Латвийският милионер е реализирал в околностите на град Цесис необикновено селище. Той е закупил 3000 ха гора в хълмиста местност и е построил „Града на слънцето“. Тук действат особени правила и хората водят съвсем различен живот.
Триетажните къщи са построени от екологично чисти материали. Тяхната архитектура е съобразена с релефа на местността. От прозореца на кой да е дом не могат да се видят другите къщи.
Освен това пред всяка от 300-тя къщи се намира голямо езеро и гора, които влизат в стойността на участъка.
Всички къщи са снабдени с централна канализация, където е приложена спецтехника под корените на бор и ела. Жителите на новите домове разполагат с високоскоростен Интернет, електричество и геотермална термопомпа, която превръща енергията на земята в топлина. Тази топлина е достатъчна за отоплението и наличието на топла вода във всеки дом. Само в най-студените зимни нощи се палят камини, с които разполага всяка къща. Събирането на боклука и другите градски придобивки не са изключени в това селище.
Тук има особени правила. Никъде няма да видите ограда. Забранено е да се държат кучета на двора освен в домовете. Сърни и други животни свободно се разкарва, а кучешки лай изобщо не се чува.
Питам се: Докога ли ще трае тази идилия? Нима сме обречени да унищожаваме всичко, до което се докоснем? Дано това не се случи.

Цигуларят Феликс Радикати след като се запознал с ръкопис на квартет на Бетховен, казал с присмех на композитора:

– Маестро, надявам се, че не считате това свое произведение за музика?
Бетховен снизходително се усмихнал и казал:

– О, напротив! Просто тя не е написана за вас, а за по-следващите…

Жител на Девон направил предложение на любимата си с помощта на графити.
Тридесет и седем годишният Стюард Бари създал ярък образ от графити с въпрос: „Ще се ожениш ли за мен“? Това му отнело седем часа. За да нанесе графитите на стената Бари използвал червена, сива, черна и бяла боя.
Целта му била да изненада и зарадва приятелката си. Той искал по необичаен и неповторим начин да й направи предложение за женитба.
Тридесет и три годишната Люси Резенфорд била поразена, когато видяла рисунката. Тя приела предложението и даже написала отговор до самите графити.
Това е доста романтично и красиво нали?

Учител дал на един от своите последователи скъпоценен камък и му казал да отиде да го продаде, но след като му каже колко дават  за него. И ако цената го устройва ще го продадат. Ако не се намери човек, който да даде съответстваща цена, ще го запазят.
Първо ученикът отишъл при продавача на зеленчуци. В замяна той му предложил моркови и репички. Предложената цена в магазина не била по-добра. Там му предложили захар, олио или каквото той си избере.
Ученикът се върнал при учителя си и му разказал какво са му предложили като цена за скъпоценния камък.Тогава мъдрият човек обяснил, че тези хора не осъзнават истинската стойност на камъка и затова не предлагат реална цена. Предложил на ученика си да отиде при ювелира, очаквайки той да даде реалната цена.
Когато ученикът отишъл в ателието  и му предложил камъка, той извадил 1000 лева и заедно с камъка му ги дал. Младежът помислил, че той плаща 1000 лева за камъка, но е забравил да си го вземе. Ювелира обяснил, че парите дава само за това, че е имал възможност да огледа камъка, а самият той е толкова скъп, че той едва ли има толкова пари, за да плати истинската му стойност.
Щом един оглед струва 1000 лева, колко ли ще е цената му? Само истинският познавач правилно може да оцени нещата.
Вижте, всеки от нас има неповторимо вътрешно богатство, ако искате наречете го добродетели. Странно и то е толкова скъпоценно, че колкото повече му се наслаждават толкова то се увеличава.

Традиция за отбелязване на този ден идва от Финландия. Легенда разказва, че през Средновековието седем християни скрити в една пещера, избягвайки гнева на римския император, проспали 200 години.
Според местните, същата съдба ще сполети всеки, който спи до късно през деня, повече от обичайното. Независимо от печалното събитие днес се организира празник с оригинални мероприятия.
Легендата е осъвременена в разказ за хора, които заспали и когато се събудили разбрали, че света около тях се е променил.
През 1652 година отец  Хомине дал началото на този празник  в памет на 7 -те заспали християни. Веселият карнавал посветен на сънливците е въведен много по-късно.
Този празник в Европа се празнува в различно време, а във Финландия на 27 юли.
Туристите почиващи във финладските курорти смятат, че древният обичай е отлична възможност да се забавляват.
Първи жителите на град Нантали са започнали да организират този празник.
По традиция героят на денят става най-ленивият и обичащ да си поспива до късно жител. За да го заредят с бодрост, жителите на града го хвърлят във водата на пристанището.
Сънливеца избират отрано, но името му не се знае до последния момент.
Рано сутрин, в 7 часа, покриват сънливеца с одеяло, за да скрият лицето му. Отвеждат го на пристана и едва тогава публиката вижда кой е избраният. След церемонията на хвърлянето във водата, празникът се премества на централния площад, където продължава до вечерта.
Любопитно е, че между избраните сънливци има и жени.