освен „Шифърът на Леонардо“ в света, има много книги, които са в противоречие с учението на вашата доктрина, като учебници по биология, астрономия, история, …“

Отговор от Ватикана:

„Уважаеми, Дан Браун, трябва да се отбележи, че освен Богословие, вие нищо не знаете за биологията, астрономията, а също и за историята“.

Двама приятели сядат на една маса, приближава ги кръчмарят и им предлага:

– Препоръчвам ви това вино. То е църковно.

– А защо е църковно? – пита единият от приятелите изненадано.

– Защото само един Бог знае какво ще се случи с вас, след като го изпиете! – усмихна се щедро кръчмарят.

Най после един свободен час. Зарадвана Евгения седна на фотьойла и взе бродерията си. Това бе едно от любимите ѝ занимания, а днес започваше една интересна фигура, за която трябваше да приложи голяма доза търпение, за да стане, както трябва.

Някой звънна на външната врата. Евгения с нежелание тръгна да отваря, някой бе нарушил тихото ѝ кътче. По петите я следваше десетгодишната и дъщеря София.

На дъжда, без чадър и връхна дреха стоеше млад човек с папка в ръце.

– Извинете, – учтиво каза младежът, – аз събирам пари за Фондация „Грижа за деца със специални нужди“.  Нашите организации се срещат директно с  уязвимите и бедни хора.

Бързайки да се върне към любимото си занимание Евгения учтиво, но бързо каза:

– Съжалявам, но не мога да ви помогна точно днес.

След това бавно затвори вратата.

София погледна изпитателно майка си и попита:

– Защо нищо не дадохме на този човек? Той ходи в студа и дъжда, за да събира пари за бедните.

Сърцето на Евгения се сви.

„Егоизмът ми попречи да използвам тази възможност да помогна на някого, – каза си тя. – Какъв пример дадох днес на дъщеря си?“

Малко по-късно София подаде на майка си рисунка. Тя бе озаглавена: „Човекът с голямото сърце“. На нея София бе изразила чувствата си от срещата с младежа на вратата.

„Трябва да взема пример от нея, – помисли си Евгения. – Това е важен урок за мен. Ще го помня докато съм жива“.

През следващите години София продължи да рисува, когато нещо я развълнуваше, а Евгения внимаваше да не пропусне нито една възможност да се прояви като щедра християнка.