Трябва ли да си напомняне колко висока цена плащаме за вълненията си?
Безпокойството нарушава цялостта и яснотата на мисълта.
Думата merimnao – «тревога» се състои от две гръцки думи merizo-разделя и иmerizo-ум. Тревогата разделя енергията ни между неотложните неща и предизвикателствата на утрешния ден. Част от нашия разум се намира в сегашната ситуация, а другата се опитва да погледне в бъдещето. Поради това нашият живот се раздвоява.
Това не е единственото следствие. Тревогата не е болест, но причинява болести. Заради нея се повишава кръвното налягани и усещаме болки в сърцето. Намалява зрението и ни застига мигрена. Щитовидната жлеза излиза от строя и се появява букет от нарушения в стомашно-чревния тракт.
Тревогата е скъпо „удоволствие“ за нас. Заслужава ли си да платим такава цена, ако не знаем какъв ще бъде изхода от нея?
Безпокойството не носи радост, то не решава проблемите ни. Досега не е излекувало нито един човек.
Можем ли да се справим с тревогата?
Един човек бил нападнат от тревоги и вълнения и той решил да наеме някой, който да ги вземе върху себе си. Открил един безработен и го наел за 200 000 долара на година. Постъпвайки на работа, наетия попитал: „А, от къде ще съберете 200 000 долара годишно“?
На това шефът му отговорил: „Сега това е твой проблем“.
За съжаление, тревогите си не можем да поставим в чужди ръце, опитвайки се да решим проблемите си, но можем да се научим да ги побеждаваме.
Не се отказвайте така лесно, във всяка ситуация има изходен път.

Представете си човек, който през цялото време на съществуването си страда. Диша отровен въздух, изсмукват му кръвта до безкрайност, впръскват в тялото му химикали и т.н. Представете си, че той е безсмъртен и постоянно се изменя под въздействието на външните условия.
Този „човек“ е нашата планета Земя. И тя се изменя под въздействието на техническия прогрес. Постоянно и в една посока ли ще бъде това изменение?
Практически днес Земята е в „прединфарктно“ състояние. Какво ще стане след това? За Земята съществуват два варианта, да загине или да мутира под натиска на човека.
Остава ни само още един въпрос, може ли човек да оживее след промяната на нашата планета?
Времето, за което говорим не е далече, остава много малко …..

На 23 март 1900г. Артър Джон Евънс, уредник на Археологическия музей в Оксфорд, започва разкопки на остров Крит. На острова той е правил разкопки, с прекъсвания, в продължение на 30 години.
Само няколко часа след започване на работа в близост до развалините на град Кносос археолозите забелязали останки от легендарния Лабиринт на Минотавъра.
Разкопали пространство от 500 хиляди квадратни метра наоколо. Открили част от двореца на Минотавъра, каменни къщи и много други сгради, да не говорим за множеството предмети от бита, изкуството и културата. Това е голям успех.
В резултат на тези проучвания е открита напълно непозната до този момент велика древна цивилизация. Тя се е намирала на място, където се пресичали важни морски и търговски пътища. Поддържала е приятелски отношения с древен Египет.

Преди 120 години на мач между Северна и Южна Англия за първи път била поставена мрежа на футболната врата.
Според историците, играта «Цю-Чжу», напомняща съвременния футбол се е играла в Китай още през 3-4 век пр. Хр. Най-раните спомени за тази игра в Англия са от 1314г. Тогава отборите сменяли вратите си след всеки гол, а вратата не била защитена с мрежа.
В зората на футбола, вратите били направени от две пръчки вкопани в земята и въже опънато между тях. Горна греда се появила като задължителен елемент през 1866г., след спорен гол. Тогава топката преминала между прътовете на височина почти три метра.
Две десетилетия по-късно футболната врата придобила съвременния си вид. През 1890г. инженер Броди от Ливърпул изобретил и патентовал мрежа за вратата, която била използвана за първи път в този си вид на 23 март 1891г. Въпреки предимствата на това изобретение, мрежата започнала да се използва по-широко година по-късно.
Правилата във футбола многократно са се променяли и усъвършенствали, но неизменни са оставали зеления правоъгълник на полето, топката и играчите, стремящи се към победа. Може би за това толкова харесваме футбола.

Според вестник «Morning Post» този израз се е появил като шеговити съкращение на неправилно написаното «all korrect».
Нюйоркските демократи считат, че те са измислили ОК, когато давали име на своя клуб Democratic OK Club, където ОК било съкращение на Old Kinderhook, родното място на тогавашния президент Мартин Ван Бурен. Месец по-късно, в подкрепа на тази версия в нюйоркски вестник това съкращение се появило с настоящото си значение: „Не смятате ли, че всичко е ОК?“
Съществуват много версии за появата на ОК. В тази надпревара участвали гърците с «ολα καλα», което означава всичко е добре, латините го записвали като «omnia correcta» и финландците, които представят «oikea» като „правилно“.
Френските моряци употребяват «aux quais» по-скоро като „до кея“, което няма нищо общо с общоприетото значение на ОК.
Хаитяните твърдят, че произхода на израза идва от пристанището им «Aux Cayes», славещо се с отличния си ром.
Германците също не останали назад в това. По време на гражданската война в Америка за тях съкращението ОК вероятно е означавало «Oberkommando»  или Главно командване.
Ранни изследователи смятат, че този израз се е появил благодарение на неграмотността на президента Андрю Джаксън, който пишел «oll korrekt» непризнавайки никакви правила. Привържениците на Джексън протестирали срещу тази теория. Те твърдели, че той е заел от индианците любимата им дума „okeh».