През зимата, когато слънцето е рядък наш гост, би ни се искало да добавим в интериора си ярки цветове.
Много обичам портокалите. Когато ги гледам на душата ми става топло и радостно. И това не е случайно. Оранжевият цвят е цвят на оптимизма и радостта. Мирисът на портокалите дава енергия и подобрява настроението. Така се е породила идеята да се декорира с портокали или оранжев цвят. Как може да се направи това?
Сложете на масата фруктиера с портокали. Тези плодове не само ще освежат интериора, но ще придадат приятен цитрусов аромат.
Ако пространството в стаята ви позволява може да поставите в нея портокалово дръвче. В магазините или на пазара може да намерите такова.
А знаете ли, че можете да направите и нещо със собствените си ръце? За целта подберете подходящи по големина и размер листа от стайно растение. Оформете го като дръвче и го накичете с декоративни портокали.
Направата на часовник с формата на портокал няма да ви отнеме много време. Фотография или картинка на портокал можете да залепите върху циферблата на всеки часовник.
Радост в кухнята могат да предизвикат ярките портокалови на цвят кърпи. Ако можете да плетете, може да изработите ръкохватки във форма и с цвят на портокал.
Оранжевите щори могат да придадат ярък акцент на стаята.

Това са малко от идеите за добиване на портокалово, оранжево настроение.Възможно е и вие да имате такива, разбира се по-оригинални. Действайте, всичко е във вашите ръце.

Джесика е най-младата ни котка. Тя има черно – червеникава козина. В къщи е много горещо и Джесика не може да понася жегата като нас.
Разбира се, че в хладилника е прохладно и той  стана едно от любимите й места.
От 3 до 5 пъти на ден, особено след обед, я слагам в хладилната камера за по-малко от 5 минути, като затварям вратата.
Тя стой там с удоволствие и не иска да излиза. Налага се да я изкарвам насила.
Страхувам се, че ако я държа повече време в хладилника ще се разболее.
Странна котка. И тя е намерила някакъв изход от положението, но дали това е безопасно?

В Китай е съществувала странна традиция. На малките момиченца от ранно детство задължително се бинтоват краката.Те не са счупени, нито е били необходимо да се изправят костите им, напротив.
Древната традиция обявявала за красива всяка девойка с малки стъпала. Само девойка с превързани крака, така наречените лотосови крака, може да бъде съпруга или конкубина. С обикновенни стъпала са селянките, прислужничките, евтините проститутки, камериерките или работничките. Такива са презрени в обществото.
Майката започва да бинтова краката на дъщеря си, когато детето е на 6 години. Превръзките се правят от бинтове широки два инча и дълги дванадесет фута. При бинтоването се навлажняват.
А ето и самият начин на превързване. Бинтът здраво стегнат минава около стъпалата до петата му, над извивката и под табана, като се извиват четирите малки пръста под долната част на стъпалото. Свободен остава само палеца. Когато бинтовете изсъхнат, те се свиват и болката е ужасна.
В продължение на месеци и години петата се свива към пръстите и свода се извива. Веднъж седмично бинтовете се махат за няколко минути и ходилата се почистват. След няколко години малките пръсти изсъхват и се отстраняват.
На 12 години момичето може да върви добре, но ако стъпалата не са достатъчно малки се прави следващата процедура.
С остър нож се прави разрез в средата на табаните. Този дълбок разрез позволява на петата да бъде притисната по-близо до пръстите и отново се поставят бинтове.
Зад всеки чифт крака стои езеро от сълзи. Но какво са сълзите и болката сравнени с гордостта да бъдат измерени стъпалата на девойката и да се установи, че те са достатъчно малки.
Всичко това ми прилича на средновековна инквизиция. Но като сравня случая с днешната мания за отслабване, по-големи гърди, издути бицепси….и начините, които се използват за постигането им, голяма разлика не виждам. Суетността на човека го е подтикнала към още по-злокобни методи днес. Неразбирам, нужно ли е всичко това?

Да, правилно сте разбрали, наистина става въпрос за музей под водата. Той се е появил през 1993 г. по инициатива на гмуркачи от Донецк. Идеята им била подкрепена от колегите им в Киев и Херсон.
Те поставили на 15 метра дълбочина скулптори на различни майстори. Тук са Ленин, Маркс, Енгелс, дори и Крупская. Голяма е групата представляваща съветски композитори и писатели. Днес колекцията наброява 32 скулптори.
Нова придобивка за подводният музей е бюста на шведския есперантист и пътешественик, приятел на Лев Толстой, Валдемар Ланле. Скулптурата е поставена на 8 юли по време на международната среща на есперантистите в Тарханкут.

Осем месеца е трябвало на петима студенти и четирима преподаватели да проектират, разработят и създадат подводен робот. Той тежи само 17 кг.
Телеуправляемият подводен механизъм може да взема проби от морското дъно, да носи със себе си датчици и прибори за научни изследвания. Роботът е снабден с видеокамера, система за светене, манипулатор и кошница за превоз на товари. Той може да работи на дълбочина 200 метра, а когато е с човек на 60 м.
Достойнствата на този вид техника са оценени на научно образователно съревнование в Америка. Екипът от творци на този механизъм е спечелил първа награда между други 60 от САЩ, Канада, Шотландия, Пакистан, Иран, Ирак и Русия.