Границите, в които ограничаваме всяка наша дейност сме нарекли време. Кой е измислил да го измерваме в секунди, минути, часове, дни, седмици, години, векове не съм напълно сигурна, че зная.
Историята за най-използваните календари през вековете ме заинтригува. Един от тях е Юлианския. Съгласно него годината се състои от 365,250 дни. Наречен е така поради това, че е въведен по времето на Юлий Цезар.
Малко преди това е властвал римския календар, който се разминавал със слънчевия само с 70 дни. Освен това му прибавили още 10 дни, за да стане годината „нормално“ дълга. Добавяйки, според тогавашните разбирания, не достигащите дни получили най-дългата година в историята на Рим състояща се от 445 дни. Нарекли я  „година на голямото объркване“.
Юлианския календар отстранил някои от грешките на Римския, но и той имал своите недостатъци. В новият календар за високосна година се считала всяка година, чийто номер се делял на четири. Поради тази причина се натрупвала грешка от 3 дена за интервал от 400 години.
Църквата приела Юлианския календар, но забелязала, че пролетното равноденствие не ставало точно на 21 март и на всеки 128 години идвало с един ден по-рано.
Календарът трябвало да се нормализира. Кой ли не идвал в Рим, за да поправи грешката? Най-добрите астрономи и математици влагали своята лепта, но уви това се отдало на лекар, професор в местния университет – Алоизий Лильо.
Той предложил да се изхвърлят натрупващите се от времето на Юлий Цезар излишни дни, а за високосни да се считат тези, които се делят на 4, но не на 100.
Така създадената система давала по-голяма сигурност за измерване на времето в годината. Можело да се преживеят още 3280 години, преди отново да се натрупа голяма грешка.
Папа Григорий 13-ти утвърдил плана на Лильо и 5 октомври 1582г.  станал 15 октомври. „Грегорианския стил“ бил приет в Италия, Испания, Португалия, Франция, Нидерландия, а по късно се наложил и в другите страни.
Мнозина смятат Грегорианския календар за най-точен, но и той не е съвършен. Всяка година при него се натрупва грешка от 0,0003 дни в годината, т. е. 3 дена на 10 000 години. При този календар не се отчита забавеното движение на земята, което допълва  с 0,6 секунди за всеки 100 години.
По добра система е измислил Омар Хайям, който предложил високосните години да са 8 пъти за 33 години, от които 7 пъти да бъдат през 4-ри години и един път през 5 години. Този календар не бил приет, защото имал допирни точки с религията. Използван е предимно в Афганистан и се нарича „слънчева хиджра“.
Не зная дали някога ще се създаде съвършена система за отчитане на времето, но поне за часовете е въведена уеднаквена система съобразена с зоните, на които е разделена земята. Но това има ли голямо значение?
Помислете, кое е по-важно, колко време точно си живял или как си го изживял?

Говорим за опазване на природата, а какво правим? Тровим я необмислено с нашите действия. Един от начините е чрез пестицидите. Те убиват не само вредителите, но влияят на земята и растенията, които се отглеждат в напръскания с химикали участък.
Много страни прибягват до естествени средства за контрол над вредителите. Така е и в Израел. Правителството на страната финансира програма за увеличаване на гнездата за сови около земеделските участъци. Защо точно за сови? Защото совите  ловят гризачите, които увреждат посевите.
Израелските учени са достигнали до извода, че този метод за контролиране на популацията на мишките е много по икономичен, отколкото екологично опасните пестициди.
Совите също не са пощадени от разпръскването на различните химикали. Хиляди птици от този род са загинали след, като са яли месо от мъртви мишки, отровени от пестициди.
Проекта за размножаване на гнезда за сови не е нов. Той е стартиран още през 1983г. в долината на Бейт-Шана. Сега в Израел има хиляди гнезда за сови.
Фермерите от палестинските територии и съседна Йордания също са възприели израелската тактика. Там сега има десетки хиляди гнезда, създадени от човешка ръка, за да бъдат опазвани селскостопанските райони от гризачи.
Време е да се замислим за естествени източници унищожаващи вредителите по културите. Много пъти са се поемали такива инициативи, но те като че ли остават единични случаи в практиката. Традиционните химикали, които използваме за борба с вредителите, унищожават не само враговете на земеделските култури, но се напластяват в отглежданите растения и водят до развитие на ракови заболявания при човека. Докога ще е така? Няма ли да спрем да тровим всичко около нас?
Ако продължаваме така, последствията ще са пагубни за здравето и живота ни.

Тя бе дребна женица. Времето не я бе пощадило и дълбоко бе врязало браздите си във високото й чело. Винаги бе приветлива и усмихната. Край нея човек се чувства спокойно и добре.
Днес тя разговаряше с мъж на средна възраст. Бели кичури коса издайнически надничаха зад ушите му. Познавах го отдавна. За мен той бе несигурен и неуравновесен човек. Дори, когато започнеше да говори, с мъка изтегляше думите от устата си. Речта му се насичаше от множество „ъ..ъъъ“.
Колко странно. В разговора му с тази жена думите му се лееха леко, самият той изглеждаше въодушевен от това, което споделяше. Някаква скрита енергия бликаше от него и заразяваше наоколо. Не можех да го позная. На какво се дължеше тази промяна?
Тази жена възприемаше този човек по определен начин, за нея той бе добър и начетен мъж. Да, нейното отношение бе причината за превръщането на несигурния и податлив на влияние човек, в уравновесен, знаещ и можещ индивид. Бях изненадана.
Когато започвах разговор с някой човек, който познавах, имах определена нагласа и очаквания от него. Ако бях свидетел на повече отрицателни моменти в живота му, го възприемах като неудачник, човек на когото не можех да разчитам. И това мое отношение, като гъста мъгла обвиваше събеседника ми и той се изявяваше така, както очаквах.
Ако можех да виждам с очите на тази жена, само положителното в човека, това би го променило. Първо биха се изменили очакванията ми, а след това и поведението на съответния човек.
Ето ви и един пример. Когато взимате книга, повест, разказ, статия, стихотворение вашите очаквания са свързани с името на автора. Ако той ви е заинтригувал преди и ви е доставил удоволствие, то с нетърпение четете нещо излязло изпод перото му. Дори понякога ако това, което е написал не ви хареса, просто си казвате, че той е добър, но виж това не му се е отдало добре. Оправдавате го, че не във всичко човек може да успява и причина затова е симпатията, която сте изградили към него. Готови сте да му простите и слабите редове и неритмичните стихове, нали е станал ваш любимец.
Но ако авторът ви е разочаровал с първото прочетено от него, срещнете ли нещо ново от него, бихте го подминали с пренебрежение. Нима човек не се променя? Всеки греши, но падайки и ставайки, той се изгражда и развива. А кои сме ние да му слагаме окови и да спираме подема му.
Променяйки отношението си към хората им влияем. Нека това отношение да е положително, с очакване той или тя да са най-добрите в дадена област и чудото ще стане пред очите ни. Невзрачните, неуравновесените, неудачниците……, списъка може да продължите и вие, се превръщат в силни хора, с ясна и точна мисъл, които отстояват интересите си, знаят какво искат и намират начин как да го постигнат.
Не случайно се казва, че една жена може да въздигне или да срине един мъж и всичко това с едно „обикновено“ отношение.
Ако искаме да видим хората променени около нас, разбира се в положителна посока, трябва да изменим отношението си спрямо тях и то към добро.
Не мечтайте, не искайте, а очаквайте доброто в отсрещния и непременно ще го видите.

Всеки от нас има по три имена собствено, бащино и фамилно. В Чехия например хората имат само по две имена, но съм срещала и човек с много дълго име, не само като брой букви, но състоящо се от множество допълнителни имена. За евреите даването на име е много важно нещо, защото бъдещето на новороденото е свързано с неговото име.
На остров Папуа-Нова Гвинея има доста интересен обичай свързан с даването на име. На новородено момче не се давало име, докато баща му не убиел човек с име, което искал да даде на сина си. Не си мислете, че всеки знаел истинското име на човека. Как така?
Именно поради този кървав обичай хората имали по две имена. Едното било истинското, а другото за пред хората. Истинското име се знаело само от най-близките и то се пазело в тайна. Ако кажеш истинското си име на някого това означавало да попаднеш в смъртна опасност.
След като бащата убиел набелязания човек и му отрязвал главата, синът му получавал името на убития. Отсечената глава се балсамирала и запазвала в дома на убиеца.
Странен обичай и тежки последствия, водещи до смърт, ако някой научи истинското ти име. Може би с това се е целяло, новородения наследник единствен да притежава това име, без да бъде застрашен от конкуренцията на друг.
Холандската администрация, както можела се борела с този обичай, но премахването му станало чак през 20 век.
Какво голямо значение се отдава на едно име. Но нали човек сам издига името си, а не то него?