Черешово време е. Мнозина стопани на плодни дръвчета страдат от набезите на косове и други пернати „нахалници“. Платнените чучела със сламени шапки вече не са толкова ефективни. Пернатите разбойници може би вече са разбрали, че те не могат, нищо да им направят. Тогава как да спасим реколтата си от тези скокливци?
Студенти от Университета в Южна Флорида вече са намерили начин за защита. Създавайки робот плашило те са решили проблема с опазването на реколтата.
Самият робот е снабден с web камера и неголям компютър със специални програмни обезпечения, които помагат на машината да разпознава „зловещите“ птици. Робота разгонва пернатите чрез водомети и сигнализация издаваща заплашителни за птиците звуци.
Създателите на машината така са програмирали плашилото, че ако пред защитника на реколтата се появи обект в оранжево, роботът не предприема никакви действия против него.
За да не станат жертва на робота плашило, фермерите трябвало да обличат оранжева униформа.

„Игличките“ при копривата и връхчетата на скъпоценните камъни, които причиняват болка, като при изгаряне имат един и същи химичен състав. Те съдържат в себе си силициев диоксид.
Самите „иглички“ при копривата и подобните им връхчета при ахата, аметиста и оникса  представляват кухи цилиндърчета. Тъй като силициевият диоксид е крехко вещество, тези малки цилиндърчета се чупят при най-леко докосване. Така получените остри отломки влизат в кожата, при което се впръскват четири химични съединения. Това са ацетилхолин, хистамин, серотин, а на четвъртия още не е установен състава му.
Тези, които се оплакват от различните видове коприва, трябва да посетят остров Тимор, за да разберат какви „жестоки“ разновидности има това растение.
Изгарянето от тиморска коприва води до появата на голям оток, който не изчезва със седмици.
Между другото, къде може да се намери противоотрова срещу изгарянето от коприва?

Ако веднага на изгореното място се сложи смачкан лист от коприва и се потърка поразеното място, усещането за болка ще изчезне и няма да остане никакъв белег.
Не е ли странно, листата на копривата съдържат вещества, които неутрализират болката от изгореното място? Природата сама в себе си съдържа и изцелението.

Изобретателната  домакиня експериментира в какво ли не. Ето ви и една чудесна рецепта.

Лукът се нарязва на колелца. Приготвя се смес от брашно, мляко и яйца. Вместо мляко може да се използва майонеза. Бърка се , докато добие вид на сметана.

Лукът се потапя в образуваната смес и се пържи в растително масло.

Ако кръгчетата лук предварително са потопени в ситно натрошени сухари, ще получите по-хрупкава повърхност.

Полученият деликатес може да се консумира добре с бира, но ако не сте любители на бирата,  това не е фатално. Опитайте! И така е вкусно!

В Кавказ ботаниците открили растение, притежаващо специална коренова система, която извлича азота от снега.
Учените съвсем случайно открили необичайните корени, които растели и излизали от почвата на повърхността. Когато попадали на открито, те доста бързо изгнивали, поради което не са могли да ги забележат през лятото, когато се правели изследвания на растението.
Ботаниците се опитвали да разберат за какво служат тези необикновени корени. Известно е, че във високите части, където растат такива растения, елементи като азот и фосфор са в ограничени количества.
Изследователите по-рано забелязали, че върху тези растения живеят бактерии, които им помагат да усвоят фосфора от почвата. Затова  решили, че странните корени може би служат за добиване на друг елемент не достигащ на растението, например като азота.
Предположили, че източник на този елемент могат да бъдат снежинките, които съдържат азот от самото си появяване.
За да проверят своята хипотеза те покрили растението със специален сняг, който съдържал изотопи на азота. След известно време наличието на тези изотопи открили в самото растение.
За контролна група в експериментите използвали обикновени глухарчета корени, на които растат само в земята. Ботаниците открили, че при подаване на изотопен азот, в техните тъкани промяна не е установена. Това подсказва, че източник на азот за нашите „снегоежки“ се явява имено снега.
Учените продължават да търсят растения, които имат подобно устройство. До сега те са срещали в литературата понятието „снежни корени“, но потвърждение за такива не са били намерени, освен откритите растения в Кавказ.

Електронна музика преди 250 години, смешно ли ви изглежда това? Хора, които не познават добре историята на музиката, биха свързали появата на електронната с близките 100 години.
Създаването на първият „електронен инструмент“ е дело на чеха  Прокопий Дивиш.Той е бил монах, който в свободното си време се е занимавал с наука. Много преди Бенджамин Франклинк създава гръмоотвода, но е по-известен като създателя на „Златния Дионис“.
Както често се случва името на първия „електронен инструмент“ изобретен от Дивиш е станало съвсем случайно. Идеята за синтезатор е измислена не през 20 век, а много, много по-рано.

Желанието да се обединят  тембъра и особеностите на много музикални инструменти в едно, е подтиквало много музиканти и учени към нови открития.
Първото споменаване за подобие на синтезатор е още от 1440г., наречен „клавицимбала“. В случая не е нужно да се уточнява, какво са комбинирали в този инструмент, самото име го подсказва.
Идеята за създаване на подобен род музикални инструменти е владеела и монаха Прокопий Дивиш. През 1748г. той създава инструмент чудовище, чийто размери били 150 см дължина, 90 см ширина и 120 см височина.Всичко било събрано и монтирано в една кутия, която се управлявала с помощта на клавиатура и педали. В кутията имало 790 стоманени струни и 130 регистъра. Това позволявало да се имитират не само струните, но и голяма част от духовите инструменти. Нововъведението в този инструмент било, че се използвали стоманени струни с електрически ток, което придавало ново звучение на изпълняваната музика.
Едва ли самият Дивиш е осъзнавал, че е създател на първият електронен инструмент, като се има в предвид, че електрическия ток по това време е бил по-скоро за забавление, отколкото основа за сериозна научна дейност.
Десет години по-късно във Франция Жан – Батист де ла Борде създава „електронен клавесин“. Тук използването на електричество е по-добре осъзнато, защото се е използвал статичен ток, който карал да звънят звънчета. Този инструмент не е бил синтезатор, а по-скоро механичен инструмент. Тук тока не влияел на звука, както при инструмента на чеха.
Това е само началото на синтезаторите, на чието звучене и интерпретиране на различни инструменти  се радваме и днес. Съвременните електронни инструменти са много по-усъвършенствани и с по-добро звучение от създадените в миналото, но не е лошо от време на време да си припомняме от къде е тръгнало всичко това.