Във почти всеки фантастичен филм например, като „Звездни войни“ космическите кораби горят със ярък пламък и той се разпространява във всички посоки. Дали това е възможно?
Помислете добре, в космоса няма какво да гори. Там няма газове като кислорода, които да поддържат горенето. Дори и да си представим, че корабът се е запалил в облак от кислород, то нещата ще изглеждат малко по-различно, отколкото на земята.
Когато има наличие на безтегловност конвекцията отсъства. Става въпрос за явление, при което студения въздух се движи отдолу, а топлия се вдига нагоре.
В космоса поради отсъствие на движение,  както на топъл, така и на студен въздух, ако нещо се запали, продуктите на горенето ще останат на едно място и огънят ще се задуши. Отлична пожарогасителна система нали?
Правени са експерименти със свещ в совалката „Колумбия“ през 1992г. Какъв очаквате да бъде резултата? Свещта е горяла с не много ярък сферичен пламък само няколко секунди, след което е изгаснала.
Не се страхувайте! Ако пътувате в космоса, поне няма да попаднете в пожароопасно положение, дори и да се запали някакъв огън, той няма да гори дълго.

Какво знаете за историята на грейпфрута? Нищо? Тогава четете! Странно, но явно никой не знае, че този плод за първи път е описан през 1750г. от свещеника Hughes. Той го е открил в Барбадос. Първоначално смятал, че това растение е разновидност на вид метла. Това мнение се е задържало до 1830г.
След това цяло столетие смятали, че грейпфрута е пълноценен цитрусов плод. А в края на 40-те години ботаниците смятали, че той е комбинация между азиатска вид метла и портокал. Кой е създал този вид хибрид за сега остава в тайна.
Интересното е, че грейпфрута се използва за получаване на други комбинации от плодове. Например, през 1905г. смесват грейпфрут с мандарина  вследствие, на което получават tanzhelo, а по-късно minneolu. През 1984г. отново е смесен с разновидност на сорт метла и са получили oroblanco.
Полезен ли е грейпфрута? Местното население в Латинска Америка смята и то не без основание, че очиства червата и стабилизира микрофлората в тях. Той съдържа голямо количество витамин С и множество микроелементи.
Грейпфрутът има и недостатък. Усилва ефекта от въздействието на лекарствата и затова трябва да се избягва при използване на различни медикаменти.

Туринската плащеница е средновековна християнска реликва. Американски учени твърдят, че тя е дело на Леонардо да Винчи. Според тях художника е пренесъл своето изображение върху плата с помощта на техника, която предхожда фотопечата.
За това съобщава Telegraf.
Според легендата, Туринската плащеница е плат, в който е било завито тялото на Христос след смъртта му. На тъканта са отпечатани образа и тялото му.
Американката Л. Шварц от училището на визуалните изкуства в Ню Йорк смята, че Леонардо да Винчи е използвал предшественик на фотоапарата, за да пренесе собственото си изображение върху плата.
Образа е нанесен в тъмна стая, като първоначално тъканта е била покрита със сребърен сулфат. Това съединение е било известно в Италия още през 15 век. В резултат на това изображението става светлоустойчиво. Слънчевите лъчи минаващи през призма на една от стените на стаята, попада върху плата, в резултат на което се е появил образа. Ако се погледне плащеницата с невъоръжено око, то ще се види негатива на образа на човек.
Предполага се, че фалшификацията е предназначена да замени истинската, според която това е доста груба работа.
За истинската плащеница се знае, че е била купена през 1452г. от Людвиг Савойски, след което е изчезнала за цели 50 години. Когато била мистериозно открита, тя изглеждала напълно правдоподобно.
През 1988г. е направен радио-въглероден анализ и е установено, че плащеницата е направена в периода 1260 – 1390г.
Фалшификата направен от да Винчи не е единственото откритие на Шварц. Още през 1980г. открива, че лицето на Мона Лиза е портрет на Леонардо да Винчи. За доказателство е използвала компютърно сканиране, което е показало еднакви пропорции на изследваните образи.
Фалшификат или мистика Туринската плащеница съществува и днес. Дали е вярно откритието на Шварц или не, може би други изследователи ще долажат.

На една вечеря където бил поканен, Луи Пастьор поискал чаша с вода. След това измил старателно черешите, които му дали в чашата, преди да ги изяде. Когато го попитали защо прави така, той развил цяла теория за микроорганизмите и вредата от тях.
След като свършил с изказването си,  станало нещо много страно. Разсеяният учен на един дъх изпил водата в чашата, в която преди малко бил измил черешите. Слушателите му се стъписали. Обърнали му внимание на това, което бил направил и го попитали, дали действията му не опровергават теорията му.
Пастьор нито за минута не загубил самообладание и казал, че това просто е илюстрация на факта, че на сериозно не трябва да се взема нито една теория, дори неговата за микроорганизмите.
Странно, в момента ли е дошъл до това заключение или просто е искал да се измъкне от ситуациата? Вероятно, повод за размишленията му след злополучната случка, му е дал един от опитите проведени  наскоро. Наистина ученият е имал интересно преживяване при един от експериментите си.
Вземайки новородено пиленце, той го отгледал в стерилна среда. Когато пораснало го оставил при нормални условия на живот. Животинчето умряло след 2 часа.
Интересно, защо си спомням винаги този опит на Пастьор, когато гледам истеричните реклами за „чудното средство“ убиващо бактериите в къщи?
Е, не си мислете, че имам нещо против чистотата!

В новите слънчеви батерии има три цветни слоя на базата на наногранули от титанов диоксит. Секрета се крие във факта, че трите слоя позволяват, да се съберат във видимата част, трите най-активни дължини – червено, синьо и зелено. В резултат на това, новият елемент произвежда електроенергия почти три пъти повече от обикновените фотоелектрични панели.
Друго предимство на новите елементи се явява високия коефициент на светопропускане, което позволява да бъдат полагани върху покрива и прозорците на жилищните помещения. В редки случаи тънките панели могат да се залепят на прозореца и да играят ролята на подобрители.
Трето преимущество на новите елементи е в това, че е евтин за производство, защото тук изобщо не се използва силициева основа. Чрез използването на така наречения принцип на хроматографията,  корейските учени са успели, да създадат по-евтини части поглъщащи светлината отделно в зеления, червения и синия спектър. Коефициента на полезното действие на съвременните панели е около 11-15%. Това число е доста ниско именно поради степента на поглъщане на светлината. Новите панели работят със слънчевата светлина много по-ефективно.
Корейските учени казват, че по принцип днес има панели с коефициент на полезно действие до 40%, но такива слънчеви батерии се използват за спътници и тяхната цена е доста висока за масовия пазар. Тази разработка е създадена именно за масово потребление.
Дебелината на новосъздадените елементи е всичко на всичко 20 нанометра и произвежда 30 милиампера електричество за всеки квадратен сантиметър. Новата разработка има коефициент на полезно действие около 17-18%.
Остава да ги очакваме на пазара. Това ще ни помогне да използваме екологично чисти източници на енергия, които са под джоба ни.