Спокойно, това не е в България, но си струва човек да се замисли върху случая.
Първият шофьор в света беше осъден на доживотен затвор за шофиране в нетрезво състояние. Може някой да каже, че тази присъда е твърде сурова, но нейната ефективност трудно ще се оспори.
Решението било взето от съд в Тексас срещу 52 – годишния Боб Стовал, който за десети път се изправя пред съда за шофиране в нетрезво състояние.
Присъдата на съда е категорично. Тъй като Стовал не е извлякъл съответни изводи от предишните си нарушения, то прокурора е настоял за тази развръзка на случая., защото бъдещото му поведение може да се превърне в реална заплаха за живота и здравето на другите участници в движението.
За да се защитят жителите на Тексас, небрежният, пиян шофьор е бил изпратен в затвора до края на живота си.

Първият патент за използване на енергията на вълната датира от 1799 г. Зарегистриран е от Джирар и сина му. По- късно броя на патентите расте бързо и само във Великобритания през интервала 1855 – 1973 г. те  достига до 340.
Въпреки това прилагането на практика на подобно устройство е станало чак през 1910 г. То е доставяло електроенергия за частните къщи във Руайн Франция. За целта са се използвали колебанията използвани във водната кула днес.
С по-сериозни изследвания в тази област се е заел през 1940 г. Йошо Масуда. Той е използвал различни идеи за вълноенергетични прибори, в това число и за осветление на кораб. Имал е предложение за получаване на енергия от въртеливото движение на възлите при шарнирните фериботи.
Петролната криза през 1973 г. предизвикала учените да проявят по-голям интерес към енергията на морските вълни. Тогава започнала да се разглежда идеята за генериране на електричество от океанските вълни.
През 1981 г. цените на петрола спаднали и финансирането на горните проекти било спряно, но въпреки това били тествани няколко прототипа в моретата.
През последните години се изграждат проекти на така нареченото „вълново стопанство“, чийто капацитет се изчислява в мегавати. Ярък пример за това е разработка във Англия, при която се съединяват множество вълноелектрически инсталации в една верига с мощност от 20  до 40 мегавата.

Днес ние все повече използваме клавиатурата и като че сме забравили молива и химикалката. Но има хора, които мислят не само за направата на тези канцеларски принадлежности, но и за тяхното усъвършенстване.
Неотдавна е бил създаден хибрид между молив и писалка. Устройството има своите уникални черти. Новият продукт е направен от олово. Именно оловото се явява пишещия елемент. Когато се допира до листа, той отделя съвсем малки частици. Те изпълняват ролята на мастилото и графита.
Особеното на упоменатата принадлежност е, че тя не се нуждае от подостряне и зареждане. Тези частици, които се отделят са толкова малки, че на практика това приспособление може да  служи на потребителя през целия му живот.
По-високата надеждност на уреда се обезпечава от това, че корпуса му е направен от неръждаема стомана. Преимуществото на новата писалка е отсъствието на размазване и възможността да се пише на всякаква повърхност.  Дължината й е 15,86 см, а дебелината 0.95 см в диаметър.
Производителите предупреждават тези писалки да не се дават на деца, защото могат да ги сложат в устата си. Иначе уреда е съвсем безопасен.

В Банкок много добре приготвят бръмбари, въпреки че и омлетите им не са лоши. Тук препичат филийка с ананас и като добавка пият сок от захарна тръстика. Вместо хот – дог ще ви предложат пълнени чушки с риба.
А ето и ястия, които може да опитате в Пномпен: Лот ча, това е храна от яйца, говеждо и юфка или Сом чейк анг, това са банани с ориз, завити в листа от банан и препечени на въглища.
Ако сте готови да консумирате насекоми, това можете най-добре да направите във Виетнам. Традицията да се ядат такива буболечки се е зародила в бедните северни райони на страната, където кулинарната изобретателност е необходима за да се оцелее. Тук в допълнение на скакалците и бръмбарите, може да си похапнете и копринени буби.
Ако имате чувствителен стомах, по-добре не пробвайте непознати и в големи количества храни. Понякога необичайните храни могат да подействат, като отрова дори, когато храната е прясна.

Наближавах селото, но умората си бе казала думата. Реших да се отбия под сянката, да пийна малко вода и след това да продължа.
Край мен минаваха коли забързани нанякъде. Не бях го забелязала, но наблизо спря камион, от ония с преградките, дето карат въглищата. Две от преградките бяха празни, явно хората бързаха и от рано се запасяваха за зимата.
От колата слязоха двама мъже загорели от слънцето. Грабнаха по една лопата и се насочиха отзад към въглищата. Обезпокоителна мисъл мина през главата ми: „Какво ли ще правят с тези лопати“?
Не беше нужно дълго да се чудя. С умели движения двамата започнаха да прехвърлят въглища от пълните преградки в празните.
Не знам как го направиха, но когато влязоха във селото всички преградки бяха пълни. Бях чувала, че вместо тон ти сваляли 800 кг и ти не можеш да докажеш измамата, а ако са в чувалчета вместо обещаните 25 кг обикновено са с килограм –  два по-малко, когато взимаш повече, кой ще си играе да ги мери един по един, но това което видях с очите си надхвърли очакванията ми.