В Новогодишната нощ какво ли не се случва?!
Някои дори се страхуват да го разказват, за да не ги вземат за луди.
Станимир от рано се бе почерпил с приятелите си и сега се прибираше сам у дома, за да срещне Новата година.
С клатушкаща се походка той се изкачи по стълбите във входа на блока, където живееше.
Когато стигна апартамента си, дълго рови в джобовете си, докато извади ключа, за да отвори.
– А, ето го и него … най-после. Не не съм пиян, аз не пих много само две три чашки …
Влезе. Светна в хола и се строполи върху фотьойла си.
– Не е лошо още малко да пийна, така за настроение. Все пак е Нова година, – каза си той.
Езика му се заплиташе, но това не му попречи да се надигне и да отвори барчето, където съхраняваше любимият си алкохол.
Пресегна се и взе една от бутилките. Отвори я с голямо усилие и ….. се стъписа.
От изненада отново се намери във фотьойла.
Пред него бе застанало нещо в бяло. Приличаше на човек.
– Дойдох да изпълня едно твое желание, – каза съществото.
– Аха, – кимна бавно с глава Станимир.
– Избери, кое от тези три неща желаеш, – продължи неканеният гост.
Станимир се опита да фокусира образа на непознатия, но лицето му се размиваше във въздуха.
– Богатство, което никой не е притежавал на земята до сега, – започна да изброява гостът, – мъдрост несравнима с никоя до ден днешен или любов, която запалва сърцата на поетите.
Станимир дълго мига и не знаеше какво да избере. Самият той не можеше точно да определи какво му бе нужно.
Непознатият търпеливо го изчакваше.
По едно време Станимир изтърси:
– Мъдрост …
Гостът се усмихна леко и попита:
– А сега какво ще кажеш най-мъдрият от мъдрите?
Станимир трепна. Поиска да стане, но фотьойла го държеше здраво.
Въздъхна отчаяно и едва не проплака:
– Глупава главо, парите трябваше да вземеш…..
По обяд, когато Станимир се събуди, сметна, че е сънувал поредния кошмар.
Дойде ли празник, особено Нова година, хората хукват да купуват подаръци. Искат да зарадват любим човек или просто да отбият номера, че все пак са уважили някого.
Наближаваше Нова година. Петьо и Мила с нетърпение очакваха празника, най-вече заради подаръците, които щяха да получат.
Томи внимателно наблюдаваше децата, които съсредоточено пишеха нещо на лист, изглеждащо много важно. Край тях имаше пръснати няколко плика за писма. Те пишеха до Дядо Мраз.
Трудно се живее в тези времена, а за забогатяване го могат само малцина. Това допринася единствено за унилото настроение у хората.